Сярата е минeрал с киселинообразуващи функции. Участва в химичната структура на молекулите на аминокиселините - таурин, цистеин, хомоцистеин и метионин.
Дезинфектира кръвта, свързвайки се с тежките метали в нея, има и детоксикиращо действие.
Участва в химичната структура на молекулите на важното за ставите и сухожилия вещество - хондроитин сулфат. Подпомага осъществяването на окислителните реакции, включвайки се в молекулната структура на коензим А.
Сярата подобрява дейността на имунната система, което е изключително важно за редовно спортуващите и професионалните спортисти, тъй като те имат специфично занижен имунитет и са податливи на кожни инфекции.
Подсилва белтъчната структура на космите, използва се като средство, противодействащо на оплешивяването. Участва в синтеза на белтъка колаген, без който кожата ни не би била така еластична. Това прави сярата важен фактор в борбата против преждевременното стареене.
Оптимална препоръчвана доза е 1000 мг до 4000 мг дневно за умерено спортуващи възрастни. Дозите за спортисти могат да достигнат до 8000 мг дневно без риск от токсичност.
Предозиране, както и странични ефекти не са регистрирани дори след прием на 20 г на килограм тегло за периоди до 30 дни. Положителният ефект обаче от приема на големи количества сяра не се различава по степен на изразеност от този при прием на нормални и оптимални дози. Ето защо не се препоръчва последните да се превишават.
Вредни ефекти се наблюдават единствено при прием на неорганична сяра. Тя е токсична.
Сярата се съдържа в продукти като бяло зеле, бюкселско зеле, сушен боб, яйца, риба, чесън, соя, ряпа, пшеничен зародиш, карфиол, лук, моркови, хрян, скариди, горчица.
