Археолози откриха ценни находки в раннохристиянска църква, замислят екопътека до свещеното място
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Ако Перперикон, Казанлъшките гробници и Старосел говорят много на българите за пътя на древните хора, то районът на селата край гр. Първомай все още е малко проучен. А местностите Църквището, Хасара и връх Драгойна изобилстват от артефакти, свързани с древната история на района.
Наскоро археолозите откриха големи фрагменти стенописи на една от църквите край с. Драгойново. Според заместник-декана на Философско-историческия факултет и ръководител катедра „Обща история и археология“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Иван Джамбов, това е доказателство, че този епископски център е бил с огромно значение за времето си. Храмовете са датирани от 10 -14 век, а тази година изследователите намериха още една църква, както и параклис.
Неотдавна археолозите откриха и друга ценна находка - уникален постамент за реликварий в местността Църквището над село Драгойново. За първи път се откриват подобни артефакти в параклис, коментира ръководителят на разкопките доц. Иво Топалилов, преподавател в Шуменския университет.
А археологическите обекти в района са известни още от 1955 г. с идването на проф. Иван Велков. Тук той регистрира тракийски селища и светилище. Открива находки в местностите Хасаря и Църквището, където разкопките продължават през 2008-2009 г.
Тракийското селище все още не е добре проучено, но вече са намерени 11 мраморни оброчни плочки на тракийския конник, които впоследствие са били използвани за строежа на църква. Има податки къде точно е било светилището - на мястото, на което по-късно е построена църквата. През първата половина на IV век при управлението на император Константин започва толериране на християнството, с което секват парите за езическите култове. Това води до упадъка на светилището и са построени овални дворове, които са служели за събиране на коне.
Животновъдството е било добре развито, имало е работилница за каменни плочи и досега са запазени плочи с отпечатъци от кучешки лапи и птичи крака. IV век е векът на апокалипсиса в Тракия, през втората половина на века върлуват готите, които не само разбиват римската армия, но и убиват императора.
В очите на местните това е краят на света. Започва преосмисляне на ценностите и търсене на спасител. Християнската религия е тази, която предлага спасението. Тогава започва нов етап в живота на светилището.
Големите стопански постройки са изоставени, част от градежите им са използвани при изграждането на църквата, която е следствие на новата политика на империята за налагане на ортодоксалния вариант на християнството, каза доц. Топалилов.
Селското население в Тракия е било християнизирано от римляните. В тази епоха християнството е разделено на две групи – ариани, които смятат, че Исус Христос първо е бил човек, а после божество, а от друга страна са православните, които вярват, че Исус е бог по рождение.
До Теодосий Първи всички императори са били ариани. Теодосий решава да отдаде внимание на православието и затова започва изграждането на църкви и на мартирии - помещения за съхранение мощите на светци. Вярвало се е, че именно светците ще донесат спасението на последователите на Христос, затова свещените обители се превърнали в притегателна точка и за езичниците.
Точно по това време се появява и църквата, която открихме над Драгойново, каза доц. Топалилов. Съществуването й бележи два етапа – през първия е представлявала обикновена раннохристиянска църква, която замества езическото светилище на тракийския конник.
С налагането на ортодоксалния вариант на християнството обаче, планировката на църквата се развива и това преустройство я прави един от редките храмове в района.
И тъй като е строена на предела между равнината и планината, архитектурата й е еклектична. Например, влиза се пред подход от помещение с каменни пейки, наредени от двете страни с тухлени възглавници, а такива помещения са характерни само за Родопите.
Църквата е трикорабна, има преддверие. От колонадите да наши дни са оцелели само базите, а колоните вероятно са били дървени. Запазена е греда, дебела 14 см, която е държала олтарната преграда. В много добро състояние е и оригиналният тухлен под, както и една от седалките - каменна основа и тухла, използвана за възглавница. Това е била пейка, за да могат хората да поседнат преди влизане и на излизане. С времето към храма са направени допълнителни помещения. Пред абсидното пространство има съоръжение, каквото досега няма открито в нито един параклис у нас.
Това най-вероятно е постамент за реликварий - малки сандъчета, в които има мощи на светци. От началото на пети век в Римската империя има специален закон, според който във всяка една църква трябва да има по един такъв. Уникални са и тухлите на пода - има врязани кръстове на всяка, а на места се вижда и езическият символ хераклов възел. Подобни находки нямаме открити в други части на църквата, а поне аз не съм чувал другаде да има кръст върху хераклов възел, категоричен е доц. Топалилов.
Не е ясно на кого са били мощите, но се допуска, че може да са на св. Димитър Станимашки, който е бил в района през четвърти век, на свети Мнемнон, или на някой от 38-те свети мъченици, убити край Филипопол. Намерен е и късноантичен ключ, който е много добре запазен – той е от шкаф за предмети, свързани с богослужението. В нартекса са открити три питоса, използвани за съхранение на вино и миро при евхаристията, използвали са ги и при покръстването на християните, които са били потапяни вътре. Открити са също така и стъкла от прозорците на църквата, останки от раннохристиянски кандила и съдове за богослужение.
Възможно е параклисът да е бил мартирий, а съчетанието с постамент за реликварий е уникално за страната, смятат археолозите. Реликвариите обикновено са били поставени в ниши в стената, наричани аркосоли. Такива са, например, мартириумите в Доросторум край Силистра и във Филипопол. Районът тепърва ще се проучва, но и разкритите находки до момента разказват за интересната история на този край. Много хора сигурно биха поискали да видят с очите си разкопките. Смятаме да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект, по който да изградим екопътека до тези места, каза кметът на Първомай Ангел Папазов.
Започват разкопки на Асенова крепост и Воден
Теренни археологически проучвания започват на Асенова крепост и крепостта Воден. Обектите вече са подготвени и разкопаването им започна в понеделник, каза директорът на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков.
Научен ръководител на двата обекта е Росица Морева, като по тях ще работят общо 27 души. За проучванията са отпуснати 29 200 лв. от Министерството на културата, като за Асеновата крепост ще отидат 15 000 лв.
Там ще се проучва югозападната част, а работите по нея трябва да приключат до 18 септември. Разкопките по крепостта Воден са планирани до средата на месец октомври.
Досега на Асеновата крепост археолозите намериха много предмети от бита, следи от кухненски трапези, погребални съоръжения и монети. Сега изследователите ще търсят следи от храм и предмети от Средновековието.
