Местните тъкачки печелят златни медали през XVIII в. на изложения в Европа, а постелките влизат в големите световни музеи
Автор: Камен Колев
Ако Белгия е прочута по света с брюкселската си дантела, България става известна още през XVIII век в Европа с чипровските си килими. Причудливото съчетание на триъгълници, птици, цветя и различни декоративни орнаменти прави ръчно изработените чипровски постелки много популярни и търсени през Късното средновековие.
Първите сведения за производството на килими в малкото българско градче са от началото на XVII век. По това време Чипровци и околностите му са населени от католици, които развиват прогресивна за времето си градска култура. Тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България.
Още тогава местните жени развиват чудното си умение да изграждат хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове – жълти или охра, кафяви, сини и зелени. Първите килими били наричани гарибалда (вид къса връхна дреха, б. а.) или бакамски – по името на южното дърво бакам, от което се добива червена и черна боя.
Бакамският килим е на триъгълници и е с невероятно хармоничното съчетание на светли студени цветове. Основните мотиви в онзи ранен период са триъгълниците. Пак тогава набира популярност и моделът каракачка, което означава черноока булка. Това е силно стилизирана черна фигура, която в някои образци има глава с вързана на опашка коса, дори око, а с времето се рафинира до композиция от няколко триъгълника.
Изследователите смятат, че каракачката символизира богинята на плодородието, но други предполагат, че заради интензивните червени и черни цветове този мотив символизира смърт, тъга и мистика. Образците на бакамски килими и каракачка са се развивали като художествено производство заедно с процъфтяването на чипровската златарска школа и нямат аналози в света. Изработвани са с дебелина от 3 до 5 милиметра от естествени материи – памук и вълна. Майсторките тъкали уникални двулицеви килими с главозамайваща смесица от балкански, анадолски, персийски, кавказки и дори монголски орнаменти. Но през XVIII век жените в Чипровци все повече заемат мотиви от природата – дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя. Стилизират ги и ги съчетават в цялостни композиции.
Основни остават червеният и черният цвят, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бяла и виолетова багра. Започват да проникват сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите „Лозница", „Птичи гнезда", „Венците", „Колата", „Крилцата", „Цвекетата", „Диреците", “Големи куки", „Перцата", „Ресково дърво", „Четирите окца", „Бибиците", „Ченгелите" и др.
Занаятът се разпространява бързо и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Само втора турска армия закупувала по 8000 килима годишно за постеля и молитва. Основен потребител на чипровските килими е Османската империя. На големия Пиротски панаир през 1860 г. например, чипровските майстори продават 180 000 кв. м постелки, повечето от които са молитвени и предназначени за империята.
Но възходът на малкото градче, на културата и занаятите му приключва трагично през 1688 г. с Чипровското въстание, когато градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат. Единственото, което се запазва от духа на бунтовния град, е естетиката на неговите килими. Техните разнообразни орнаменти и композиции, импровизациите, пищната символика и израз на емоции са в силен контраст с килимите от Котел, които са характерни със своя обран и декоративен геометризъм. Така постелките на Чипровци се оказват инструмент за запазване на националната идентичност. И занаятът процъфтява – през 1878 г. са изтъкани 14 000 кв. м килими.
В Европа чипровските килими стават популярни като „турски", тъй като тогава България е в пределите на Османската империя. Италиански и турски търговци ги пренасят в полудялата за ориенталски килими Европа заедно с продукцията на Анадола.
Въпреки че са припознавани като ориенталски, чипровските килими се различавали с един основен белег от всички останали – знаците на Ренесанса. Тъй като Южна Европа е била в рамките на Османската империя, тя пропуска ренесансовата епоха, но с две изключения – Далмация заедно с част от Хърватия и Чипровци, центъра на българския католицизъм в Северозападна България.
След като през 1878 г. България възвръща статута си на самостоятелна държава, се изменя и стилистиката на чипровския килим – каракачката и бакамският модел остават в миналото, а по тъканите шестват хора и животни, геометризирани цветя, студените и топли цветове са в хармонични съчетания.
Тогава започва орнаменталният период на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяване на цветовата гама и мотивите.
Химическите бои изместват добитите от растения и дървета багри. От този период са моделите „Циганка", „Саксиите", „Куфарите", „Медальонът", „Кавказкото" и т. н. Местните тъкачки започват да печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон и Пловдив, а техните килими влизат в колекциите на много европейски музеи и магазини.
По време на социализма системата се опитва да вкара чипровското килимарство в рамките на големи производствени конгломерати. Единственото хубаво е, че чрез тази индустриализация и икономически механизми занаятът е съхранен. Но днес той е превърнат по-скоро в хоби и патриотично запазване на традицията.
Тъкачките предават уменията си на децата и внуците с идеята, че ги учат на постепенно отмиращия занаят, че ги посвещават в семейна тайна и свещенодействие.
Днес българските историци обикалят цялата страна, за да намерят оригинални чипровски килими и да ги съхранят в музея в малкото градче. Сбирката там съдържа 27 модела и ценни екземпляри, като най-старите от тях са от XVIII век. Най-много килими има в София, където са живеели повече заможни хора. Те са ги купували за сватби и други семейни поводи, разказва директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова-Борин. Стари чипровски килими са намирани и във Враца и Берковица.
В самото градче живеят наследниците на стари фамилии, които притежават ценни произведения на килимарското изкуство. Уредниците от Историческия музей в Чипровци преговарят с някои от собствениците за дарения и откупка на най-изящните екземпляри на тамошната килимарска школа.
Около 200-250 лева на квадратен метър струва изработката на съвременен чипровски килим. Старите са много по-скъпи, но по думите на Анюта Каменова-Борин, тяхната цена е най-вече в историческата и художествената им стойност.
