През Балканската война победоносните български войски завладяват Одринска Тракия и стигат до Чаталджа. Неразумни действия на царя,
Автор: Йордан Ганчев
управляващите и главното командване довеждат до загубата на тези територии през 1913 г.
Нарушавайки Лондонския договор, 200-хилядна турска войска нахлува в Одринска Тракия, ограбва и пали българските селища, избива жителите им. Колони от бежанци се отправят на север да търсят спасение в довоенна България. Когато стигат до Лозенград, там ги посреща комендантът поручик Михалков, който разполага с един взвод от запасняци и доброволци, общо 28 войници.
Той знае за огромната турска войска, която скоро ще стигне до града. Но е участвал в превземането на крепостта, помни с колко жертви е постигнато това и не може да се примири с мисълта, че турците ще си я върнат без един изстрел.
След като нахранват бежанците, поручик Михалков нарежда жените, децата и старците да продължат пътя си към Странджа, но събира мъжете и ги приканва да дадат отпор на турците. В склада има 600 пушки и много патрони. Отзовават се обаче само 90 души, другите тръгват да настигнат жените, децата и родителите си.
На 21 юли авангардът на турската армия стига до града. Когато влиза в него, укрилите се в сградите български войници и 90-те присъединили се към тях бежанци започват да стрелят и улиците се покриват с трупове на убити турски войници. Оцелелите се изтеглят и очакват идването на основните части. Изкарват напред оръдия и започват да сриват сградите, от които ги обстрелват. Поручик Михалков нарежда всички да слязат в мазетата и от там да продължат съпротивата.
Битката продължава 2 дни. Много турци намират смъртта си в нея, но и повечето от българите. На 23 юли са останали само 17, които поручикът събира в коменданството. „Братя българи – обръща се той към тях, – вие показахте, че сте достойни наследници на Симеон Велики, но сега силите ни са недостатъчни да възпрем турските сили. Остава само да умрем с чест“.
Когато турците влизат в комендантството, той взривява склада с боеприпаси. Загиват над 700 низами, но заедно с тях и 17-те български бранители. Турците погребват своите по техните обичаи, а телата на българите изгарят на клада. Когато пламъците изгасват, един турски офицер вижда в пепелта сребърен кръст и го взима. Той обаче изгаря ръцето му и ужасен го хвърля в реката. После го търси, но не го намира.
Турците стигат до Странджа и спират, защото руският император ги заплашва, че ако продължат настъплението, ще направи десант в Босфора. Така войната приключва, турците правят застава, в която има един офицер и 17 войника. На 23 юли 1914 г. ято гарвани връхлитат заставата и кълват очите на турските войници. И това се случва на всеки 23 юли през следващите години.
Понеже турците са суеверни, смятат мястото за прокълнато и преместват заставата. Поставят решетки на прозорците и залостват вратите, но нищо не помага. На всеки 23 юли гарваните се спускат през комина и си вършат своето. През 1929 г. на същия ден над река Куртдере, която извира от Странджа, се издига мъглявина, която постепенно добива очертанията на кръст. Спуска се по течението и стига до града, който турците са прекръстили на Къркларели, и сиянието му озарява целия град.
Обзети от суеверен ужас, мъжете се струпват в джамиите и молят Аллах да ги закриля. Това продължава до 1939 г., когато едно козарче намира сръбърен кръст в реката, казва за това на баща си, а той го продава за 5 лири на еврейски търговец от Солун. По пътя към дома си влакът, с който той пътува, катастрофира на мост през река Струма и евреинът загубва целия си багаж, а самият едва оцелява. Кръстът също изчезва. Оттогава обаче гарваните престават да нападат турската застава, а и заревото над Лозенград вече не се появява.
Патриотичен календар
30 август 1040 г. — Избухва въстанието на Петър Делян
30 август 1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия
30 август 1924 г. — Осветен е православният храм-паметник „Свети Александър Невски” в София
30 август 1984 г. — При бомбен атентат, извършен от протурски терористи на жп гара в Пловдив, загива една жена, а 42-ма души са ранени
30 август 1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см., който до ден днешен не е подобрен
3 септември 1877 г. — Руските войски превземат Ловеч за втори път
4 септември 1916 г. —Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев, освобождават Добрич по време на Първата световна война
4 септември 1916 г. — Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов, започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан
