За колебливите избиратели първо искам да цитирам една сатирична миниатюра от Станислав Лец: „Махалото дълго се колеба и накрая спря“.
Използвам я като малко въведение към размислите на Васил Левски – най-решителния ни сънародник и най-великата чест на България в най-трудното нейно време.
Би било много полезно преди да тръгнем към урните да си припомним и някои негови по-малко известни констатации, съвети, а и нареждания. Ето какво пише Левски до Любен Каравелов: „На такива хора дай работа, които са разсъдливи, постоянни, великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я олайневи, както и да е“. В писмо до Хр. Попов пък Апостола казва:
„Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година“. И пак до Любен Каравелов: „А да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да даваме подпора на глупци.“ В друго писмо Дяконът е строго навременен: „Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели“.
Мечтателят за „демократска република“, както той си я представя, не забравя и за момент националните интереси и обобщава: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън българско“. За личностния подход към деятелите той казва: „Трябва изпит за всеки. Защото имаме пред очите си доста примери: днес е човек, утре магаре“. За приспособленците и грабителите Левски е недвусмислен : „... най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас?“ Знаем кои са днешните чорбаджии.
А в неговата „Програма на българския революционний централни комитет“ в точка 8 четем: „Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме навсякъде и всякога.“
И отново за неустойчивостта на характерите и за предателството: „Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не щели, не искат. Като как разбирате тази работа, която е най-важна и деликатна, та днес едно да се говори, а утре друго.“
А ето и нещо от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“: „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „ демократска република“ и състави партии за деспотско – тиранска система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.“
Дълго време гласувахме за „по-малкото зло“. А то все се оказваше поне над 90 процента зло. Добре би било да смалим тези нещастни показатели, като гласуваме със съзнанието за изстраданите завети на великия Васил Левски!
