НАТО с нов генерален секретар

На 1 октомври встъпи в длъжност новият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Водещи политически анализатори не спестиха по този повод коментарите си, че в миналото бившият норвежки премиер е поддържал добри отношения с Владимир Путин и Дмитрий Медведев. През десетилетието, в което той беше на власт, Осло и Москва подписаха важни договорености за разделянето на Баренцово море и облекчаване на визовия режим между двете държави.

Новият генерален секретар е икономист по образование и е оглавявал Работническата партия. Дългият му политически опит му е създал много връзки, а той самият се слави като много умел в преговорите – умение, което може да се окаже от особена важност предвид съществуващото противопоставяне с Руската федерация. Много дипломатически източници от Кремъл имат очаквания, че сега отношенията между НАТО и Русия ще се подобрят.

Не е известно точно каква линия на поведение ще спазва Столтенберг по отношение на Москва. Преди седмица той заяви, че „Русия взе решение да се придържа към по-агресивна линия на поведение".
В същото време, буквално в последните часове на мандата си, вече бившият генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че НАТО ще увеличава и занапред присъствието си в Източна Европа и ще продължи да поддържа постоянно военно присъствие там, а също и че ще увеличи числеността на войските си – в това число кораби, самолети и наземни сили – в този регион.

Напускайки поста, който заемаше в последните 5 години, Расмусен съобщи в свое интервю за „Индипендънт“, че в рамките на новата стратегия на Северноатлантическия пакт се предвижда в Източна Европа да се създадат сили за бързо реагиране. „Ние ще организираме  ударни сили за бързо реагиране, способни за броени дни да отговорят на евентуална криза, възникнала на изток или на юг“ - добавя натовецът. 

За намерението на НАТО да засили присъствието си в страните от Източна Европа говори преди по-малко от месец – в началото на септември, и заместник генералният секретар на Алианса Александър Вершбоу. В частност той визираше намерението в региона да се провеждат редовно натовски учения. „Тези мерки ще носят чисто отбранителен характер и не са насочени срещу Русия“- категоричен бе тогава Вершбоу.

Нека припомним, че по време на неотдавнашната среща на високо равнище, проведена  в Уелс, бяха приети инициативи, осигуряващи присъствието на Алианса в Източна Европа на ротационна основа и редовно провеждане на „внезапни учения“. Освен това стана ясно, че НАТО планира да разшири логистичната си инфраструктура в региона с цел обезпечаване на оперативни условия за разгръщането на морски, наземни и въздушни сили. Тогава бе съобщено още, че Прибалтика, Полша и Румъния вече са изявили желание да разположат на своите територии бази на силите за бързо реагиране.

Още в началото на Украинската криза различни анализатори и политически наблюдатели отбелязаха, че НАТО ще активизира силите и дейността си като цяло, но прогнозираха, че едва ли това ще стане твърде бързо и лесно, имайки предвид цената, която ще се наложи да се заплати за увеличаване контингента на въоръжените му сили в Източна Европа. Да си спомним, че нашите властимащи още през август закършиха ръце, че страната ни няма средства да плати членския си внос към Алианса.

А разгледано хипотетично, разполагането, да речем в Полша, на щаба на една дивизия и три тежки бригади на Северноатлантическия пакт – немски или американски – ще струва годишно 1,5 милиарда долара. И това – само за издържането на войската, изключвайки средствата, необходими за нейната бойна подготовка, които приблизително съставляват почти същата сума.

Още толкова горе-долу ще са нужни и за поддръжката на авиационните машини в състава на две групи тактически изтребители от по три ескадрили всяка или общо 90-100 аероплана.
Разходите по издръжката на контингента, включен в три бригади сухопътни войски и респективно артилерия, ПВО, военна авиация, редом с логистичната им подкрепа – съставляват общо около 10 милиарда долара на година, без в тази сума да се включват разходите за изграждането на съответстваща инфраструктура.

Очакваните разходи изглеждат особено чувствителни, като се има предвид, че в рамките на последното орязване на военния бюджет на САЩ тази пролет, покрай съкращаването на силите в Европа бе намалено и нивото на готовността на оставащите там контингенти. Така че, ако става дума за ВВС, понастоящем Съединените щати разполагат на Стария континент само с две напълно готови за бойни действия ескадрили с военни самолети – една ескадрила с изтребители F-15C в авиобазата Лейкенхит във Великобритания, и една ескадрила с изтребители F-16C в авиобаза Авиано в Италии.
По-сериозни сили в региона имат сега натовските съюзници на САЩ, но готовността им да прехвърлят част от тях в Източна Европа предизвиква големи съмнения.


В категории: Международна политика , Горещи новини