Българи взимат участие във Варшавското въстание


Българи взимат участие във Варшавското въстание
Барикадите, издигнати из цяла Варшава по време на въстанието, създавали големи трудности на немската пехота и танкове
20 Август 2014, Сряда


През юни 1944 г. части на Съветската армия и на Армия людова достигат до полската граница отпреди 1939 г., а през юли – до левия бряг на река Висла.

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история

Временно настъплението е спряно, защото на север в Източна Прусия се намира мощна германска групировка, която застрашава десния фланг на съветските войски.
На Армия людова е възложено да удържа позициите, докато съветската се справи с немците. Няма съмнение обаче, че в скоро време настъплението в Полша ще се възобнови, при което страната ще бъде освободена от Съветската армия и Армия людова. Но точно от това се страхува полското емигрантско правителство в Лондон. По тази причина на частите на Армия крайова в Полша е наредено да вдигнат въстание във Варшава и със свои сили да я освободят. 

През юни и юли английски самолети доставят с парашути или като кацат на скрити летища значително количество оръжие и боеприпаси. На 28 юли ръководството на Армия крайова, чито командир  е генерал Бур-Комаровски, взима решение за въстание, което да започне на 1 август.
В началото то е доста успешно. Въстаниците превземат радиото, комендантството и даже две немски казарми. При опита им да атакуват сградата на генералгубернаторството и някои укрепени пунктове на вермахта обаче те понасят значителни загуби и са принудени да отстъпят.

Но това не сломява бойния им дух и те превземат полицейски участъци, интендантства и сгради,  които са заети от германски институции.
Но и хитлеристите не отстъпват. Във Варшава влизат 4 батальона автоматчици и картечари, които бързо прочистват центъра на града и централната гара. По-нататъшното им придвижване обаче е спряно. Въстаниците са барикадирали улиците, стрелят от мазетата, етажите и покривите на сградите. Едва тогава германците разбират, че положението е сериозно.

Във Варшава влизат танкове и артилерия, които започват методично да разрушават не само барикадите, но и сградите. Тогава в щаба на генерал Бур-Комаровски идва българинът Николай Калчев, който заявява, че води 25 свои сънародници, готови да се включат в сраженията.
Въоръжават ги и един човек от щаба ги води на ул. „Наместна“, където въстаниците едва удържат позициите си. С помощта на сънародниците ни те успяват да унищожат атакуващите мотоциклетисти с картечници, но успехът е временен.

Идват два танка, прегазват барикадата, поради което поляци и българи влизат в мазетата на околните сгради. Почти всички загиват в развалините. По спомени на оцелелия Войчех Кожильовски шестима са се спуснали в каналите и са стигнали до река Висла извън града. Сред тях е имало и един българин, но полякът не му запомнил името.
Въстанието продължава два месеца. Варшава е срината до основи. Загиват 260 хил. души. Сред тях са 25 или 24 нашенци.

При подготовката за написването на този материал пуснах съобщение в сайта си, че търся сведения за българи, които са живели в Полша през 1944 г. Обади ми се само Красимира Добрева от Видин. Братът на майка й през 1930 г. се жени за полякиня и отива да живее при нея във Варшава. Казвал се е Николай Калчев. Майка й си е кореспондирала с него, но писмата са се загубили. Според мен има основание да се смята, че той е същият, който е сформирал българската група за участие във варшавското въстание през август-септември 1944 г.



0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки