Президентът Еродган – султан, премиерът Давутоглу – Велик везир

Автор: Велизар Енчев

Премиерът Реджеп Ердоган спечели президентските избори и в следващите пет години държавен глава на Република Турция ще е агресивен ислямист, искащ да възроди Османската империя на Балканите и в Близкия изток и да сложи забрадки на турските жени. Втората тревожна новина е, че  доскорошният външен министър Ахмет Давутоглу - идеологът на неоосманизма, е новият министър-председател.

Още по-тревожно е, че приети наскоро конституционни поправки позволяват два последователни петгодишни мандата на държавния глава, което означава, че Ердоган ще дърпа конците на външната политика до 2024 г.
Единственото успокоително нещо за турските съседи е, че засега Турция е парламентарна република и Ердоган ще е с ограничени правомощия. Но това няма да продължи дълго, тъй като той обеща на избирателите президентска република.

Понеже в Меджлиса (парламента) управляващата партия няма  квалифицирано мнозинство, промяната на държавното устройство може да стане или на редовните избори през юни 2015 година, или след предсрочни избори.
Туркофилите ще ме упрекнат, че разпалвам антитурски настроения, спекулирайки с емоционални изявления на новия президент, които в предизборна кампания са напълно естествени, но са само за вътрешна употреба.

Няма да споря с агентите на Анкара, само ще им препоръчам да прочетат тези думи на Фарук Логоглу – зам.-председател на светската опозиционна Народно-републиканска партия:
"Агресивното президентство на Ердоган ще повлече Турция към непознати води у дома и в чужбина. Ориентираната към религията политика ще намери повече пространство, демокрацията ще намалее. Дълбоко в себе си Ердоган бленува за халифат".
За да нямаме илюзии какво ни чака след триумфа на Ердоган, ето какво написа „Вашингтон пост“: “Турция завладя Балканите със сила преди пет века, но сега се готви да влезе в тях през парадния вход”.

Вярно е, че сме късопаметни. Но наистина ли забравихме как Ердоган и външният му министър Ахмет Давутоглу обгрижваха турските малцинства в Гърция, Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, обещавайки им „духовните граници” на Османската империя, разбирай държавните?
А у нас контролираното от Турция Главно мюфтийство иска възстановяване на собствеността върху т.нар. османски имоти и дори претендира ислямът да влезе в училищата в смесените райони.

На българска почва неоосманизмът на Давутоглу роди първите си отровни плодове. През 2012 г., наред с партията на Доган, на сцената се появи и партия на Ердоган. Неин председател стана бившият депутат от ДПС Корман Исмаилов, но стоящият на втори план Касим Дал е истинският й водач.
Като знаем за топлите връзки между Ердоган и Касим Дал, ясно е като бял ден: Турция ще дърпа конците на две турски партии в българската политика, както Албания контролира две албански партии в Македония – едната с лява, другата – с дясна ориентация. Така албанският синдром зарази България.

И за да видим докъде се простират държавотворните амбиции на Касим Дал, ето как той завърши речта си на учредителния конгрес на Партията за свобода и достойнство: „Българската нация, както и американската, е мултиетническа и мултикултурна. Никъде в света няма чиста нация”.
На парламентарните избори през 2013 г. проектът „Касим Дал“ се провали, но тихомълком намери пристан в Реформаторския блок. Което отново показа, че десницата на Костов е еничарският корпус в българската политика.

Сините еничари направиха безценен подарък на Ердоган и преди три години гласуваха в Народното събрание унизителната декларация за т.нар. „възродителен процес”, обявявайки го за „форма на етническо прочистване“. В резултат на което очакваме вълна от съдебни дела срещу България.
Между другото, софийската десница (вкл. и ГЕРБ) гласува с две ръце за еврочленството на Турция, въпреки резервите на водещи европейски държави. Това е „автентичната“ ни десница –протурска, антибългарска и антиевропейска.

Виден представител на десните от Костовия кабинет е служебният военен министър Велизар Шаламанов. Тези дни той бомбастично обяви, че Министерството на отбраната стартира процес, при който до 2020 г. за превъоръжаване ще отидат 1 млрд. лв. Всъщност това не е лоша вест за разоръжената ни от реформи армия.

Вижте обаче аргументите на Шаламанов, който от 5 години работи в Агенцията по комуникации и информация на НАТО. Според него „военната заплаха за България идва от Русия с анексирането на Крим, от поддръжката на сепаратистите и втвърдяващата се ситуация в отношенията между Русия и ЕС и НАТО“. Затова на предстоящата среща на НАТО в Южен Уелс (4-5 септември) той ще поиска страните в алианса да ни помогнат в ключови области на отбраната.

Значи така – Русия била страшната заплаха за нас, а не Турция, която точно преди 40 години окупира Северен Кипър, а от три години е главният регионален съюзник на ислямистите в Сирия. С помощта на САЩ, Великобритания и Саудитска Арабия същите ислямисти запалиха гражданска война, погълнала над 100 000 души и превърнала една цветуща държава в руини.

И  от кого ще иска помощ Шаламанов на натовската среща? От натовска Турция, чиято армия със своите 622 129 военни е девета в света по численост и втора в НАТО, след тази на САЩ.
Вместо да спекулира с руската заплаха, по-добре Шаламанов да сравни военните потенциали на Турция и България, които са огледален образ на класическата притча за котката и мишката.

Дотук стигнахме заради идиотизмите на демократичните ни талибани. За да задоволим Турция, нарязахме ракетите СС 23, ликвидирахме подводния флот, приземихме военновъздушните сили и нищо чудно охраната на българското небе да се поеме от турски изтребители.
Време е да загърбим илюзиите - НАТО не е преграда пред имперската политика на Анкара, даже напротив. Брюксел пък си затваря очите за ислямизма на Ердоган, въобразявайки се, че ще го цивилизова, като го вкара в ЕС. Като най-близка и най-лесна плячка, България е със статут на обречена държава.

Не искам да съм лош пророк, но когато Турция стане президентска република, неизбежно ни очаква това: Ердоган ще е с властта на султан, ислямизмът ще срине републиката, а мечтаната от премиера с ранг на Велик везир Османска империя ще се реанимира на Балканите под маската на общото културно наследство и правата на малцинствата.

-------
Часове след смяната на караула в президентския дворец в Анкара, американски медии не скриха удивлението си от едно странно раздвоение  - ценностите, възприети от ислямиста Ердоган - набожен мюсюлманин, който не пие и не пуши, а съпругата му демонстративно носи ислямска забрадка, са в пълно противоречие с републиканските принципи на Кемал Ататюрк. Парадоксалното е, че повечето турци възприемат Ердоган и като наследник на републиканеца Ататюрк,  и като продължител на завоевателните походи на османските султани. Цената на този парадокс може да се плати от балканските и близкоизточните съседи на неоосманистка Турция.

Анализирай това
Време е да загърбим илюзиите - НАТО не е преграда пред имперската политика на Анкара, даже напротив. Брюксел пък си затваря очите за ислямизма на Ердоган, въобразявайки се, че ще го цивилизова, като го вкара в ЕС. Като най-близка и най-лесна плячка, България е със статут на обречена държава.

В категории: Анализи , Горещи новини