Докато пиша тези редове, по десния бряг на язовир „Кърджали", току под къщите на село Тополчане, трети ден бръмчат дърворезачки, а приятели са преброили над 40
Автор: Вилдан Байрямова, Агенция БГНЕС
отрязани дъбови дървета. И това не е за пръв път, от години в района върви безконтролната сеч и те напразно сигнализират институциите.
Същевременно в социалните мрежи се публикуват героични снимки от поредния пиар-екшън с участието на кандидат-депутати, оборудвани с ботуши, ръкавици и усмивки.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изпрати всичките 470 от листите да ринат калта от потопите. И партийните групи отидоха – няма начин да не се подчинят на късата команда на Вожда си, когото онзи ден посрещнаха под звуците на "О, соле мио" и комуто двама знакови ексседесари посветиха похвални слова при откриването на кампанията.
Над 100 послушници от тежката партийна артилерия се отбиха на 9 септември в хасковското село Странско, под дулата на телевизионни камери и фотоапарати.
Бившият министър на енергетиката и други ресори Делян Добрев бе в подходящите за случая бели панталони, но пък с гумени ръкавици. Ексрегионалната министърка Лиляна Павлова бе решена предвидливо - в черно. Остроезичната Цвета Караянчева - в дънки. И т.н., и т.н...
За ден те свалиха костюмите, смениха стайлинга и отидоха сред народа. Най-после, но времето за това закъсня фатално, като настъпи едва след помпозния старт на кампанията за вота.
Да прегръщаш бездомните хора и самоотвержено да газиш с ботуши в калта нито е жертва, нито е решение.
Хилядите пострадали от невижданите потопи имат нужда от подкрепа и от физическа помощ, безспорно е. Водата отнесе домове, покъщнина, документи и животът им спря в калта и тинята. Похвално е, че се намериха помагачи.
Тези обаче са много по-различни от „обикновените" граждани, които със собствени сили и без командировъчни разходи от партийни субсидии стиснаха лопатите в Аспарухово, Добрич, Мизия. Тогава до старта на предизборната кампания оставаше много време, а беше и сезонът на морските селфита.
Колко пъти ходих до морето и не можах да го докосна, написа Самир Сами във Фейсбук. Знаете го – хвърчащият човек с буса, който кръстосва България и събира помощи за удавниците, и трупа в себе си огромната мрачна енергия на потопените селища. Че е късно включването на политиците в спасителната акция, е факт.
Те същите бяха на власт, а и не само тези от днес. Всички до един от правителствата на прехода са виновни и отговорни заради отказа от контрол и санкции, заради нулевата координация между институциите и загърбената превенция. Затова подобни апокалипсиси ще ни се случват още.
Два пъти годишно областните управи назначават комисии, които обхождат водоемите, пиарите пращат снимките им за спомен и прессъобщения за перфектно свършените огледи. И дотам.
А речните корита, деретата и шахтите – задръстени и непочиствани от десетилетия?
А поголовната сеч на горите и незаконното строителство?
Някой да помни какво се случи с Веселото село край Ивайловград, със замъците на бележити българи, с вилите на други подобни край частни и държавни водоеми и по брега на морето, заснети от въздушна проверка? Стоят си непокътнати, с изключение на няколкото съборени рибарски бараки и някоя друга непретенциозна вила.
Микроязовирите са дадени на концесия на съмнителни типове, които нямат и хабер как се стопанисват такива съкровища. Това са земно-насипни съоръжения, до 1989 г. стопанисвани от ТКЗС-та, използвани за поливане, когато все още имаше земеделие.
След като избухна демокрацията, никой не ги поддържа, не изпуска контролирано определени водни количества – защото рибовъдите – концесионери не знаят или не се интересуват от превенцията. А после потърпевшите от потопите ловят шарани в калта.
„В договорите за стопанисване на тези съоръжения би следвало да има ултимативни клаузи за почистване на преливниците до мястото, където отвеждат водата до реките, за заздравяване на сервитутната зона по периметъра на бреговата зона с насаждения, за поддържане на изпускателните кранове в изправност. А общините и институциите, които са собственици и са страни по договорите с частни лица, трябва периодично да осъществяват контрол за изпълнение на всичко това", настоява приятел в социалната мрежа.
И много други мислят като него, за разлика от онези в костюмите на властта и от тези, напълнили кандидатските листи. Но институциите говорят в многоглас и няма синхрон в позициите им. Усилията единствено на БЧК не са спасение. Хазната има милион за администрацията, но бедственият й резерв стои под ключ.
Сега партиите ще похарчат грешни пари, смъкнати от нашите данъци. Ще се борят за народната любов и бюлетините с торнадо от плакати, билбордове, транспаранти, митинги, концерти, скечове, тв клипове, байраци, флаери и т.н.
Вместо в дебат за политики, лидерите се впуснаха в абсурдни послания кой кого ще бие на вота. Едни се снимат с дечица, други с котенца на и около трибуните, трети се целуват наред и обещават рога на изобилието.
Голямото надлъгване за спасението и светлото ни бъдеще обаче да вземе да се концентрира в бедствията, които тепърва предстоят. Горко им на всички, впрегнати в маратона към лелеяната депутатска банка – какво ще кажат на останалите без покрив?
Държавната подкрепа е едва 325 лева, които не стигат и за една печка. И да избършат сълзите на дядо Кольо от потопеното димитровградско село, къща няма да му вдигнат, ще си отидат, а той и стотици като него ще останат през зимата отвън, и ще се молят Господ да ги отърве.
Съобщенията, че някои партии се отказват да финансират агитационни атракции и че парите за това щели да се насочат към гибелните селища, не топлят.
Нали всички виждаме мощния пропаганден приток по вестници и телевизии, който струва стотици хиляди левове. От което няма никакъв смисъл, защото няма и нищо ново.
Народът може да направи своя избор и без едномесечната атака от политически слова. Този септември няма какво повече да промени в нагласите – в годините се наслушахме на популизъм, изгоряхме от фалити, а в портфейлите и в хладилника ни е катастрофа.
Избирателят може да сбърка само ако е с къса памет или е докаран до неадекватност от всичко по-горе. Затова - да пита много и да се ядосва много, но на площада, не да се кара на телевизора на втората ракия. Иначе му предстоят гастролиращи агитки, оборудвани с лопати и усмихнати за пред камерите, а след тях – нов потоп.
