„Комсомол! Комсомол! Ти летиш като сокол!”


„Комсомол! Комсомол! Ти летиш като сокол!”
17 Август 2014, Неделя


Така започваше една партийна песен от времето на развития социализъм

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Радост всяка тука оставете! Вярно, че имитирам несръчно Данте с неговия „Ад”, но това си е достойно за отбелязване. Имам новина за вас. И не е никак приятна.
Възторжената мантра от началото на прехода „Децата ни, които ще израснат без комунизъм, ще променят България” не работи. Надеждата за нея е удушена (както почти всичко от последните 25 години) още в зародиш. Дори и най-смазаният от лютите жеги и постоянните бири отпускар подскочи от звънтящата новина от последната седмица:

„От 2007 година активисти на младежката организация на ГЕРБ дежурят пред ЦИК, за да може партията да се регистрира първа, както днес. Това не носи никакви предимства, според закона, но те вярват, че им носи късмет. Нито една друга партия не прояви интерес към началото на регистрацията за предстоящите парламентарни избори през октомври.”
Ентусиазмът в очите на верните последователи на Борисов от младежкото крило на партията му „от нелидерски тип” силно ми напомни годишно-отчетните сборове на пионерската организация в нашето училище.

По традиция се провеждаха в отдавна превърналото се в магазин за гащи и сутиени кино „Родина”, други школа ги правеха в другото – „Септември”. (то пък, от бинго зала и чалгарница вече е продавалница за съмнителни помади). Но има съществена разлика. Навремето, искаш – не искаш, задължително извървявахме предначертания от Партията път „чавдарче-пионерче-комсомолец”. Днес, слава Богу, това не е постулат.

И се предполага, че тези деца сами са избрали да подкрепят горепосочената политическа абревиатура. Това дава право на техния лидер (който в очите им е нещо като съвременно българско божество, но нека не съдя прекалено, искрената слепота е простена на всяка младост) гордо да обяснява с характерния си назидателно-заплашителен тон, че ето – народът е прост като него и затова го обича. На другия народ, избягал от тукашната простащина и мутризъм, каза друго – онова, за кофти човешкия материал, когото трябва да манипулира.

Скромно да разсея вашите заблуди, скъпи хлапета от въпросната стройна и здрава младежка организация, които видях в телевизионните новини. Само някои от вас ще се докоснат до истинското правене на новата България. Докато това стане, вие вече изобщо няма да бъдете същите, отдавна ще сте забравили красивите идеи от началото на партийното си членство и ще се подчинявате стриктно на заповедите на архитектите на общността, в която бяхте приети. А те изобщо няма да са в полза на благоденствието и благополучието на всички граждани на красивата ни (все още) страна, а на интересите на управляващата в определения момент задкулисна олигархична клика.

Ако тогава у вас е останала все още малко съвест, ще поемете по друг път (силно се надявам да не е извън българската граница, но надали) и ясно ще осъзнаете, че регистрирането първи за избори е било наивна младежка глупост. Интересно ми беше да гледам отстрани развитието на рап общност от родния ми Бургас. Момчетата дойдоха в радиото, в което работя, за да представят своите парчета и се заявят пред света. Сурова енергия, хъс, идея за промяна, „политиците ни лъжат, дъртите са  жалки, печелят кинти малки, аз не искам, няма да живея така” и все в този дух. Рапът не ми е любима музика, но тогава искрено се зарадвах. Представих си, че ако съм някакъв надут гъз и ги бях отрязал, щях да приличам на онези, които по моето време ни заплюваха „Ай, да ви се не види и хард рока, и хевиметъла! Хулигани и простаци!”

Когато се появи ГЕРБ, с изумление видях, че лидерите на тази симпатична група от недоволни млади хора изведнъж станаха шефове на младежката организация, а цялата общност чинно взе да идва на партийни пресконференции. Облечена в черни костюми и с черни ризи (де да знам, може да е бил някакъв дрескод, аз самият едно време обичах да ходя така) и усилено участваща във въпросните срещи с журналисти с удобни и предварително уговорени въпроси.

Интересно се развиха нещата. След кратък период на силна активност едното от момчетата тотално се махна от поста „регионален координатор” (тази му визитка още ми стои в тефтера) и в момента развива успешна собствена агенция в рекламния бизнес. Желая му всичко хубаво, той е добър човек, жена му също е прекрасна и искрена млада дама. Вторият от рапърите (областен шеф на младежите от ГЕРБ) беше дори избран кандидат за народен представител. От същите структури, които сам беше създал. На основата на любовта им към хип-хопа. Но водещият механизъм на неговата партия се подигра брутално с него.

Навремето, когато още не ходел с костюм, а с размъкнати панталони и фланели, бил говорил нещо срещу официалната власт. В смисъл „куките ме дебнат, но ще си го получат”. И така и не го пусна в Народното събрание. Момчето се сблъска с понятието „активно мероприятие”. Нож му забиха съпартийци.
Третият важен от въпросния лейбъл стана общински съветник. Вече втори мандат. Когато го попитах не е ли странно, че по целия свят рапът е субкултура и противодействие на всяка власт, ми отговори: „Е, ние правим революция”. Оттогава избягвам всякакви разговори с него.

Скъпи комсомолци от ГЕРБ! Ние навремето ходехме на онези пионерско-партийни сборове, водени от идеята за кефа след тях. Обикновено ни пускаха филма от Съветския съюз „Дяволската тринадесеторка”. Той разказваше за банда престъпници, заточени от руския цар някъде далеч, в грозна южноазиатска колония. И тези негодяи избухваха, убиваха всички надзиратели и след интересни и забавни премеждия се присъединяваха към прогресивното съветско общество. Как са се вписали в него, при положение че до един са крадци и мошеници, филмът не казваше.

Доста по-късно, в началото на 90-те на миналия век разбрах, че въпросната епична картина била несръчен римейк на американския „Дяволската дузина”. С Тели Савалас, Доналд Съдърланд и още много култови артисти от онова време. Извадени от военния затвор, за да създадат ударна група срещу германската окупационна машина през Втората световна война.

Младежи от ГЕРБ, прекарали часове от ценното си житейско време пред Централната избирателна комисия, за да регистрирате първи листата! Ако харесвате рап, да ви го кажа в стила на супер нашумялата напоследък песен на Ицо Хазарта: „Комсомолът ви. Е много по-добър. От Комсомолът им“.
На БСП, на причудливата форма на Бареков, на Реформаторския блок и изобщо...


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки