Пътят на един футболен гений


Пътят на един футболен гений
11 Август 2014, Понеделник


Сър Алекс искрено и лично за себе си

Автор: Веселин Максимов

Сигурно сте чели книги за спортни личности или събития, но точно на такава не сте попадали. Самият сър Алекс Фъргюсън, в 302 страници, откровено за славните си 27 години начело на един от най-великите футболни клубове в света – „Манчестър Юнайтед”. Но и не само. За целия си смислен и съзнателен живот, тръгнал от забутания Говън, район на корабостроителници в родния му Глазгоу, за срещите си с уникални личности, белязали съвременния спорт, за характера си, за моментите на сила и слабост, семейството и за своя мироглед, изобщо.

Ако досега не сте били сигурни, че шотландците приличат на габровци по своето чувство за хумор, когато затваряте „Моята автобиография” на Алекс Фъргюсън, ще бъдете твърдо убедени, че това е истина. Самият той признава, че на нея трябва да се гледа като на своеобразно допълнение към излязлата доста по-рано „Мениджър на своя живот”.
Заради това в началото се спира съвсем бегло на младостта си и първите опити да бъде управител на каквото и да било, а обръща наистина специално внимание на последващите си години в Манчестър.

Победи и спадове, триумф и падения, тук ще намерите всичко. Но не като обикновено изброяване на факти „този дойде тогава, онзи направи така”, а пречупено през погледа на упорития шотландец с дъвката, от когото съвсем доскоро трепереха (но и когото уважаваха) всички футболни величия.
Като че ли най-хубавото на тази автобиография е нейната откровена до болка честност. Ако сте чели писания за живота на известни хора, дело на самите тях, винаги сте усещали къде е намесата на редактора и къде словото се е изливало от устата на авторите. Тук такова нещо няма.

Честно за всеки – Димитър Бербатов, Уейн Рууни, Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Кристиано Роналдо, Жозе Моуриньо, Арсен Венгер, Рафаел Бенитес... всички, с които Фъргюсън е работил или се е сблъсквал през годините на уникалната си кариера като мениджър. Ще разберете и за страстите му извън футбола, любовта към конете, политическите му предпочитания към лейбъристите и семейството, на което е отделил специална глава.
Сър Алекс не изпитва и капка притеснение да критикува хора, обстановки и събития, но с необходимия възпитан тон, на светлинни години далеч от просташките изцепки на нашите футболни личности – играчи, треньори и президенти на клубове.

„Моята автобиография” приключва със следните изречения: „Когато триумфирах за първи път в Лигата (Шампионска лига, бел. ред.) през 1993 година, не исках отборът ми да се отпуска. Тази мисъл ме ужасяваше. Бях твърдо решен да продължа напредъка, да увелича вече придобитата мощ. На онзи състав казах следното: „Някои хора, когато излязат във ваканция, просто искат да отидат до Солткоутс (курорт в Шотландия, бел. ред.), на четиридесет километра по брега от Глазгоу. Други пък даже и това не искат. Те се задоволяват да си стоят у дома или да гледат как гълъбите и патиците прелитат покрай парка. А трети искат да отидат на Луната. Всичко опира до човешките амбиции.”
Вдъхновяваща книга, задължителна за всички любители на спорта!


Железният шотландец в действие С Димитър Бербатов, за когото сър Алекс говори с много любов в книгата Семейството – вечна опора на гениалния мениджър

В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки