Майор Чиляев и Шипченската епопея


Майор Чиляев и Шипченската епопея
„Третият ден от боевете при Шипченския проход, 11 август 1877 г.“, худ. А. Кившенко
13 Август 2014, Сряда


Преди 137 години
Пак е август и докато я има България, той ще е месецът на великата Шипченска драма


Автор: Тодор Бакърджиев

и въобще на едно от летоброенията на свободата в света. Защото битката е уникална и отглъхва не само в нашите граници.
Изписани са толкова страници, проведени са вече над 130 гръмогласни чествания, но генетично носим спомена и насън, въпреки глобалните машинации на тоталния антипатриотизъм. И все не стига поне по едно цвете за венеца на нашата благодарност. Защото тя е непостижима.
Всички, сражавали се на тогавашната бойна Шипка, са герои – и живи, и мъртви, ранени... Но някои са и с особен животрептящ и до днес личен чар на саможертвата. Един от тях е майор Чиляев, грузинец на кадрова руска служба.

Константин Чилашвили е заместник на легендарния подполковник Калитин, който при Стара Загора спасява извисено върху турските щикове от плен Самарското знаме. Съотношенията на силите в брой в полза на османците са свръхбезнадеждни. Но не и в душите на отбраняващите. Има един тънък момент в тази епопея, който поставя на още по-тънък косъм цялата военна кампания.

Руските оредели полкове правят някакъв отчаян маньовър, слизайки към габровското шосе. Настъпва и малко объркване, в което отделни командири при шеметната обстановка с нарушени свръзки схващат това като разрешение за отстъпление. Създава се леко огъване, което заплашва със страшно пречупване. И тук точно става едно от чудесата на боя.
Полковник Липински с 20 човека спира отдръпването на Кръглата батарея. Полковник Прерадович прави това с Централната батарея. Старшият лекар на опълчението, българинът Константин Везенков, вдига в сражението всички ранени, които що-годе могат да се изправят на краката си.

На 11 август на върха остават почти само все още непокосените остатъци на юнаците от Трета българска опълченска дружина. Неин командир е майор Чиляев. Тогава от една скала той се провиква: „Братя, обкръжени сме, ще се държим, докато дойде помощ, ако не дойде, всички ще положим кости за свободата на България!“ И запява „Шуми Марица“.
Свободата е само на един миг срутване в урвата на забравата. Но това срастване между велика песен и силно кратко слово сътворява прелома. Нашите опълченци се вдигат в невиждана по арсенала си последна контраатака до идването на лелеяния Радецки.
Има нещо гениално като психология в това, което прави майор Чиляев и то го поставя редом с най-съкровените ни възрожденски герои, прави го по-българин от мнозина сред нас.

С такива образи неслучайно Иван Вазов надминава себе си в „Опълченците на Шипка“ – ода на одите от всичко, което е писано в тоя жанр. Защото с цялото си същество народният поет е усещал, че Шипка ще остане завинаги ненадмината и ненадскочена в нашата летопис.
Чиляев остава жив, след войната пише спомени, останали твърде неизвестни у нас. Малко се знае и за съдбата му. Което не пречи да си спомняме за славния и скромен офицер и да таим надеждата, че ще се намери още нещичко за преклонение пред неговата Божествена мисия в адския пек на оня съдбовен август.


Патриотичен календар

8 август 1946 г. — В България е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите

9 август 1920 г. — Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война

10 август 1868 г. — На връх Бузлуджа е убит Хаджи Димитър

10 август 1913 г. — Подписан е Букурещкият договор, който слага край на Междусъюзническата война

10 август 1915 г. — Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов

11 август 1877 г. — Водят се най-ожесточените и решаващи боеве при Шипка в Руско-турската война

12 август 1875 г. — На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание

12 август 1879 г. — Създаден е Българският военен флот

13 август 1912 г. — Провежда се първия полет на български военен самолет над София. Пилот е поручик Симеон Петров, излетял със самолет Blériot XI


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки