„Не съм живяла нито в сянката, нито в светлината на Николай Хайтов. Живях редом с него“
26 Септември 2014, Петък
Броени дни след като цяла България отбеляза 95-годишнината от рождението на големия български писател и общественик Николай Хайтов, при него на оня свят
се пресели и любимата му съпруга Жени Божилова. На 21 септември, след кратко боледуване, сърцето на една от най-добрите ни преводачи и редактори от английски език спря да бие завинаги.
През своя дълъг творчески път тя успя да ни остави прекрасните преводи на общо над 60 романа и няколко сборника с разкази на цяла плеяда световноизвестни автори, сред които се нареждат легендарните Чарлз Дикенс, Джейн Остин, Шарлот Бронте, Вирджиния Улф, Рей Бредбъри, Робърт Грейвс, Майн Рид и т. н.
Родена на 3 юни 1928 г. в Ямбол, тя има щастието и в същото време и нещастието да е потомка на предприемчиви българи. Нейният баща е виден индустриалец в родния й град, макар да е родом от Сливен, а дядо й по бащина линия е собственик на големи лозови масиви и производител на великолепно вино, което предлага в пивницата си.
Заради този си произход, скоро след започването си на работа в Дома на киното тя бива съкратена, тъй като родителят й е смятан за враг на народа.
Достоен българин е и нейният дядо по майчина линия – възрожденецът Боян Керемедчиев. Даскал Боян е първият учител в първото българско училище в Бургас, създадено през 1868 г. То се е помещавало в някогашната църква, издигала се на мястото на сегашния храм „Св. св. Кирил и Методий“, който заради строителството в съседство до него на мегаломански подземен паркинг в момента е разцепен и вече няколко години стои затворен.
След Освобождението Боян Керемедчиев става управител на митницата в Анхиало и мирови съдия в Айтос, а след това известно време е и кмет на Ямбол.
Като достойна потомка на тези видни българи, Жени Божилова не се отказва от битката да заеме своето достойно място под слънцето.
След като бива буквално изгонена от Дома на киното, тя започва работа като машинописка във в. „Народна култура“, въпреки високата си квалификация с диплома по английска филология от Софийския университет.
По-късно успява да се утвърди като талантлив литературен сътрудник във вестника, а след това и като редактор в редакция „Западни култури“ на издателство „Народна култура“ и в престижните списания „Панорама“ и „Съвременник“.
Но именно във в. „Народна култура“ през 1956 г. тя се запознава с Николай Хайтов, с когото прекарва 44 години от живота си. Съдбата си да бъде рамо до рамо с такъв човек като автора на „Диви разкази“ - и като приятел, и като съпруга, и като колега, тя определя като „дар от небето“.
За първи път вижда Хайтов, когато той влиза при нея, за да й издиктува една своя статия. „Този текст ми взе ума. Толкова жив език!“ - споделя по-късно Жени.
Двамата стават добри приятели и често засядат на шкембе чорба в едно заведение на столичната улица „Граф Игнатиев“, за да споделят един с друг проблемите, грижите и страданията, които ги спохождат по това време. Тя преживява неволи с греховната си любов с женения Анжел Вагенщайн, а Хайтов се терзае покрай раздялата с втората си съпруга и как тя се отразява на двете му деца.
Така постепенно между двамата пламва любовна искра, която цял живот поддържа гореща тяхната връзка. Любовта им е истински изстрадана.
Почти като в сценарий за холивудска кинопродукция. Двамата са обявени за „битово и морално разложена двойка“. Стига се дори до там Жени да бъде принудена да подпише декларация, че или докато е жива няма да се вижда с Николай Хайтов, или ще бъде изпратена като пропаднала жена в концлагера в Скравена.
И започва една дълга игра на котка и мишка със службите. Хайтов се преселва в Асеновград, откъдето й се обажда, представяйки се с друго име, защото разговорите им се подслушват.
Писателят пристига от време на време в столицата, за да се видят, като пътува през нощта, а любимата му сменя три превозни средства до наетата от него квартира, за да не бъде проследена.
Заради връзката й с Хайтов нейната майка не й проговаря цели две години.
„Всяко чудо за три дни“ е казал народът. При тях обаче трябва да минат цели три години, докато всичко се успокои и създадат истинско семейство, като бракът им е признат за един от най-стабилните в така наречените артистични среди.
Откакто заживяват заедно, всеки ред от творчеството на писателя е изчитан и ако се наложи – редактиран, с майсторска вещина от неговата съпруга. В същото време Жени Божилова никога не е губила собствената си творческа идентичност и е успявала да запази своята индивидуалност като стойностна самостоятелна личност.
Неведнъж тя е изтъквала по този повод: „Не съм живяла нито в сянката, нито в светлината на Николай Хайтов. Живях редом с него“.
Една стара поговорка казва: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена“. Такъв е случаят и с Жени и Николай Хайтови. Сега те отново са заедно – този път наистина завинаги!
Дълбок поклон!
Б. ред.: Опелото на Жени Божилова ще се състои на 27 септември (събота) от 11 ч. в столичния храм „Св. Седмочисленици".
