Лабораторията в Университета на Северна Дакота, където се вграждат чиповете
25 Август 2014, Понеделник
Професор Валери Маринов, който живее в САЩ от 17 години, смая света с банкноти с вградени чипове, създадени по революционна технология
Автор: Георги Ваташки
Български учен предизвика истински световен фурор в началото на това лято с проект за създаване на „умни” банкноти. Професор Валери Маринов, който живее в Америка от 17 години, е един от водещите преподаватели в Университета на Северна Дакота. От началото на тази година е ръководител на специална научна група, която разработва проекти в областта на електронните технологии.
В края на юни екипът му демонстрира за първи път уникалната технология за вграждането на електронни чипове в хартия. Така тя може да бъде използвана най-вече за печатане на пари, финансови и други документи, сертификати, билети и ценни книжа, които иначе са сравнително лесни за фалшифициране. Чипът в банкнотите, изработени от „умна” хартия, ще улесни разследващите в борбата им срещу фалшифицирането и прането на пари и ще помогне да се проследят финансовите средства, които се въртят в областта на сивата икономика.
Нашенецът е роден в Пловдив, където завършва местния електротехникум. „Моята класна ръководителка още не може да се начуди на факта, че пробих
в научния елит на САЩ.
Тя беше твърдо убедена, че най-доброто от мен, което може да излезе, е посредствен електротехник, и то с кратка кариера, тъй като сто на сто токът щял да ме пребие преди да навърша 30 години“, спомня си с усмивка Валери.
След като завършва средното си образование, се мести в Русе, където следва в Техническия университет, който завършва с отличие. Именно там бъдещият учен започва да трупа знанията, които ще го изведат до международния успех. След дипломирането си по разпределение започва да работи в различни предприятия в родния си град.
„Седем години по-късно, една сутрин се събудих с мисълта, че не се виждам как ще работя цял живот от 8 до 17 часа и всеки ден да ми е един и същ. Така реших, че трябва да направя нещо по въпроса“, връща се към миналото нашият сънародник.
Той записва задочно аспирантура в столичния Технически университет. През 1979 г. става асистент в новооткрития филиал на вуза в Пловдив. Четири години по-късно за първи път излиза извън страната.
Първоначално работи една година като преподавател в Таеджон, Южна Корея, а през 1996 г. е назначен за асистент на постоянно място в университета в кипърския град Фамагуста. Пристига в Новия свят на следващата година.
Не след дълго започва работа в Университета на Северна Дакота, който е един от стоте най-добри висши учебни заведения в САЩ, като попада в една група с Масачузетския технологичен институт, Йейл, Харвард и Станфорд. Бюджетът му, който е определен за научни изследвания, възлиза на близо 120 милиона долара.
„Ръководството на вуза не се интересува кой си и откъде си, а само дали си трудолюбив и имаш идеи, които искаш да осъществиш и знаеш как да стане това. Тогава те подкрепят на сто процента. Легнеш ли обаче на стари лаври и започнеш само да отбиваш номера, бързо ти показват вратата, защото конкуренцията е огромна“, отбелязва българинът.
Преди няколко години Маринов и неговите колеги научават, че Централната европейска банка и Японската централна банка се опитват да разработят технология за поставяне на чипове в техните банкноти. Намеренията на банкерите датират още от 2000 г., но още няма никакви практически резултати. Това заинтригува родния учен, защото макар и на пръв поглед тривиален, проблемът всъщност не е никак прост.
„Това е така, защото банкнотите се печатат на хартия, която е с дебелина от порядъка на стотина микромилиметра, което е сравнимо с дебелината на човешкия косъм, а чиповете са обикновено доста по-дебели. Така че на мен ми беше интересно да видя как от техническа гледна точка това може да бъде реализирано. Когато погледнах по-навътре в проблема, разбрах, че всъщност има нужда от нова технология, защото иначе е невъзможно да сложиш електронен чип, който е няколко пъти по-дебел от хартията, вътре в самата нея“, обяснява професорът.
Неговият екип, в който дейно участие взима и друг български учен - физикът Юрий Атанасов, след две години упорит труд и безкрайни часове опити, достига до създаването на smart paper или казано на български: „умна хартия“.
Тази технология се нарича радиочестотна идентификация и тя не е нова – почти на около 20-30 години. Досега обаче се използва основно за производство на т. нар. „умни" етикети –т. е. баркодовете. Така, както на всяка една опаковка и на всеки продукт има баркод, тази технология с чип го заменя. Но не става дума само за обикновена механична замяна.
Баркодът има 10-12 цифри, а новият чип може да съдържа в най-простата си конфигурация
около 2 килобайта информация, което е стотина пъти повече. Данните в него може да се четат от разстояние (от 5 до 15 метра), което също е важно постижение, докато баркодът се разчита само ако четецът е в непосредствена близост до него.
Самите чипове се правят от силиций, който е много крехък материал, но когато се изтъни до дебелина от 20 микрометра, той става гъвкав и тогава вече може да бъде вграден в банкнота, при това без да се повреди при сгъване или даже скъсване.
„Основният проблем е, че тази технология я няма в листовете хартия за банкноти. Причина за това е, че етикетите са много по-дебели, а листовете хартия са много по-тънки. Може да изглежда много елементарна разликата, обаче от технологична гледна точка, когато трябва да се приложи чипът в такъв продукт като офис хартия, технологията става много сложна", обяснява изобретателят.
За да демонстрира своето откритие, Маринов създава измислени банкноти и вгражда чипа в тях. С тях го снимат и така в медиите гръмва новина, че идва краят на фалшивите пари. Това поражда и комични ситуации. „Звучи като виц. Tъкмо когато правех банкнотите в мазето за първата демонстрация пред комисията в университета, се обади приятел и пита какво правим. В мазето сме, жена ми разсажда, но не канабис, а домати, аз правя фалшиви пари.“
Въпреки че „умните“ пари са готови и тествани, тяхното приложение все още е в бъдещето. Подадена е заявка за патент, а тази процедура в Америка може да отнеме дори години. За да стигне до масово производство, са нужни пък значими финансови инвестиции.
„Евентуална промяна в банкнотите ще отнеме много време и трябва 100-процентова гаранция на технологията във всички аспекти - не само технически, но дори политически. Особено в такъв момент като разрастващия се скандал в САЩ заради подслушванията на Националната агенция за сигурност, хората са много изнервени поради това, че някой може да ги следи. Ако си помислят, че може и в парите им да има електронно устройство, което да позволява да се идентифицира от разстояние, без притежателите дори да знаят, това прави много хора нервни“ – изброява българинът пречките пред „умните“ пари.
Интересът към постиженията на Валери Маринов и неговият екип расте с всеки изминал ден. Голяма канадска компания иска да вгради чипове под фурнира на панелите за мебели, които пласират по цял свят. Така ще е възможно, ако има проблем с мебел в Австралия, представител на фирмата да прати точна информация в Канада и да проследят случая. От Великобритания пък има интерес към вграждане на устройството в картини и други произведения на изкуството, за да се гарантира тяхната оригиналност и да се предотвратят фалшификации. Учените получили запитване дори от правителството на Нигерия, което настоява да е сред първите, въвели революционната технология на Черния континент.
Въпреки „умните” банкноти и доброто заплащане зад Океана, за българина парите не са основната цел в живота. „За мен не стои въпросът колко пари ще спечеля от това. За мен е странно да правя нещо с идеята за финансова облага. Не ми е присъщ търговският мотив да правя пари от всичко, мотивът ми е любопитството. Достатъчно ми е това, което имам. Трябва това, което правя, да ми е интересно. Най-вероятно някой друг ще осъществи производството и ще вземе големите пари от изобретението. Моето място е в лабораторията и в класната стая. Там се чувствам най-добре“, категоричен е нашенецът.
Въпреки успехите и световната слава, Валери Маринов не забравя България и при завръщанията си в родния Пловдив винаги намира време да помогне и насърчи младите български учени: „Всяко лято пристигам у нас за няколко седмици ваканция и винаги чакам с нетърпение този момент. Що се отнася за работата ми обаче, не мисля, че бих могъл в България да имам същите условия и възможности, каквито имам тук. Моята област е електронни технологии и тя изисква много повече от един офис и един компютър.
Например, в лабораториите на този център, в който работим с моята група, има екипировка за над 10 милиона долара. Мисля, че това е с пъти повече, отколкото е бюджетът за научноизследователска дейност на цяла България.“
Валери Маринов обаче е оптимист за развитието на родната наука: „Аз съм сигурен, че за България идват добри дни. Ще дойде момент, когато нашата държава ще може да си позволи да финансира науката на нива, на които тя се финансира в останалите развити държави. Ако това стане, не виждам причини много български учени и инженери като мен, които сега работят навън, да не искат да се завърнат“.
