Преди 75 години бъдещият американски президент среща наша партизанка край пристанището на дунавския град
Автор: Борис Цветанов
Непременно да посетиш България - прекрасна страна - обръща се Джон Кенеди към брат си Боби. - Гарантирам ти отлични впечатления. Само че не ходи с жена си... Българките са очарователни и пленяващи.
Разговорът се води в нюйоркския апартамент на президента. Повод за думите е гостът там - представителят на България в ООН д-р Петър Вутов. Това е неофициална среща. Там е и Жаклин. Вутов я поглежда: в очите й се чете добродушно - снизходителна усмивка.
Джон Кенеди продължава, вече към нашия представител: „Срещнах на пристанището в Лом едно красиво момиче със стройна фигура, грациозна походка, закръглено матово обгоряло от слънце лице, пламтящи очи, буйни къдрави коси".
Вутов пак поглежда Жаклин - все такава добродушна. Знае.
Разговорът става известен в последните години, след като излизат спомените на д-р Петър Вутов. Жълтите многотиражки гръмват: „Кенеди преспал с българка от Лом", „Кенеди с българска любовница", „Ломското гадже на Джон Кенеди", „Преспал ли е Джон Кенеди с ломчанка".
Ако е било така, идолът на Щатите нямаше да запомни това момиче. Неотразим любовник през целия си живот, за него тя щеше да е едно мимолетно изживяване, избледняващо като стара снимка. Незабравимият дядо Стефчо затова си заспиваше с имената на момиченцата. Споменът не угасва не от по-силно изживяване, а от различното. Радой Ралин до края на живота си помнеше италианката Лаура, цялата му връзка с която беше един преметнат от момичето шал на врата на сатирика.
Иначе първичните репортажи за любовната нощ на Кенеди влизат в подробности. Случката разбулва духовете в града, властите кипят, общественото мнение я заклеймява.
Името на девойката е Виолета Петрова (1921-1996). Това разкрива журналистка от ежедневник през 2007 г. Разказали й за гаджето на Кенеди нейните приятелки Елена Средкова и Лили Мострова. За „тайната любов" на Виолета с един „изключителен мъж от страната на небостъргачите".
Виолета се видяла в конфузно положение. Забягнала във Варна. След година се върнала. И какво - общественото негодувание го хванало амнезията?
Не е имало и не е могло да има обществено порицание.
Германци, австрийци, сърби, унгарци с лопата да ги ринеш по пристанището в Лом през 1939 г.
Хотел „Солун", за настаняването в който помогнала Виолета, бил фрашкан с моряци. И пеперудки. Една повече, една по-малко - кой ти гледа... После Виолета се жени за варненеца Николай Мирчев, майстор на спорта по шах. През 1948 г. им се ражда син Владимир.
По-късно нашенката се развежда, следва медицина във Виена, започва работа в Белодробния диспансер във Враца, сваля шефа д-р Георги Коцев, сериозен мъж с две деца, създават семейство и заживяват като в турски сериал. Гостуват им театрални и кинозвезди, не минава и без дисиденти (?)... И при толкова съжителства и контакти авторите не дават и една снимка. Лесно е, но не е наша работа.
А и друга първосигнална недогледаност има: тя се казва Петрова, първият й съпруг - Мирчев, вторият -Коцев, синът - Донев?! Това и в турска сапунка го няма.
А сега - думи на Дико Владов, изречени през 2011 г: „Помня я, нисичка, пълна, закръглена, бяла и руса". Той е бил санитар в диспансера. А какво беше казал Кенеди: „закръглено, матово обгоряло от слънце лице, черни коси..."
Сапунката още се върти - казахме, че става известна около 2006 г. Но в Първо главно управление д-р Петър Вутов, както и до посланика ни Любомир Попов, пред когото Кенеди пестеливо споменава за момичето от Лом, се получава информация веднага. Ясно е защо.
Това е времето на големите романтични шпионски игри. От Ломско е един офицер от контраразузнаването, майстор в занаята – Борислав Димитров. От първото село до Лом - Мокреш. Син на безследно изчезнал през 1925 г. Той открил убиеца му и на Девети септември го вкарал в милицията.
Този Борислав ми беше съсед. Жена му идваше всяко лято от София с куфар, пълен с криминални романи отпреди Девети, както и с руски такива. Той идваше през година-две, бях на девет години, когато видях за първи път миниатюрна радиостанция, която бе донесъл. На Борислав дали задача: под дърво и камък да намери момичето! В Първо главно намислили да натиснат президента. И КГБ не би могло да мечтае такъв шанс.
Отнело му много време. Имал и други задачи. В крайна сметка открил девойката, но
сърце не му дало да иде на доклад при началството.
Това била най-популярната след Девети жена в Ломско - партизанката Бойка. От Мокреш. Легенди се разказвали тогава за нея как предрешена като циганка (закръглено, матово, обгоряло от слънце лице, черни коси) измъквала сведения дори от полицейското управление в Лом.
Вече живеела в София. Омъжила се за командира на партизански отряд Бончук. Борислав, като честен човек, сложил картите на масата: „Не мога да те дам на вълците - ще ти почернят живота".
Било и времето, в което ченгетата и доносниците ровели из партийните организации из Ломско заради заговорническата група срещу Тодор Живков на бившия първи секретар на Градския комитет на БКП Евгени Трайков.
Заличава всички следи. Но вече в Първо главно не им било до Кенеди. В Белия дом се бил настанил Линдън Джонсън. Срещнах се с Бойка през осемдесетте години, когато събирах в дългите години свободна практика истории, случки, спомени, разговори с хора извън борда – репресирани, забравени, чешити.
Името й беше Пръвка Софрониева. Родена през 1920 г. Онова лято живеела при приятелка в Лом, работила, събирала пари да учи.
„Никой не знае тази история. Борислав съм го заклела. Научат ли другарите, жива ще ме одерат...Ако трябва да се чуе, нека да е десетина години след като ида в по-добрия свят" – изповяда се тя.
Кенеди стоял объркан на пристанището с преводачката от турски (многотиражките пишат за приятел) - пътували от Виена за Истанбул. Нямало места в хотела, търсели друг. Пръвка се отзовала. Тя поназнайвала някоя и друга дума френски, немски. Имала позната в хотел „Солун" и уредила нощувката. Поканили я в ресторанта. До полунощ младият Кенеди не спирал да се възхищава на кухнята и на циганите музиканти. Два пъти давал бакшиш да му изпеят "Ти си селско момиче". Пръвка с жестове му показала, че и тя е селско момиче.
След полунощ – вече на чист въздух край реката, и на двамата не им се тръгвало. Нито на Кенеди към хотела, нито на нея към приятелката й. Повечето мълчали. Налучквали дума, допълвали с жестове, за България, за Америка, семействата. Българката запомнила, че американецът бил студент, че баща му работи в Лондон. И така дочакали разсъмването. И това било всичко. Плюс някакво дълбоко подсъзнателно и необяснимо усещане.
„През есента на 1960 г. минавах край американската легация. Краката ми се подкосиха. По огромните витрини от един многоцветен портрет, такива не бях виждала дотогава, ме гледаше момчето от ломското пристанище.
След време се появи Борислав. И почти веднага настъпи 22 ноември 1963 г. Вестта за убийството на Кенеди ме хвана за гърлото. Цял ден се влачех като парцал из София – от единия край до другия.
Не съм вярваща, но в малка църквичка на "Емил Марков" запалих свещичка. Плаках, докато догоря. Споменът остана..."
Читателю, виж момичето от фотографията, на нея Пръвка се е снимала 5 години след случката. Да не повтаряме думите на младия Кенеди. Само косата не е къдрава, но това го искал животът из землянките.
