Какво се договориха в Минск Путин и Порошенко


Какво се договориха в Минск Путин и Порошенко
Руският президент Владимир Путин, държавният глава на Беларус Алексанър Лукашенко, украинският президент Петро Порошенко и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън на срещата в Минск (от ляво надясно)
29 Август 2014, Петък


На срещата в беларуската столица не бяха огласени реални решения, които биха могли да спрат войната в Източна Украйна


Президентите на Русия и на Украйна – Владимир Путин и Петро Порошенко, проведоха двустранна среща в Минск, на която обсъдиха редица „горещи“ моменти в отношенията между двете страни. Въпросите, на които двамата държавни глави се спряха, основно преминаха от газовите доставки, през ситуацията на руско-украинската граница, до притесненията на Москва от споразумението на Украйна за асоцииране към ЕС. 
Разговорът се състоя в столицата на Беларус след проведена среща на върха на лидерите на страните от Митническия съюз с украинския държавен глава и с представители на Европейската комисия. 

Беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че Минск ще стане мястото на редовни срещи на контактната група за Украйна. Предложението за това дошло от страна на Порошенко. Самият той определи като сложни и тежки преговорите с руския си колега.
Бе съобщено, че Порошенко и Путин са се споразумели за провеждане на консултации между военните и граничните служби на двете страни. Те трябва да започнат незабавно, за да се изпълнят украинските искания за възстановяване на контрола върху границата с Русия. 

Възможно най-бързо ще бъде подготвен и план за прекратяване на огъня в югоизточната част на Украйна. 
Порошенко заяви още, че на срещата в Минск световните лидери, включително Путин, са подкрепили неговия мирен план. Но не е ясно дали подкрепата ще доведе до бързо прекратяване на боевете, коментира АП. 
Само от Киев зависи да формулира условия за прекратяване на огъня със сепаратистите, е мнението на Путин, цитиран от „Ройтерс“. „Русия не може да говори за конкретни условия, но може да допринесе за мирния диалог“, отбелязва руският държавен глава. 

Той потвърди, че е постигнато споразумение международната контактна група за Украйна да поднови работа възможно най-бързо. Русия ще направи всичко по силите си, за да се случи това, уверява Путин и подчертава, че „този процес трябва да започне възможно най-бързо“. 
Постигнати са известни договорености и за оказването на руска хуманитарна помощ на югоизточните украински региони. 

Относно заловените в Украйна руски военни руският президент заяви, че те може да са се оказали на украинска територия случайно, по време на патрулиране на границата. „Още не съм получил доклада от министерството на отбраната и генералния щаб. Но първото, което чух, е, че те са патрулирали границата и може да са се озовали на украинска територия“, уточни той, изразявайки надежда, че случаят ще бъде разрешен бързо. 
В същото време Путин изтъкна, че и украински военни са попадали на руска територия, включително с бронирани машини. „Проблеми никога не е имало“, отбеляза той и изрази увереност, че и сега украинската страна няма да създава проблеми.

До 12 септември тристранна работна група на Русия, Украйна и ЕС ще формулира предложения, целящи премахването на опасенията на страните от Митническия съюз във връзка с прилагането на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, съобщи още руският президент. 
„Още веднъж посочихме на нашите партньори – и европейски, и украински – че прилагането на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС носи значителни рискове за руската икономика както във връзка с тарифите, така и със санитарните изисквания“, отбеляза Путин. 

Така например, прилагането на европейските директиви на украинска територия ще означава, че Русия не може да пласира продукцията си в Украйна, а украинските селскостопански производители няма да могат да изнасят продукцията си на руския пазар. 
Путин предупреди, че ако не бъде постигнато споразумение, Русия ще трябва да предприеме мерки за защита на икономиката и пазара си в границите на своите компетенции. 

Руският президент обеща, че Москва ще се отнесе с уважение към всяко решение на нейните европейски и украински партньори. „Надявам се, че те ще се отнесат със същото уважение и към нашите мерки по защита на нашите пазари“, допълни в тази връзка той.
Украйна може да внесе изменения поне, уточни помощникът на руския президент. 
Руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев съобщи, че първите експертни консултации по внасянето от страна на Украйна на промени поне  в текста на приложението, който се отнася до митата и сроковете, ще се състоят в Москва тази седмица. Те ще бъдат готови до министерската среща, планирана да се проведе на 12 септември в Брюксел. 

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт също изрази увереност, че ще може да се намери решение на „т. нар. търговски усложнения, възникващи в резултат на прилагането на споразумението за асоцииране“. 
Преговорите на министрите на енергетиката на Украйна, Русия и ЕС вероятно ще се състоят на 6 септември, съобщи Порошенко. По-рано еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер отбеляза, че е постигнато споразумение за консултации по газовия въпрос между Русия и „Газпром“, Украйна и „Нафтогаз“ и Еврокомисията. 

Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак подчерта, че при разумен подход от украинска страна транзитът на руски газ към Европа няма да бъде възпрепятстван. „От наша гледна точка това ще нанесе само вреди, на първо място на европейските потребители. От това няма интерес никой, на първо място самата Украйна“, изтъкна още министърът. 
Той напомни позицията на Москва, че руско-украинският договор за транзит на газ е в сила до 2019 г. и поне дотогава не трябва да се преразглежда. 

Подновяването на консултациите ще се обсъжда в Москва в петък, 29 август, когато Йотингер ще се срещне с руския министър на енергетиката Александър Новак. ЕС е предложил „постигането на временно споразумение за газа“ между Украйна и Русия, без да се чака решението на Стокхолмския арбитражен съд. „Имаме нужда от временно решение за тази зима“, заяви Йотингер, имайки предвид, че изслушванията по насрещните искове на руската и украинската газови компании пред Стокхолмския арбитражен съд ще отнемат от 12 до 15 месеца.

Еврокомисарят подчерта, че съвместната работа в енергийния сектор между ЕС и страните от Митническия съюз е ключова и е свързана не само с газа, а и с нефта, въглищата и урана. 
С подаването на иск срещу Русия в Стокхолмския арбитражен съд Украйна е лишила руската страна от възможността да предоставя отстъпки по цената на газа, заяви от своя страна Владимир Путин. „Всякакви наши действия за предоставяне на отстъпки може да се използват в съда“, подчерта още той, споделяйки мнението, че газовите въпроси са стигнали до задънена улица. 

Западният печат коментира твърде скептично резултатите от срещата между Путин и Порошенко в беларуската столица. Френският „Монд“ изведе в заглавие: „Малко резултати след срещата Путин – Порошенко“. Британският „Дейли телеграф“ пък изтъква: „Владимир Путин стигна твърде далеч в Украйна, за да отстъпи сега“. 
Според изданието всеки изход от украинската криза, който позволи на Киев да възстанови контрола си върху цялата територия на Украйна, би бил поражение за Кремъл. 

Германското издание „Велт“ споделя същата гледна точка като посочва, че в момента Путин не може да си позволи да възприеме истински възможността за установяване на мир, поради което може да се очаква да продължи да прави символични жестове. 
Онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ отбелязва, че макар руският президент  да подкрепя предприемането на стъпки за установяване на мир в Източна Украйна, Киев трябва да се съгласи да преговаря със сепаратистите. 

Британският вестник „Гардиън“ коментира, че между Русия, Европа и Украйна трябва да бъде сключена голяма сделка, която да включва ангажимент на Киев да отслаби хватката в източните си области и да се съгласи, че членството в НАТО и ЕС няма да бъде цел в обозримо бъдеще и насрещен ангажимент на Москва да престане да изнудва Украйна и Европейския съюз. 

Говорейки за украинската евроинтеграция, Владимир Путин „бе категоричен: не, не и отново не“, коментира „Московский комсомолец“. „Както се очакваше, след срещата в Минск обстрелите на Донецк и Луганск не спряха и опълченците в Югоизточна Украйна не сложиха оръжие“, пише „Независимая газета“.
В Минск не бяха огласени реални решения, които биха могли да спрат войната в Източна Украйна. Но темата може да е била обсъдена на преговори, закрити за журналисти, отбелязва „Новие известия“.


В категории: Международна политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки