Ти не ми харесваш, но и аз не те харесвам


Ти не ми харесваш, но и аз не те харесвам
27 Септември 2014, Събота


Безсмислената омраза ни трови най-много

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Бургазлии, които се кълнат в идеята, че огромният Георги Калоянчев им е съгражданин, отказвали да си купуват билети за благотворителното представление „Диагноза: Едит Пиаф”. В което главна роля има любимката им Тони Димитрова и за капак парите от спектакъла ще отидат за паметника на артиста.
При все че това е най-успешното от изминалия сезон и няколко пъти е било играно пред препълнена зала и с правостоящи, продажбите били много зле. Без билетите да са с надценка.

Каза го директорът на бургаския театър Борислав Чакринов. Съкрушен, но с идея защо става така. Причината, според него, била бурната дискусия из медиите и най-вече в интернет. Ние там сме най-силни на позиции, мнения и мироглед, знаете. Защото не е нужно да ги защитаваме наистина. Просто си плюеш, ти непознатият, по други непознати. Те ти отговарят не по-малко злъчно и злобно и така до безкрай.
Всички неща, които пиша аз, могат да бъдат намерени в мрежата. Висок съм 1.81 метра, но ако ругатните по мой адрес се съберат, ще ме надскочат 10 или 11 пъти, сигурен съм. Заради несъгласните, заради съгласните, но не съвсем или заради всекидневно практикуващите любимия български спорт „плюене по някого”.

В случая не съм важен аз, а по-горната причина, заради която феновете на Мелпомена не искат да си купуват билети за представлението. Каква е тя, според Борислав Чакринов? Изконният нашенски сумтеж. „Защо така са решили?”, „Кой ще го прави?”, „Аман от този Георги Чапкънов-Чапа, все той се нарежда!”, „Колко струва това?”, „Общината дава пари на определени хора”...
За качествата на Чапа 90% от коментиралите нямат и най-малка представа. Той е признат завинаги в цяла Европа, Азия, Америка и Русия (последното е уточнение за яростните „русофили” у нас, които са си баш „фили на Съветския съюз”). И е нормално той да е автор на бъдещата статуя на Георги Калоянчев.

Не съм ничий адвокат, но все пак, кой да я направи? Някой абстракционист, създал (какво е създал?) паметник на нищо и никого?
Ако се чудите за какво говоря, вижте жалкото недомислие „Паметник на загиналите моряци”, стърчащ на бургаския бряг, точно над Моста (наричан от самозвани бургазлии „мостик”), от времето на един предишен кмет. Но не и за това ми беше думата.
Исках да кажа за смазващата, нагла и брутална простащина, огромно самомнение без покритие и безусловно и безпардонно отрицание, което владее огромна маса от съвременния българин. Далеч не само интернетския такъв, а по принцип.

Ще каже някой, че Христо Ботев точно това е имал предвид със знаменитото си „силно да любя и мразя”. Най-вероятно точно затова го е казал, нали е ясно, че днешната хейтърщина не е измислена днес, все трябва да почива на някакви културно-исторически пластове, както би се изразил всеки уважаващ себе си бастун.
По правило мразещ по-успелите от него бастуни, изкачили се по-нависоко в служебната йерархия. Без значение дали заради лични качества или на партийна и друга основа. Но, докато Ботев е имал предвид един определен вид изедници, днешният вид безпричинна омраза е съвсем наша си, вътрешносемейна.

В Бургас, където живея, има седем (7!) писателски дружества. Макар че често е наричан „градът на поети, артисти и художници”, уверявам ви, че днес в него те са фрапиращо малцинство. Та именно една част от него, която е решила (напълно ненужно) да се изживява като рицар на перото, се е разседмила по такъв начин.
Както правилно се сещате, всяка фракцийка люто ненавижда останалите шест, а по литературни конкурси и други събития се образуват такива неописуеми гледки на скандали, че ако не сте обръгнал в занаята репортер, а съвсем нормален читател, бихте изпаднали в тежък потрес, вместо да се кикотите истерично.

Предполагам, че и в останалите градове на татковината положението е същото, защото се вижда такова навсякъде и във всичко. Старата приказка да не казваш нищо, когато нямаш какво да кажеш, отдавна е мръсна. Важно е всеки, който прави или иска да направи нещо, да бъде оплют, охулен и изритан.
Тук водопроводчикът разбира от начално образование. И си позволява да плюе „даскалите, дето стачкуват, рекетират родителите, мръсници такива!”  Учителката разбира от двигатели с вътрешно горене. И  се изказва компетентно за „тез некадърници, дето само като те видят, че си с по-високо чело и вдигат двойно тарифата”.

Интелектуалецът (за тази особена категория днешен българин – друг път) има задълбочени познания по минно-геоложко дело. Затова си позволява да псува „миньорите какво пискат, тежък им бил трудът, ма вземат две каски пари”. И така до безкрай...
Чак ми е чудно как успяваме все пак да водим някакви разговори и от време на време да вършим някаква работа заедно.
Всеки у нас мрази всичко. И това ни съсипва.


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки