Драма в Европа заради руските санкции

Европейските производители на млечни и месни продукти и зеленчуци официално са се обърнали към правителството на Швейцария с молба да доставят продукцията в Русия през територията на алпийската държава. Причината за това е, че въведените от руската страна санкции не засягат Швейцария. В същото време властите в Сърбия, която също не попада под ударите на санкциите, обещават строго да възпрепятстват всякакъв реекспорт през своята територия.

Както съобщава пред „Известия” директорът по комуникациите на швейцарското Федерално бюро по селско стопанство Анна Рицоли, през миналата седмица към властите в Швейцария с цел проучване на възможностите за експорт в Русия са се обърнали различни европейски организации от хранителния и селскостопанския бранш.
Припомняме, че на 6 август Русия въведе ембарго върху доставките на редица селскостопански и хранителни продукти от държавите, които подкрепят санкциите срещу Москва като САЩ, Канада, Австралия, Норвегия и страните от ЕС.

Рицоли пояснява пред руската медия, че процедурите по регистрацията на компании в швейцарската юрисдикция с цел осъществяване на експорт в Русия остават непроменени. Получаването на такава регистрация е твърде трудоемък и сложен процес. Процедурите включват множество ветеринарни проверки както на регионално, така и на държавно ниво. При това контролът върху експортираната в Русия продукция е изцяло в ръцете на руските митници, като Швейцария не носи отговорност за нея, пояснява представител на швейцарското посолство в Москва.

Кои са страните, интересуващи се от реекспорт, Рицоли не разкрива „в името на безопасността”. Но тенденцията към търсене на транзитни страни за европейската продукция потвърждават и от Европейския млечен съвет, който обединява различни национални асоциации на производителите на млечни изделия.
„Доколкото ни е известно, много млекопроизводители са започнали да търсят региони за транзит на стоката си в Русия – такива като Южна Америка или Швейцария. Разбира се, ще е нужно известно време за търсене на контакти и сключване на договори” – казва вицепрезидентът на Европейския млечен съвет Сиета ван Кеймпема.

Според нея, през това време цените на млечната продукция в Европа ще се намалят заради огромното й нереализирано количество, което също ще подтикне европейците да търсят възможности за експорт в Русия. И ако фермерите не намерят варианти за реализация, те ще започнат да произвеждат доста по-малко мляко, а това впоследствие може да доведе до дефицит на този продукт.

По данни на организацията, от февруари 2013 г. до февруари 2014 г. договорните цени на млякото са паднали с 25-30 %. В момента средната цена за литър в Европа е от 38 (във Франция) до 50 (в Германия) евроцента. Заради ниските цени на млякото и високите цени на фуражите през последните десет години в ЕС са закрити около 100 хиляди ферми.
Самите млекопроизводители се въздържат от коментари на тема доставки чрез Швейцария. Европейците официално гледат на алпийската страна като място, в което може да бъде продадена продукцията, която не заминава за Русия.

Два големи скандинавски производителя – финландската Valio и шведско-датската Arla, явяващи се доскоро крупни експортьори на млечни стоки в Русия, отказват да обсъждат по-нататъшните си действия по експорт на продукцията си там. Във връзка със загубите от ембаргото от „Arla” уточняват, че през тази година няма да получат приходи в размер на 1,2 милиарда датски крони и компанията вече е прибягнала до съкращения на персонала си.
 От испанската асоциация на агрокултурите производители заявяват, че нито един производител на плодове и зеленчуци от Испания не рискува да наруши ембаргото. А що се отнася до пазара на продукцията им, която не се допуска в Русия, то тя ще бъде продавана в страните от Азия и ЕС.

По думите на генералния директор на Полската федерация по хранителна промишленост Андрей Гантнер, Полша също ще експортира селскостопанската си продукция в Европа. „Ако получателят на полски хранителни продукти от някоя страна реши да наруши установеното от Русия ембарго, отговорността за такова действие ще е изключително само на тази фирма” – категоричен е той.

Напълно изключват възможността за транзитни доставки на риба през Швейцария и норвежките производители. „За доставките на прясна риба е нужен къс път и добра логистика, а Швейцария е твърде далече от Норвегия” – уточнява секретарят на норвежката Федерация за морски продукти Аре Квистад. Планира се доставките на сьомга, които няма да стигнат до руските пазари, да бъдат пласирани в страните от ЕС, Азия, Африка и САЩ.

Както вече беше споменато, Сърбия няма намерение да нарушава ембаргото. Нещо повече. От западната ни съседка заплашват да наказват строго реекспортьорите. Според местното законодателство, да регистрира компания на територията на Сърбия може всеки европейски производител. Но за да започне доставки за Русия, именно Сърбия би трябвало да е обозначена като страна на производството на продукта.

По отношение на тези фирми от ЕС, които се опитват да реекспортират продукцията си от територията на Сърбия, от сръбското министерство на търговията обещават да приложат максимални наказания.
От друга страна, Сърбия е длъжна да възпрепятства всякакви опити за реекспорт, защото това пречи на експорта на сръбска продукция. За да предотврати това, сръбската митница ще проверява по-внимателно цялата доставяна в Руската федерация продукция и строго ще наказва тези производители, които се опитат чрез измама да извлекат печалби от доставките на забранени стоки в Русия, отбелязват от министерския пресцентър.

Впрочем, желаещи да доставят стоки в Русия има още в Албания, Македония, Босна и Херцеговина, които не влизат в Европейския съюз и не подкрепят санкциите срещу Русия.
Според експерти, европейска продукция, представяна като швейцарска, трудно може да премине през всички етапи на лицензиране и руската митница. Ключов момент в това отношение се явява сертификатът за произход на стоката – незаконно е той да бъде променян. Юридически най-възможно за европейските производители може да е преработването на продукцията на територията на Швейцария – т. е. фактически да се замени страната производител в паспорта на стоката. Не се изключва също реекспортът да бъде осъществяван от местни швейцарски производители.

„Европейците може да се сблъскат и с високите разходи по логистиката – смята президентът на Санкт-петербургската търговско-промишлена палата Владимир Катенев. – Транспортна логистика, банкови плащания, документи… Това не са онези мащабни преки доставки в милиони тона, заради които си струва да се направят такива разходи; Ако стоката все пак бъде преработена в Швейцария, то ще трябва да се отчете и добавената стойност към продукцията, която ще увеличи и без това повишената стойност на стоката. Така че самата идея за експорт чрез трети страни става безсмислена” – коментира още той.

Но дори ако производителят е съгласен на тези условия, той не може веднага да започне доставки за Русия. По данни на Института за изследване на движението на стоки и конюнктурата на пазара всички процедури по регистрацията и уреждането на импорта или производството в Швейцария може да отнемат до половин година, като производителите трябва да се съобразяват с редица икономически и юридически условия.  Като например липсата между страните на двойното данъчно облагане, иначе налозите по доставката на продукцията в Русия може да нараснат двойно. А и елементарната логика сочи, че Швейцария не произвежда толкова мляко, колкото доставя в Русия цяла Европа.

Във вторник стана ясно, че Федералното бюро по селско стопанство на Швейцария засега отказва на производителите от страните на ЕС да предостави възможност за доставка на стоки в руската страна от своя територия.
Решението на Москва за ембаргото обаче открива огромни възможности за разширяване на доставките на месни и млечни продукти от Аржентина. За това обаче трябва да се преразгледат редица ограничения през експорта, въведени от аржентинското правителство.

„Надяваме се, че в хода на нашата работа на международната агропромишлена изложба World Food, която ще се състои в Москва на 15-16 септември тази година, ще бъдат постигнати конкретни договорености за нови доставки на продоволствия в Русия още в най-близко време” – заявява президентът на Консорциума по експорт на аржентинско месо Марио Раветино.

Наблюдателите се питат също ще предоставят ли санкциите, въведени от Москва срещу западните страни, благоприятна възможност за турските експортьори. По данни на Статистическия институт на Турция, експортът на югоизточната ни съседка за Русия през 2013 г. е бил на стойност 7 милиарда долара. От тях 1,2 милиарда са от такава продукция, по отношение на която Кремъл въведе санкции.

Русия е принудена да търси нови доставчици на стоките. Така че турските производители на плодове и зеленчуци потриват ръце, съзирайки с ориенталска пресметливост в ситуацията възможност да разширят присъствието си на руския пазар.
Според оценката на германския федерален министър на селското стопанство Кристиана Шмидт, Русия няма дълго да издържи на собственото си ембарго, писа в понеделник „Дойче веле”. „В Русия нивото на самозадоволяване със земеделски продукти не надвишава 60 процента. Страната не е в състояние да реши въпроса с недостига на млечна продукция например” – заявява министърът в свое интервю за вестник Frankfurter allgemeine sonntagszeitung, публикувано в неделя, 17 август.

Междувременно стана ясно, че Еврокомисията е готова да използва фонда, специално създаден за изплащане на компенсации на производители, които не могат да реализират своята продукция по политически причини. Неговият обем е в размер на 400 милиона евро.
В началото на седмицата бе оповестено, че Кремъл има намерение да наложи допълнителни ответни санкции, ако западните парньори продължат да провеждат санкционираща политика спрямо Русия.

Планира се в началото на септември аграрните министри на страните от ЕС да обсъдят създалата се ситуация. Дотогава Европейската комисия ще трябва да подготви данните, засягащи дългосрочните перспективи по експорта на селскостопанска продукция.


В категории: Международна политика , Горещи новини