Онова, което ни поднасят повечето медии, всъщност е добре платена истина, която трябва да ни се внуши
Автор: Огнян Марков
Доста хора помнят, че непосредствено след началото на демокрацията, сполетяла ни в края на 1989 г., една от болните теми, над които умуваше обществото, бе тази за червените куфарчета с пари, които създадоха съвременните икономически субекти по нашите земи.
Немалко ентусиасти – журналисти, изследователи от всякакъв тип, пък и писатели, се опитаха да повдигнат поне крайчеца на завесата пред механизма, по който ставаше, а и сега става, преходът ни от планова към пазарно ориентирана икономика, следвайки фактите, свързващата ги логика, пък и очертаващите се след тях по метода на силогизма изводи.
Малцина обаче забелязваха, включително и сега, че всъщност поточната линия с тези куфарчета изобщо не е спирала, а само се сменяше техният политически цвят, физически обем и крайно предназначение. И обикновено трябваше да стане поредното социално сътресение, за да лъсне, макар и за малко и често в доста изкривен вид, истината, или поне част от истината за бандитския български преход и методите за манипулация на общественото мнение.
Едно от тези сътресения бе поставянето преди два месеца на Корпоративна търговска банка (КТБ) под особения надзор на БНБ. И докато централната банка и провалилото се по всички линии правителство на Орешарски се чудеха как да се отърват от горещия картоф, подхвърлен им така неочаквано в ръцете от мътната вода на неизяснените бизнес интереси, дирижирано или не, взеха да изплуват едни документи.
Някои касаеха част от олигархическите кръгове в България, други – обикновените хорица, вложили спестяванията си в банката. Трети обаче се отнасяха до съвестта на обществото – медиите. Тези институции, четвъртата власт в страната, призвана да бъде в опозиция на всяко управление и да разкрива истината във възможно най-голям обем.
Простата истина е, че маса родни печатни и електронни медии са били просто купени, за да поддържат определена партийна линия, при това в точния политически момент.
Под формата на кредити най-малко 22 милиона лева са били налети от КТБ в медийни групи в рамките на две години – 2011-2012 г. За целта е била използвана познатата още от конспиративните времена на БКП система на буферните връзки, които да направят труден пътя до истинските изпълнители и невъзможен този до поръчителите на цялото мероприятие.
Така например фирмата „Булит 2007“, за която има известни доказателства, че е свързана с КТБ и с мажоритарния й собственик Цветан Василев, отпуска на пет пъти общо близо 13 милиона лева на дружеството „ГМ прес“. Причината за подобна щедрост във времена на криза е повече от ясна - „ГМ прес“ притежава определящи дялове във вестниците „Стандарт“, „Шоу“ и в сайта blitz.bg, а също така в регионалните издания „Марица", „Струма“ и някои други.
Друго дружество, също така обвързано, както не без основание се твърди, със скандалния собственик на КТБ - „БГ корпорейшън“, отпуска пък с пет договора заем общо 2,5 млн. лв. на „Обединени свободни медии“, издател на представящият се за независим всекидневник „Преса“ и седмичното списание „Тема“.
Трета фирма, явно също под прякото управление на укриващия се в чужбина Василев - „Сайга консулт“, отпуска през октомври 2012 г. заем от общо малко на 7 млн. лева на „Про нюз България“. За тези, които не са запознати, това е фирмата на Венелина Гочева, дългогодишен главен редактор на в. „24 часа“, която стана официалния собственик на фирмите, издаващи вестниците „24 часа“, „Труд“ и „168 часа“.
Възниква естествено въпросът откъде пък намират толкова пари цитираните фирми-кредитодатели, та така свободно ги раздават? В търсене на отговора леко се приближаваме до истината.
„БГ корпорейшън“, която има отпуснат от КТБ кредит на обща стойност за 40,8 млн. лв., е съсобственик в друго дружество заедно със „Си Ди дивелъпънтс“, което Цветан Василев контролира чрез основаната си холдингова структура ТЦ-ИМЕ.
„Сайга консулт“ пък е собственост на Иво Манчев, имащ участие в две дружества, помещаващи се там, където са офисите на Цветан Василев. През последните четири години „Сайга консулт“ е взела кредити от КТБ в размер на 43,859 млн. лв.
„Булит 2007“ се управлява от Димитър Свещаров, който влиза в мениджмънта на „Рубин“ и „Варна Сторидж“ ЕООД (акционера в „Петрол“). Към момента „Булит 2007“ има кредити към КТБ в размер на 43,9 млн. лв.
Някой, който си няма работа, може да тръгне да проследява свързаността на имената сред собствениците и управителите на тези и други фирми и е напълно възможно да разкрие дори съществена част от веригата, чрез която се финансира политическото влияние в тази държава. По-важното в случая обаче е да се изясни това как някакви напълно неизвестни в производствената и предприемаческата сфера фирми, като споменатите по-горе „БГ корпорейшън“, „Сайга консулт“, „Булит 2007“, са се сдобили с такива тлъсти заеми от КТБ.
И как така самите те раздават кредити, като това нито влиза в предмета им на дейност, нито пък имат лиценз за такава банкова услуга. Да вземем например „Булит 2007“. Въпросното дружество се води еднолична собственост на един от служителите на Василев в свързани с него фирми – Димитър Свещаров. Предметът му на дейност е, накратко казано, външна и вътрешна търговия. През 2011 г. е имало 7 служители, а след 3 години бройката им нараства на 14.
Според Търговския регистър капиталът на фирмата е в рамките на стандартните 5000 лева. За 2011 г. няма декларирана печалба.
Въпреки всички тези скромни цифри, дружеството е било ощастливено да получи 46 млн. лева кредити от КТБ. И да раздаде 33 млн. от тях под формата на заеми на други лица.
„Сайга консулт“ пък е регистрирана в апартамент 36 на шестия етаж на еди кой си блок в софийския квартал „Надежда 1“ и по всичко личи, че развива мащабна икономическа дейност. Тя също няма банков лиценз и според законите в тази страна няма право да отпуска заеми. Плюс това с лихва.
Всъщност това за лихвите става ясно от внесените в Търговското отделение на Софийския градски съд три молби от „БГ корпорейшън“, „Сайга консулт“, „Булит 2007“ за обявяване в несъстоятелност на фирмите, които те са кредитирали, цитирани по-горе.
Тук обаче има други съществени моменти, които наистина навлизат малко повече от допустимото в зоната на здрача на българската икономическа и политическа действителност. Всички тези кредити са раздадени от края на 2011 г. до края на следващата година.
Нека си припомним какво ставаше тогава. На 30 ноември 2011 г. се състоя един от първите масови протести срещу правителството на ГЕРБ, оглавявано от новопровъзгласения „човек от народа“ Бойко Борисов. По същото това време от Дянковата постна пица от 2009 г. бе останала само омацаната опаковка. В ход бе реформата, която предвиждаше увеличаване на възрастта за пенсиониране, беше орязано заплащането за трудов стаж и професионален опит (клас прослужено време), имаше промени в Кодекса на труда, над милиард и половина от резерва на Здравната каса отидоха в незнайните дебри на общия държавен бюджет и никога не се завърнаха при нея.
Нека си спомним и нещо друго. Всички печатни и електронни медии, с много малки изключения като в. „Десант“, се надпреварваха да възпяват управленските „подвизи“ на ГЕРБ и неговия върховен вожд, който всъщност виждаше същността на своята премиерска позиция само в две неща – рязането на ленти и разтварянето на политически чадъри над своите хора.
Дали е било случайно описаното по-горе кредитиране на медии по същото това време и дали това е пълният списък на средствата за масова информация, които са получили пари по една или друга линия и под различна форма, за да се включат в общия хор на славещите управлението на Борисов? Едва ли – би си казал неспособният да се изненадва вече на каквото и да е българин. Пък и идваха поредните избори. А в България, както е добре известно, електоралните гласове открай време се купуват. По различни начини, разбира се.
