Омъжена съм от близо пет години, но засега все още нямам деца. Близките на съпруга ми смятат, че проблемът е в мен, но изследванията ми показват,
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
че всичко е нормално. Аз настоявам съпругът ми да се изследва за стерилитет, но той и роднините му не дават дума да се издума. Възможно ли е причината за това, че семейството ни е бездетно, да е в него?
Росица Топчиева,
Варна
Допреди години се смяташе, че почти цялата вина за стерилитета при брачната двойка е на представителките на нежния пол. Според съвременните открития и схващания тази вина е почти изравнена. Новите диагностични методи, използвани в андрологията, дадоха възможност да се докаже, че мъжкото безплодие не зависи от количеството на сперматозоидите в семенната течност, а от техните качества.
До неотдавна една порция семенна течност от 2-3 куб. см, която притежаваше около 20-40 млн. сперматозоиди с подвижност, отслабваща с 20-40 % след 2 часа, се смяташе, че притежава съвършена оплодителна способност. Оказа се, че тези данни не са решаващите.
Оплодителната способност на сперматозоидите не зависи от това дали те са 100 или 5 милиона, а е тясно свързана със съдържанието на ДНК. В лабораторни условия днес може бързо да се установи дали мъжката полова клетка носи 23 хромозоми, които с 23-те хромозома на яйцеклетката при копулация създават необходимия за всеки нормален индивид комплект от 46 хромозоми. Ако сперматозоидът притежава повече от 23 хромозоми, той е неспособен да опложда.
Днес сперматозоидите са подложени на много по-щателни изследвания, отколкото женските полови клетки. Мъжката семенна клетка е твърде чувствителна на външни влияния. Тя може да бъде увредена от редица вирусни заболявания – грип, херпес, заушка и др. Сперматозоидът е чувствителен и към интоксикиращите организма фактори: никотин, алкохол и някои по-силни лекарства.
Увредените сперматозоиди започват да се възприемат от организма като чужди, с което се предизвиква произвеждането на антитела, които в последна сметка разрушават оплождащата съставка на семенната течност (еякулата). Ето защо не трябва да буди изненада фактът, че мъже с изявена физика и запазена сексуална мощ не могат да създадат поколение.
Разбира се, един мъж не е в състояние да създаде поколение и ако страда от т. нар. азооспермия – пълна липса на сперматозоиди в семенната течност. Тя, както и олигоспермията (намалена продукция на годни за оплождане сперматозоиди), са смущения, най-често дължащи се на заболявания на жлезите с вътрешна секреция.
А това е също важен момент при мъжкия стерилитет. Известно е, че производството на сперматозоиди се ръководи от два хормона: произвеждания в хипофизната жлеза гонадотропин и образуващия се в тестисите тестостерон. Стерилитетът от хормонален произход обаче не е често явление.
Въпреки това олигозооспермията и азооспермията биват лекувани неправилно с хормонални средства. Те обаче могат да бъдат полезни само в случаите, когато се касае за ендокринен стерилитет и обратното – вредни, ако страдащите от олиго- и азооспермия нямат нарушения във функцията на хипофизата и тестисите.
Неправилно се предписва и хормонално лечение, най-вече с гонадотропин, с цел да се коригира у някои деца задръжката при спускането на единия или двата тестиса в торбичката (крипторхизъм). Вярно е, че тези хормони придвижват тестисите към естествените им места, но при грешка в дозировката се рискува да се причини склероза на каналчетата на семенника. Тази терапия също може да доведе до стерилитет, който се установява чак когато детето е станало възрастен човек.
Рядко брачната двойка приема с безразличие безплодието. Това състояние причинява сериозна и трайна психична травма. С увеличаване броя на мъжете, страдащи от безплодие, са увеличават и психичните драми. В редица случаи те биха могли да бъдат преодолени с помощта на съвременните терапевтични методи и средства, с каквито разполага модерната медицина.
В последно време се забелязва зачестяване на случаите на стерилитет при мъжете във връзка с т. нар. лек хроничен травматизъм. Шофьорите и мотоциклетистите, трактористи, колоездачи и други получават системно и почти незабелязано малки травми в областта на тестисите, при което се увреждат семенните каналчета и настъпват смущения в образуването на сперматозоидите (сперматогенезата) при напълно запазена способност за извършване на полов акт. Още навремето Хипократ е установил, че някои племена, като скитите например, страдали от широко разпространен стерилитет, който той обяснявал с това, че яздили конете си без седла. Мнозина от тях са могли да създават поколение само до определена, и то не особено висока, възрастова граница.
Други вредни фактори, които причиняват стерилитет у мъжа, са йонизиращите лъчения. Това е доказано със сигурност. Ето защо всяко излишно облъчване с рентгенови лъчи трябва да се избягва. Особено при правенето на снимките на зъбите трябва задължително да се прикриват половите органи със специална оловна престилка.
Друга възможност за развитието на стерилитет у мъже, според учените, е продължителното носене на тясно, стягащо бельо и силно прилепнали към тялото панталони. Възпроизвеждащите човешки клетки са твърде деликатни и в известен смисъл незащитени. Ето защо те трябва да бъдат предпазвани от всякакви външни увреждащи ги фактори. От всички средства за намаляване процента на мъжкия стерилитет най-ефикасна по тези причини е профилактиката.
