Крепостта в Перитеорион, Гърция, където се състои последната битка на Момчил и неговата смърт през 1345 г.
20 Август 2014, Сряда
Преди 680 години
През 30-те години на ХV в. се води династична борба
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
за трона в Константинопол между Палеолозите и Кантакузините. В нея Йоан V Палеолог привлича за съюзници турците, а Йоан Кантакузин се обръща към независимия български владетел Момчил.
Той разполага с 5-хилядна войска, в която всеки е подбран лично от него и специално обучен. Всички са въоръжени с лъкове, в колчаните си носят по 75 стрели, имат по два меча, две копия и щит. Освен това владеят старобългарското бойно изкуство ето. С това въоръжение и подготовка всеки един от Момчиловите воини може да се сражава с трима или четирима вражески войници. А столнината си Подвис (при днешен Смолян) Момчил е укрепил с яки стени и тя е превърната в непревземаема крепост.
Когато Йоан Кантакузин му предлага съюз, Момчил дълго се колебае. Решаваща роля изиграва фактът, че той се влюбва в доведената сестра на Йоан – Ксантиса, и иска да му я даде за съпруга. Иначе е женен за Иванина, но тя получава умствено разстройство и затова е изпратена в манастир. От нея има двама сина близнаци – Асен и Иваница, които са на по 20 г. и са стотници във войската.
Искането му е прието от Кантакузин и Ксантиса пристига в Подвис със скъп чеиз, осигурен от побратима й. Венчавка и сватба обаче не правят, защото бракът на Момчил с Иванина не е разтрогнат. Съюзът обаче е сключен и през септември 1344 г. византийско-българската войска влиза в сражение с византийско-турската. За да не се бият ромеи с ромеи, Момчил и Йоан се договарят българите да се сражават с отряда на Палеолог, а този на Кантакузин - с турците.
Само за по-малко от час воините на Момчил, водени лично от него, разгромяват 15-хилядния отряд на Палеолог и го преследват до стана му, където оцелелите се предават в плен. В този момент идва пратеник на Йоан с веста, че неговата войска е претърпяла поражение и спешно моли за помощ. Момчил оставя сина си Асен с неговата стотна да пази пленниците, а той с войската си тръгва да помага на своя съюзник. По пътя си срещат бегълци от отряда на Кантакузин, успяват да ги спрат и да ги върнат в строя.
След 2 км от храсталаците излиза Йоан в изпокъсани дрехи и благославя Момчил за навреме оказаната помощ. Нападат турците, когато те плячкосват стана на Кантакузин, избиват една част от тях, а другата преследват в бягството им. Малцина успяват да се спасят на корабите, с които са дошли.
Радостта от победата обаче се оказва краткотрайна. Решени да си отмъстят за поражението, в началото на октомври турците правят десант с 30-хилядна войска. Стигат до новата столица на Момчил – Царево (до днешно Ксанти) и обсаждат крепостта. Защитниците убиват много от тях със стрели и копия, но турците сякаш извират от земята. Тогава през една нощ Момчил изпраща сина си Иваница с неговата стотна до брега на морето, където на 150 м са турските кораби, от които е стоварен десантът. Рибарите им дават лодките си, поставят на вяка една от тях засмолен прът и когато стигат до корабите, ги запалват.
Огънят се прехвърля върху турските морски съдове и те пламват, а заревото им осветява нощта. Обсаждащите крепостта го виждат и голяма част от тях се втурват към морето.
Точно такава реакция е очаквал Момчил и затова е устроил засада. Пътят на турците е преграден с дена (стена от дървета, камъни и пръст), каквато се използва още от хан Крум при Върбишкия проход. Достигнали до нея, турците са нападнати по двата им фланга и в тил, започва безпощадна сеч. След това победоносната войска тръгва към крепостта и изпраща уговорения сигнал – три запалени стрели. Портите се отварят и 10 стотни нападат останалите обсадители, а завръщащите се от победната битка ги атакуват в тил.
Но веднъж тръгнала, турската напаст не спира. Все нови пълчища заливат Тракия и Беломорието, превземат крепости, опустошават градове и села. Хиляди българи, а и ромеи търсят спасение в недостъпните за турците владения на Момчил в Родопите. Подчиняват му се доброволно почти всички обявили се за независими владетели, възползвали се от междуцарствието в България и раздорите във Византия. Предлагат му да се провъзгласи за български цар и ромейски василевс, но той решително отказва. В народните предания е останал като символ на последния защитник на българщината в Родопите.
Патриотичен календар
15 август 1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (дн. Одрин)
15 август 1856 г. — В Шумен е изнесено първото театрално представление в България — пиесата „Михаил Мишкоед” от Сава Доброплодни
17 август 986 г. — Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
17 август 1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО, са обвинени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт
19 август 1903 г. — В рамките на Илинденско-Преображенското въстание въстава Одрински революционен окръг
20 август 917 г. — Българските войски, предвождани от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой
