Проф. д-р инж. Божидар Янев Снимка: Никола Кръстев
11 Август 2014, Понеделник
„Те са като живи същества, слушайте ги и ще ви кажат какво им е“, убеден е Божидар Янев
Автор: Огнян Марков
Проф. д-р инж. Божидар Янев ръководи Инспектората по управление на мостовете в Ню Йорк, САЩ. Успоредно с това преподава в инженерния факултет на Колумбийския университет, води курс в Политехническия институт в Бруклин и изнася лекции в Япония, Китай, Франция, Великобритания, Дания.
Удостоен е със званията „Административен инженер“ за 1994 г. от Американската асоциация на строителните инженери, а през 1995 г. е обявен за „Инженер на годината" от Асоциацията на мостовите проектанти и конструктори.
През 2008 г. Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София му присъжда научната степен „Доктор хонорис кауза“.
Роден е през 1947 г. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ). В Колумбийския университет е от 1972 г., където подготвя докторат по строителна механика, който защитава през 1976 г.
„Заминах за Щатите като студент по покана на декана на строителния факултет на университета – разказва в интервю Божидар Янев. – Той имаше добри спомени от баща ми от студентските му години в същия университет, в който се е дипломирал през 1937- 38 г. Татко ми, строителният инженер Стоян Янев, реши да се обърне с писмо към своя професор, който се оказа и декан на факултета. Така получих покана да замина за там и шанса да започна да следвам за степента „Мастър ъв сайнс“ (магистърска степен на висшето образование).
Оттам нататък всичко беше на конкурентни начала. Учих четири години, защитих докторат по строителна механика и се завърнах в България през 1976 г.“
В родината си започва работа в Електроннои-изчислителния център на Министерството на строителството и архитектурата, каквото имало по това време. „Работих в добра среда и с прекрасни колеги“, спомня си инж. Янев.
През 1977 г. се озовава във Франция при свои роднини. Предлагат му работа в Калифорнийския университет в Бъркли и той приема. Така две години работи в уникалния Център за земетръсни изследвания там.
В Ню Йорк се завръща през 1980 г. Как обаче се озовава на сегашната си толкова отговорна длъжност?
„Оказа се, че Щатите и по-специално Ню Йорк особено много бяха занемарили инфраструктурата си. Станаха много катастрофи, паднаха мостове, имаше жертви – разказва сънародникът ни. – Големи мостове бяха поставени под въпрос, бяха затворени за движение и изведнъж нюйоркчани си дадоха сметка, че техният град вече не е млад, а напротив, дори е един от големите световни стари градове. Европейските градове се преустроиха след войната, но това не стана в Съединените щати.
Между другото забелязах, че в администрацията на града изобщо няма отдел по мостове, макар някога да е имало. Но това е било, когато са се строели мостовете преди 120 години. Има импозантни сгради в града, до кметството, многоетажни, огромни, които са строени за комисията по мостове, а комисия по мостове отдавна няма.
И така няколко предприемчиви и способни организатори - не инженери, а администратори, лансираха идеята, успяха да ангажират обществеността и администрацията, създадоха отдел по мостове и получиха фондове. Това беше моят шанс и аз го грабнах.“
Девет години по-късно, през 1989 г., способният и ценен от всички българин е назначен за изпълнителен директор на новосъздадения отдел „Управление и поддръжка на мостовете“ към градската администрация на Ню Йорк.
А отговорността е голяма – той и подчинените му около 600 служители, сред които 120 инженери, се грижат за изправността и сигурността на 800-те моста в мегаполиса. Годишният бюджет за реконструкция на тези съоръжения на Ню Йорк е около 600 млн. долара, а само за поддръжката им отиват между 50 и 80 млн. долара.
Според проф. Янев тъкмо в съотношението между тези две дейности е променящата се философия за строителството на мостовете. От една страна, явно в бъдеще ще е по-удачно по-малките съоръжения да се строят така, че бързо да се инсталират, минимално да се поддържат и към края на гаранционния им период лесно да се сменят. От друга страна, големите мостове, като тези в Ню Йорк, изискват сериозна поддръжка. Те са незаменими, уникални, най-дългите в света, ако бъдат разрушени, пак ще трябва да бъдат построени на същото място.
Адаптирал се отдавна към живота в САЩ, Божидар Янев не забравя и родината си. И е не толкова критичен, колкото прагматичен: „България като млада демокрация се специализира в редуването на режимите с голяма скорост. А българите могат да се поучат от чувството на отговорност на американците, което е като религиозно. Те разчитат само на себе си, не на държавата“. И обобщава: „България също има чувство за традиция, но не за икономика.“
