Защо здравната реформа у нас не се случи


Защо здравната реформа у нас не се случи
Спешната медицинска помощ в нито една държава не е била и не може да бъде печелившо звено, но по нивото й може да се съди за зрелостта и развитието на обществото
03 Октомври 2014, Петък


Спешната помощ се нуждае от спешна промяна, а Нацоналната здравноосигурителна каса — от демонополизиране

Автор: д-р Любомир Калудов

Продължение от миналия брой

Държавата гарантира за всички спешна медицинска помощ, независимо дали са осигурени или не.
Знае се състоянието на тази бюджетно субсидирана дейност. Спешната медицинска помощ се крепи на личните усилия на заслужаващите огромно уважение мизерно заплатени лекари, медицински сестри, координатори и шофьори.

Комбинацията от непрекъснато провеждани зле измислени реформи, недостатъчни средства и лоша организация е довела дотам, че най-бързият начин да стигнете до болница е като си извикате такси.
Държавата счита тази дейност за досадна и непрекъснато иска да се отърве от нея. За недостатъчното финансиране, за изтичането на кадри, за гръмките „здравни стратегии“, за бъдещите спешни центрове - „28 малки пироговчета“ е писано достатъчно от умни анализатори.

Дори изведнъж да се налеят небходимите милиони, да се достави нова съвременна техника, да се повишат двойно заплатите на работещите, това ще бъде поредната временна кръпка. Необходима е промяна на философията, смяна на модела.
Спешната медицинска помощ в нито една държава не е била и не може да бъде печелившо звено, но по нивото й може да се съди за зрелостта и развитието на обществото.

На другите места, за разлика от България е престижно да работиш като спешен медик. Спешните центрове са място за реализация на млади хора. За парамедиците – докато станат студенти, за студентите – място за набиране на клиничен опит, за младите лекари – работа, която с гордост ще впишат в биографията си, за амбициозните – да придобият с предимство желаната от тях специалност, да ги забележат и да продължат в елитна клиника. 

Никой не мечтае да се пенсионира в Бърза помощ – това е етап от професионалното развитие и важен епизод от живота, но само толкова. Докато не се промени мисленето на администраторите, създаващи организацията на спешната помощ, ще продължим да попълваме болниците на Европа с наши лекари. 
Гражданите трябва да знаят, се среднощното повикване няма да доведе в дома им детски алерголог, ендокринолог, неврохирург или подводен стоматолог. Ще се отзоват добре подготвени млади лекари, стажанти или парамедици, които ще овладеят критичното състояние и ще транспортират пациента до болница.

Държавата гарантира, но само тази дейност. 
Ако сте извикали екип, задръстили сте системата с ненужно обаждане – ще ви се отрази много тежко на сметката на телефона или ще бъдете подведени под съдебна отговорност. Така ще  се намалят неоправданите и лъжливи сигнали до диспечерите.
Как ли точно се случва, че в гъстонаселен Лондон с 8 млн. население, говорещо над 300 езика, диалекти и наречия, линейката пристига за по-малко от 9 минути? С перфектна организация, много пари и правила, които не са променяни от години.

Разхождането на лекари по адреси е разхищение на високоспециализиран труд. Парамедиците на мотоциклети са през три кръстовища, на летище Хийтроу има и с велосипеди. С лъскав автомобил, оборудван с техника до тавана и в непрекъсната видеовръзка с диспечера, пристигат 2-3 млади момчета и момичета, чиито униформи малко се различават от полицейските. Смее ли някой да ги повика на шега, или да вдигне ръка да ги удари?

Признаването на труда в спешните центрове за тежък, рисков и непривлекателен – (първа категория труд) и работещите там за държавни служители с особени привилегии, права и защита (като полиция, военни, пожарна) са мерки, които би трябвало да се осъществят незабавно.
Някои членове на обществото се осигуряват от държавата. По неясни мотиви работещите в частния сектор внасят 8% от доходите си, а държавата осигурява своите служители на 4%. Средната вноска, която тя прави за тези хора на месец, е 19,20 лева.

Сумата за едно дете между 0 и 16 години е средно 16,20 лв, а за един пенсионер е 22 лева. Дори и тези ниски вноски не постъпват в бюджета на НЗОК. Получава се така, че най-честите потребители на здравна помощ внасят най-малко в солидарния модел.
Здравната каса отдавна вече не е независима и самостоятелна публична институция с отделен бюджет. Стана обичайно от събраните здравни вноски да се прехвърлят към държавния бюджет (около 1 млд. и 700 млн. през 2011 г.) или да се покриват разходи по  други задължения, включително пенсии.

Променяйки правилата на здравния модел, държавата непрекъснато се опитва да прехвърли свои дейности. Издръжката на хемодиализните центрове, лекарствата за онкоболните и някои редки заболявания, спешните центрове, инвитро клиниките, центровете за кръвопреливане, средствата за имунизации и др. постепенно и тихомълком се прехвърлиха от бюджета на МЗ към Здравната каса. Това дебалансира и без това крехкото равновесие на нейните финанси.

НЗОК в момента е скъпо струваща и политически зависима система за преразределение на значителни средства. Почти 50% от събраните вноски отиват за храна на фармацевтичните компании. Лицемерно гласуваните от Народното събрание (август, 2014 г.) 200 милиона лева за „актуализация на бюджета на Здравната каса“ не отиват в болничната помощ, а покриват дългове към снабдителите с лекарства.
И защо от една уж независима институция първо се вземат 1,7 милиарда, а после благородно се отпускат 200 млн.?

При повърхностно и непрофесионално прочитане на Закона за бюджета на НЗОК за 2014г. (Обн. ДВ, бр.106 от 10 декември 2013 г.) прави впечатление следното:
Приходите на касата са  малко над 3 млрд. лв. От тях 1,8 млрд. (60%) идват от здравните вноски на работещите.
Останалите пари идват от държавата за лицата, които тя осигурява. Касата предвидливо е заложила приход 14,5 млн. лв. от глоби на болниците, с които има договор. Как точно се планира всеки месец да се налагат глоби за 1,2 млн. лева, на кого и по какви критерии, не е ясно.

В разходната част 357 млн. (8,4%) са предвидени за общопрактикуващи лекари и специалисти в  доболничната помощ. За лекарства, медицински изделия и пр. са отделени 800 млн.
За издръжка на дейности, които би трябвало да са ангажимент на държавата – хемодиализи, инвитро оплождания, интензивно лечение, лапароскопска и роботизирана хирургия и пр. – 135 млн.

За плащания при лечението на граждани на ЕС, извън ЕС или бежанци – 58 млн.
Забележителен е текстът на параграф 8 от заключителните разпоредби, който цитирам дословно: „Усъвършенстване на механизмите и критериите за договаряне и заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия, финансирани от бюджета на НЗОК; прецизиране обхвата и съдържанието на медицинските стандарти в болничната и извънболничната медицинска помощ; подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ и аптеките.“

За тази дейност са предвидени скромните 95 млн. лева.
Касата има тежки административни разходи и издръжка на персонал за 48 млн. лева. Резерв за непредвидени разходи 280 млн. лв. За болнична помощ остават чисто малко над 1 млрд. лева (30%).
Оказва се, че едва 38.5% от бюджета са за доболнична и болнична помощ. Актуализацията на този бюджет (ДВ. бр.67 от 12 август 2014г.) добави към изразходвания резерв още 200 млн. основно за заплащане към дистрибуторите на медикаменти и медицински изделия.
Изводите може всеки да направи сам.

В отредената й роля НЗОК се превърна от посредник и разпределител на средствата между осигуряващите се лица, потребителите и изпълнителите на здравна помощ в репресивен орган.
Изработените от чиновници многобройни и безсмислени алгоритми за доболнична и болнична помощ се следят стриктно от инспекторите на касата. Сверяват се документи, дати, входящи  и изходящи номера, лични данни, подписи и печати. Обаждания по телефоните на пациенти с въпрос дали са били наистина лекувани. Среднощни проверки в болниците.

Въвеждат се лимити за дейност – колко  и какви заболявания могат да се лекуват от лекаря или болничното заведение. Колко броя деца с разстройство или възрастни с високо кръвно налягане.
При постъпване в болница пациентът поставя на различните формуляри от 9 до 12 подписа. Абсурдно е въведен задължителен болничен престой – като че ли има присъда, която трябва да се излежи.

За операция от апендицит, която е лека – само един ден, за изследване на стомах или дебело черво – средно тежка, 3-5 дни. Как точно е определено, че при инсулт трябва да се лежи в болница 3, а при дископатия – 6 дни?
Законът за здравето (чл.190 ал1) гласи: „Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика.“

В чл. 6 от Кодекса за професионална етика на българския лекар( ДВ бр.79 от 29.09.2000 г.) се казва: „Лекарят има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.“
С подзаконови правила и наредби НЗОК се опитва да контролира свободната лекарска професия и лекарското изкуство. С подкрепата на държавата засега успява. Касата е монополист и това поддържа имперското й поведение.

В родината на здравното осигуряване – Германия, има над 140 здравни каси. С различни пакети здравни услуги те се конкурират  за вниманието на пациентите и лекарите.
На другия полюс е Румъния, в която здравната каса (CNAS) се контролира от министъра на здравеопазването. Ние всъщност кой модел преследваме?
Незабавното прекъсване на монопола на НЗОК е болезнено необходимо и полезно за обществото, пациенти и лекари.
Продължава в следващия брой


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки