Хората в Мизия са поредните, които ще разчитат най-вече на себе си
Автор: Илияна Христова
Трагедията в Мизия потече в познато русло. Общините и държавните служби се обвиняват кой е трябвало да предотврати потопа, хората страдат, помощта за тях е минимална. Къщи продължават да падат като кибритени кутийки, улици и дерета са задръстени от трупове на умрели животни, пълзят страхове от зарази. Някак съвсем неглиже се промъкна и новината, че бедствието е причинено от срутени язовирни стени.
„Скъсана е стената на язовира край село Борован”, заяви зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. Общинска експертна комисия обиколи водохранилищата в района, намери и други паднали бентове. „Части от някои стени са разрушени, огромните кратери показват, че са преливали много големи количества вода”, констатираха пък специалистите.
Но явно българското общество е закърняло от ужаси и безстопанственост или просто е залиняло да мисли, защото потресаващите заключения не предизвикаха особено внимание.
„Е, да де, ясно е, язовирите са поддали”, констатираха медии и коментатори, приемайки скъсаните бентове за неприятен, но напълно нормален при подобна трагедия факт.
Само че фактът въобще не е нормален и прави бедствието в Мизия още по-ужасяващо. Ето я разликата – в „Аспарухово” тръгна вълна надолу по склон. Дългогодишната сеч бе направила почвите неустойчиви на вода, а затлаченото дере и незаконното строителство допринесоха за жертвите. Но без сеч и строителство пороят пак щеше да предизвика мощна вълна.
Същото се случи в Добрич и Суха река. Става и при други преливания на водоеми, които периодично нанасят щети, отнемат животи. Пак по същия начин, следствие на дъждове и повишени речни нива, наводнения се случват навсякъде по света. Но в Мизия имаме скъсани язовирни стени, което е очевидна безстопанственост. Липсва поддръжка на рисков обект – ето я малката разлика.
Водохранилища се строят от незапомнени времена и още древният човек е знаел, че при дъжд, бури, топене на ледове и т.н. може да има проблеми. Затова се грижи за тях внимателно. Реално се стопанисват добре, защото на планетата има милиони язовири, но бентовете им не се късат толкова често.
Не и в България. Тук язовирни стени започнаха да падат постоянно. Водоемите станаха животозастрашаващи. Не говорим по принцип за проблеми с реки, скатове, дерета. А конкретно за язовири. Ето я статистиката, без да смесваме другите наводнения:
През 2007 г. 8 души загинаха в разградската община Цар Калоян. Проверка установи, че два микроязовира над града са поддали. После бяха изпразнени.
Също толкова бяха жертвите и през 2012 г. в село Бисер. Спуканата стена на язовир „Иваново” предизвика 3-метрова вълна.
Сега в Мизия не издържа бентът на язовир „Стубеля”, а общинарите констатират още най-малко две пропукани стени. Без жертви, но с голяма паника протече и още едно късане през това лято – бентът на язовир „Ботево”. Най-малко 7 срутени стени за 7 години! Прекалено много, недопустимо за нормална държава!
Практиката сочи, че тръгне ли вода от язовир, държавата и общините се мъчат да омаловажат последствията. Твърдят, че щяло да има наводнение и без спукани стени, лошото време било основната причина и т.н. Донякъде искат да размият отговорността, а и в известна степен са прави, защото едно голямо бедствие винаги е причинено от много фактори.
Същото стана и сега в Мизия – току-що падналото правителство омаловажи пропуканите бентове като причина за трагедията. Но оправданията нямат отношение към нашата тема. Ние не знаем колко точно жертви причиняват скъсаните язовирни стени. Няма как да разберем. Казваме обаче, че язовирни бентове не трябва да се късат.
Човек строи язовири, за да му помагат, не за да го убиват. Ако не могат да бъдат стопаниствани – нека поне се изпразват.
Очакваме от управляващите контрол, превенция, действия. Не ни вълнува кой точно ще го прави - МОСВ, МРРБ, „Напоителни системи” или общините. Просто трябва язовирни стени да не падат. А ако продължаваме да се оправдаваме единствено с природата, ще има още трагедии.
Циничните 325 лева
От държавата се очакват още много неща. Като например да започне да обезщетява адекватно пострадалите при бедствия.
На хората в Мизия бяха отпуснати по 325 лв. Също толкова бяха предоставени на пострадалите в Добрич и Варна, защото тази сума е предвидена по закон. Но за какво стигат 325 лв.? Цинично е дори да си го помислим.
Общинските съвети също на свой ред може да отпускат помощи. Но зависи от волята и възможностите им. В Добрич бяха предоставени строителни материли за нови къщи, които, естествено, не могат да заместят всички разходи. Затова е хубаво да се помисли дали не е нужен закон, с който местните власти да се задължат да поддържат средства, предназначени специално за компенсации при бедствия. Или пък държавата да повиши мизерните 325 лв.
Нужен е и ясен регламент на кого точно се предоставя помощ. Вече вали недоволство, че се дават обезщетения на хора, които не са от най-пострадалите.
Благодарение на дарителската кампания БЧК събра солидна сума за варненския квартал „Аспарухово”. Тези дни от тях започна изплащане по 630 лв. на домакинство. Но не може да се разчита само на дарителството. А и за Мизия вероятно ще бъдат събрани по-малко пари.
