Може с успех да я отгледаме в дворното си място чрез различни диворастящи или градински растения
Автор: Дина Харизанова
Болшинството лекарствени растения са диворастящи и по тази причина – крайно невзискателни към отглеждането си. Така че може да им хареса да бъдат засадени в градината ни. И тъй като са и красиви, те може да се използват и в дизайна на градинските лехи.
Да се намерят лечебни треви не е трудно – достатъчно е да се огледаме какво расте в периметъра на дворния ни участък и какво в близката гора или поле. Достатъчно е внимателно да изкопаем коренищата им и да ги пресадим в градината. Те може да се отгледат и от семена.
Ето кои са най-универсалните лекарствени растения, които всеки може да посади в личното си стопанство.
Мента. С отглеждането й не биха възникнали проблеми. Единственото, което трябва да се направи, е да се ограничи територията на разпространението й. За целта може в земята да се закопае голям контейнер или сандък или пък някакъв участък да се ограничи с помощта на дървени летви или горфирани ленти от ламарина. Освен със семена, тя може да се размножи и като се раздели коренището й – ако например расте у съседите ви.
Мащерка. Това растение има множество разновидности, които обаче са сходни по своето действие. Неговото място не е само в алпинеума, но и в „аптекарската“ градинка. За медицински цели се събират облистените й стъбла по време на цъфтежа.
Девесил. Растението достига до 1,5 м височина. Отварата от него засилва образуването на жлъчен сок и премахва спазмите в стомашно-чревния тракт. Прилага се и при хронични дихателни заболявания като бронхит и трахеит.
Салвия. Популярна е още като градински чай. Това е полухраст с многобройни стъбла, с гъсто разположени сиво-зелени листа и класовидни съцветия, състоящи се от множество светловиолетови цветчета. Освен като билка, растението може да се използва и като подправка за различни ястия – предимно от агнешко месо.
Жълт кантарион. Това е доста декоративно растение. Дори има специално селектиран градински кантарион, който е доста по-едър от дивия. Използвайки лечебните му свойства, трябва да се помни, че е нежелателно да се приема настойка от него в горещите слънчеви дни, тъй като тази билка е силно светлочувствителна и може лесно да прегори от жегите.
Невен. Това лечебно растение се отглежда често в градината за декоративни цели – в цветните лехи, като бордюри или в саксии. Но покрай своята ярка външност невенът притежава и редица ценни лечебни свойства – най-вече като добър антисептик. Но той е и отлично средство при стоматит, гастрити, колити, жлъчни заболявания. Отварите от невен се прилагат и при лечение на сърдечни заболявания, съпроводени със сърцебиене, задух и отоци.
Лайка. Лайкучката, както я нарича народът, не е по-малко декоративна от градинските маргаритки. Тя е същата като тях, само че в миниатюрен вид. Но ако имаме цяла туфа от нея, ще се наслаждаваме на небивала красота. Лайката цъфти продължително време, дори повторно може да ни радва с цветовете си – не само в лехите, но и в букети, наредени във вазата. Лечебните й свойства са широко известни. Тя се използва и за козметични цели, като отварата от нея заздравява косите и леко ги изсветлява.
Гулия. Известна е още като земна ябълка. Това е високо цвете, което като цяло прилича на слънчоглед. Но за разлика от него гулията има ядлив корен и по-точно грудка. От нейните клубени се приготвят много вкусни блюда. Те може да се използват и в туршиите. Хубавото на това растение, че грудките му може да се вадят и през ноември, и дори през март, тоест тогава, когато в градината няма нищо друго. То е подходящо както за лечение, така и за профилактика на диабета.
Бял равнец. В градинския дизайн белият равнец се изполва основно в своите „цветни“ варианти. Но и обикновеният бял равнец никак не е по-лош като декоративен ефект. При това има лечебни свойства, а ако се включи в микс от други билки, засилва тяхното действие.
