Простите житейски истини, произнесени от устата на академика, помагат на българите да работят с повечко сили и енергия за нашето Отечество
Автор: о.з. полковник Иван Гащилов
Няма да съм първият, нито последният читател, който ще каже, че академик Николай Хайтов бе изключителен самобитен разказвач. Той умееше да говори интересно, увлекателно, сладкодумно и използваше майсторски лексикалното богатство на нашия език. Изразяваше се винаги ясно, с разбираема мисъл, логично, с факти. Не обичаше да използва „модерни“ думи и изрази – считаше, че с тях красотата на българския език не се вижда така добре и хубаво.
От друга страна, Николай Хайтов бе творец и човек с твърде широк кръгозор, със завидни човешки добродетели и силни личностни качества, присъщи на толкова малко хора. Затова ми се струва, че всяка дума, казана за него в навечерието на 95-ата годишнина от неговото рождение, ще бъде неточна и недостатъчна. За Хайтов – тази истинска родопска вселена от образи, характери, случки и събития, каквото и да кажем, ще бъде твърде малко.
Той винаги се чувстваше най-добре сред своите герои, сред обикновените хора, за които душата му милееше до последния си дъх. Аз и до днес не познавам друг човек, който толкова самоотвержено и с такава душевна болка да защитава българската душевност, род и език от мръсните ръце на рушителите на съвременна България. Много тъга изпитваше творецът, когато се сблъскваше със забравата на Апостола, на Капитан Петко войвода, на плеядата наши революционери, отдали живота си за милото Отечество.
Николай Хайтов бе олицетворение на истината, на правдата, на точните и коректни взаимоотношения. Мразеше лъжата, ходатайствата, лицемерието и при удобни поводи винаги заставаше на страната на онеправданите и по-слабите. Нито за миг не се поддаде на призивите на Сорос, нито на която и да е друга чужда организация.
Всеки, който се докосне до света на Хайтовите произведения, няма как да не поиска да остане повече време с неговите герои, мили разкази и случки. Блестящ майстор на словото, той изтънко познаваше силата на всяка дума и намираше най-точното й място в незабравимото си творчество. Страстен будител на своя народ, с годините Хайтов израсна като задълбочен изследовател не само на родопската, но и на българската народопсихология.
Няма да скрия, че като човек, на когото съдбата дари невероятен шанс да бъде приятел с този творец повече от 20 години, Николай Хайтов ми липсва не само с духовното си присъствие, но и с мъдрите слова, които излизаха от сърцето му. Въобще не поставям на съмнение факта, че и след векове – ако има българска държава, сънародниците ни ще протягат ръка към произведенията на академика, за да се докоснат по неповторим начин до истинските българи.
Истински защитник на всичко родно, той изпадаше в гняв, когато се принизяваше ролята на българското за сметка на чуждото. Тогава казваше: „Това е заложена у нас прокоба от немилостивата Майка природа да мразим своето!“ или „У нас е изкоренено чувството за национализъм – по-рано бяхме интернационалисти, сега сме глобалисти”, а също и „Трудно ми е да гледам гърчовете, зомбирането и обезбългаряването на младото поколение“.
И още: „Да обичаш българското днес не е на мода. До този катаклизъм (т. нар. преход) ни доведе липсата на чувство за дълг към Отечеството”. „Най-важното за българина е повече да не изглупява. Да се опре на собствения си разум – нали затова носи глава на раменете си. Той е по природа недоверчив. Трябва според мен от сега да е още по-недоверчив към всички и всичко.“
„България искам да я видя малка, но горда. Макар и бедна, но суверенна, каквато е била преди отродителите да помрачат нашата гордост, че сме българи и да ни отровят с чуждопоклонничество и космополитизъм.“
Що се отнася до любовта към Отечеството, Хайтов изтъкваше: „Обичта към Родината – от всички национални идеали този е най-старият, най-провереният. Народът без него не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение”.
„Българинът трябва да разбере, че националните идеали не са празна приказка, а средство за оцеляване и съдба”.
„Народното чувство у българина може да се смята ако не изкоренено, то поне силно и страшно потъпкано. Това подлага националната ни сигурност в момента на особени рискове.“
„Отродяването на българското се извършва по всички направления. Най-старата ни идея е да носиш върховенството на Отечеството си в сърцето, а не в дебелото си черво. Това е най-старата ни национална идея, откакто има на света родове и племена, държави и нации.“
„Не може човек да бъде само наблюдател, ако се чувства българин. Животът на Капитан Петко войвода показа, че Отечеството върви напред само когато има кой да пожертва нещо за него от себе си... Ако понятието Родина не е в кръвта ти, в съвестта и съзнанието ти – държавата е отсечено дърво. Трябва само да го ринеш, за да го изхвърлиш. Сега отечеството не е вече идеал и липсата на този идеал се проявява в абсолютно всичко, което става и в нас, и около нас”.
Българското племе е даровито, трудолюбиво, но пречукано, опарено, прекършено духом и телом от редуващите се върху него катаклизми, събития и катастрофи. По този повод Хайтов казва: „Българинът остави ли се друг да му върже гащите – ще остане без гащи“.
„Трудните условия, в които са съществували родопчани, са ги превърнали в жилава балканска порода, в хора с големи физически, умствени и други творчески дарби. Мелодиката в родопските говори е от най-съвършените.“
„Загиваме не само като нравственост и духовност, но и физически, като нация. Оставам с убеждението, че тези неща днес най-малко притесняват политици и държавници.“
Позволих си да цитирам доста мисли, изречени приживе от Николай Хайтов. Чета ги и ги препрочитам и все имам чувството, че току-що ги е произнесъл. Това още веднъж говори за силата и дълбоката мъдрост на този класик на нашата литература.
Цитираните изрази – откъс от публикуваните в книгата ми „Гласът на Николай Хайтов“, най-добре показват неговото жизнено верую, дълбоката му проницателност за обществено-политическите събития у нас, разкриват голямата му болка и обич за България, която той гальовно назовава Отечеството. Имах щастието и удоволствието да общувам с този истински мъдрец, а после, впечатлен от неговите мъдрости, да си ги записвам.
Ще се радвам, ако тези прости житейски истини, произнесени от устата на академик Хайтов, помогнат на повече хора да осъзнаят своето място днес и с повечко сили и енергия да работят за нашето Отечество.
Това ще е най-великият подарък за академик Николай Хайтов, чийто живот изгоря в любов към България!
Също съм чел, че- в Теория на Големия взрив и т.н -не става ясно, как се е появила Вселена в началото, как се е появила температурата във Вселената ,как се е появила първата молекула (и това от което молекулата - е била съставена) и/или молекули и т.н във Вселената ( без да има кой да създаде тях)- защото видимо нещо съществуващо не може да се появи от нищо- Вселената не може да се появи сама от нищо, нито материя е създала материя (защото и нея трябва да създаде някой)- Вселената можеда бъде създадена само от нещо, което е съществувало винаги (иначе винаги ще се питаме- а кой е създал него, а него и пак ще стигнем до извода, че в началото трябва да има нещо, което е съществувало винаги без някой да го е създал) преди Вселената (без някой да го е създал) и то нещо, което не е материя (защото и нея трябва да създаде някой)- така, че единствения възможен вариант е Вселената да е създадена от Дух, който е съществувал винаги (без някой да го е създал) и винаги ще съществува- както в Библията е описан Бог - пиша, това уточнение, само на базата на нормалната логика.
