Илия Петков в главното производствено хале на своята компания
01 Септември 2014, Понеделник
Сред клиентите на компанията на Илия Петков са „Найк“ и „Дженеръл илектрик“
Автор: Георги Ваташки
Магьосникът на машините“ - така медиите в Америка наричат българина Илия Петков, който е президент на една от най-известните технологични компании зад Океана „Ай Пи Отомейшън“ (IP Automation).
Нейни клиенти са корпорации като „Найк“, „Дженеръл илектрик“ и „Ранк ксерокс“, персоналът надхвърля 150 души, а печалбите възлизат на милиони долари.
Бъдещият инженер е роден през 1943 г. в София. Той израства във фермата на своите дядо и баба, която комунистическият режим отнема в началото на 50-те години на миналия век. Именно от дядо си Илия наследява своето трудолюбие. „Всяка сряда той ставаше в един часа след полунощ, за да пътува между пазарите – навик. Още виждам как силуетът му потъва в нощта. Той ме вдъхнови никога да не се отпускам и да лежа на стари лаври“, спомня си нашенецът.
От своя баща пък наследява уменията да управлява селскостопански машини като трактори и комбайни. Интересът към тях се запазва в сърцето му и затова той завършва агроинжерство в пловдивския Аграрен университет. След като се дипломира, започва работа в машиностроителен завод в Монтана, но постоянната намеса на партийните секретари пречи на младия специалист да разгърне истински своите идеи и възможности.
„Опитвахме се с моите колеги да предлагаме нови методи, които биха подобрили производството и биха свалили цената на продукцията, но беше безполезно. Не ни обръщаха внимание, защото не бяхме членове на БКП. Тогава реших, че за мен бъдеще в България няма да има“, разказва Петков.
Вдъхновен от свой състудент, който успява да избяга през 1975 г. с плуване през Черно море в Турция през нощта, а след това и в САЩ, българинът също напуска страната. През 1981 г. се премества със семейството си в Мозамбик, където работи две години, преди да почука на вратата на американското посолство в Рим. Докато чака виза за Щатите, се налага половин година да работи като момче за всичко във Ватикана.
Нашенецът пристига в страната на неограничените възможности през 1984 г., без да знае дума на английски език и с десет долара в джоба. След няколко трудни месеца успява да се свърже със свой приятел от детинство, който живее в Анахайм, Калифорния. Той му помага да си намери работа на бензиностанция, а след това в малка работилница в покрайнините на града.
Илия учи английски език между смените, докато година по-късно не се открива свободно място за машинен дизайнер в именитата технологична компания „Шлаге“ в съседния град Сан Хосе. След като полага успешен тест, Петков е нает, въпреки че е предупредил, че английският му е лош.
Сънародникът ни бързо оправдава оказаното му доверие. Само след година той създава първата автоматизирана машина на „Шлаге“ - за полиране на брави и ключалки. Продажбите нарастват и шефът на компанията го вика в централата в Сан Франциско, за да му повери нов проект за близо 3 и половина милиона долара.
Фирмата го праща в Колорадо спрингс през 1988 г. Там той започва да прави машини и за други компании. Работи в гаража си през нощта, за да завърши различни проекти, включително на апарат, гравиращ серийния номер на колесници на самолети за „Боинг“ и „Гудрич аероспейс“ през 1992 г.
Работният му ден през този период започва в три през нощта пред компютъра, изчислявайки цената на поредната поръчка или говорейки с клиенти от другия край на планетата. Когато проектите се окажат трудни, той често остава да спи в стая, долепена до офиса му, за да може да започне веднага работа след събуждането си.
Успехите му дават кураж през 1996 г. да напусне „Шлаге“ и да създаде собствена машиностроителна фирма. Нарича я „Ай Пи Отомейшън", а мотото й е „Където идеите стават реалност“.
Събира екип от различни националности с възможности за измисляне и изпълнение на сложни технологични задачи. Една от първите им поръчки е създаването на поточна линия за изработването на прочутите пружиниращи механизми в маратонките на „Найк“ в края на 90-те години. От първоначалните 30-ина служители компанията нараства на 150 през 2013 г, като всяка година се наемат студенти от цял свят. Най-талантливите от тях остават на работа при Петков.
На стените на офиса на българина са окачени черно-бяла снимка на момче от България, цветна фотография на покойния папа Йоан-Павел Втори, благославящ две деца, както и десетки цитати от Алберт Айнщайн.
Въпреки многото си успехи, Илия Петков не е изгубил желанието си да твори иновации и не планира да се пенсионира. Той черпи пример от Айнщайн и казва: „Денят, в който човек спре да учи, започва да умира“.
Затова в началото на май, когато навърши 70 години, българинът и неговият екип поемат поредната престижна поръчка – модификация на реактивни двигатели за американската корпорация „Дженеръл дайнамикс“.
