Божията майка се явява по време на обсадата на Константинопол
01 Октомври 2014, Сряда
Чудото, което отбелязваме на 1 октомври, се нарича Покров на Света Богородица и е знамение, което ни покрива и пази, укрепва и съхранява Божията благодат
Покров на Пресвета Богородица е голям православен празник в памет на чудното явление на Божията Майка във Влахернския храм през 910 г., по време на обсадата на Константинопол. Покров на Света Богородица е знамение, което ни покрива и пази, укрепва и съхранява Божията благодат.
Влахернският храм се намирал на брега на залива Златен рог в Константинопол. След намирането на ризата на Пресветата Богородица (мафор – дълго женско покривало, от главата до петите), император Лъв Велики достроил в храма специално помещение за съхранение на светинята.
Предания разказват, че в този храм всеки ден се случвали чудеса. В едно от тях, достигнало до нас, се казва: „Някога в Константинопол в една църква имало икона на Светата Дева, пред който висял покров, който я покривал, но всеки петък, на вечернята този покров, без никой да го докосва, сам самичък, с Божието чудо се издигал към небето, а в събота, покрова се връщал обратно на предишното място и оставал там до следващия петък.“
В този храм на 1 октомври 910 г. се случило чудо, в чест на което бил установен празникът Покров на Пресвета Богородица. По време на всенощно бдение, когато всички жители горещо се молели за избавление от врага, обкръжил Константинопол, светият Андрей видял Пресветата Дева, шестваща по въздуха с обкръжение от ангели и светии.
Светият пророк Йоан Предтеча и апостол Йоан Богослов съпровождали Небесната Царица. На колене, Божията майка дълго се молила, а след това, отивайки към престола в храма, снела от главата си покривалото и го разпростряла над молещите се в храма хора.
Андрей със страх и трепет съзерцавал това Божествено явление и попитал стоящия до него негов ученик, блажения Епифаний: „Виждаш ли, Царицата и Госпожата, молеща се за целия свят?“- „Виждам, свети отче, и се ужасявам“.
Освен тях, никой не видял Богородица. Светите Андрей и Епифаний, удостоени да съзерцават молещата се Богородица, дълго време гледали разпрострения над хората покров и озарената с небесна светлина Богородица.
„И докато била там Пресвета Богородица, покривалото било видимо. Когато Тя изчезнала, и то станало невидимо. Но вземайки го със себе си, Тя оставила благодатта там“, пише Димитрий Ростовски.
Със застъпничеството на Божията майка врагът бил изгонен от стените на Константинопол, а споменът за чудното явление на Богородица останал у народа.
Предполага се, че празникът е честван от гръцките православни църкви през Ранното средновековие, но по-късно е забравен или забранен.
Въведен е от киевския княз св. Андрей Боголюбски около 1164 г., когато той построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича „Покров Богородичен”.
От руската църква празникът e заимстван в българската църква през 19 век. По новия стил този празник се празнува на 1 октомври. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица.
