Причината за бедствието била в планинската вода, виновни няма
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Живея втори живот, повече от два часа бях във вода, която беше лед-студена, защото имаше и градушка, цялата треперех. Това си спомня 90-годишната баба Тонка от родопското село Дедево. Спасил я млад мъж, който чул виковете й за помощ.
Докато говори, старицата изхвърля с лопата за смет калните наноси от дома си. Следите от наводнението достигат до над готварската печка, върху която се търкалят тенджери, покрити с тиня и чернилка.
„Погледнах – водата тече вътре. Всичко е в кал – завивките, дрехите, дори шкафовете с храна, която сега трябва да изхвърля, че не може да се ползва”, казва баба Тонка.
На 31 юли 2014 г. водната стихия потопи седем села в община Родопи, в които беше обявено бедствено положение. Пътят до село Дедево, който свързва селището със света, бе изровен на три места и тъй като стана опасен за автомобили, бе затворен.
Така около 200 жители на селото, 90 процента от които са възрастни хора, останаха откъснати от света. Много от тях живеят сами и се нуждаят от лекарства, но нямаше как да стигнат до аптека.
„Притесняваме се много, ако стане нещо лошо, линейка не може да дойде“, казва пенсионерка. „Валя в продължение на пет часа, от които два часа непрестанна градушка“, добавя кметският наместник на Дедево Стефан Папазов. За минути водата подкопала основите на къщи и преобърнала автомобили в близкото дере. Стихията унищожила подпорни стени, покрила цялото село с вода, кал и огромни камъни, които се свлекли от планината.
Водните талази буквално нахлули в къщите като река. „От прозорците в стаите влезе градушка и вода“, напълни ги и стигна един метър”, разказва възрастна жена от Дедево. „89-та година карам, не помня такова чудо“, добавя неин съселянин. Водният ад скъса водопровод и в продължение на три дни селото беше без питейна вода. От чешмите течеше кал, разказаха хората. Въпреки че екипи на ВиК три денонощия работеха непрестанно, откриването на пробива се оказа проблематично и на хората в селото се караше минерална вода – по шест литра на домакинство.
„Когато тече вода отвсякъде, пробивът не може да се локализира. Скална маса беше затрупала кола и при разчистването открихме, че водопроводът е скъсан точно там”, обясни положението кметът на община Родопи Пламен Спасов. Водният ад не подмина и село Храбрино, където стихията скъса подпорна стена и отнесе част от пътя. „Когато асфалтът пропадна, чу се страшен тътен. В първия момент не знаехме какво става, после разбрахме, че е паднала подпорната стена – беше много страшно“, разказва Иванка Петрова, която живее съвсем близо до реката.
„Пет часа валя! Небето и земята се сляха в едно, а отгоре изведнъж дойде около петметрова вълна. Влачеше боклуци, камъни, клони, заля градините наоколо. Такова нещо не съм виждал досега”, държи се за главата и съселянинът й бай Петър.
За часове реката в Храбрино поглъща основния път, а после свлачището тръгва и към къщите. Движещата се земна маса спира буквално на метър от триетажния дом на трудноподвижната 82-годишната Мария Николова .
„Къде да отида? Не мога да направя нищо. Каквото дойде, тук ще съм”, казва възрастната жена, която, плачейки, лази на колене пред вратата на къщата си. Селото е спасено от по-голяма трагедия от двама местни – Павел и Йордан, които при петметровата вълна подкарват един багер. „Цял късмет е, че той беше тук багерът и ми хрумна, че трябва да върнем някак си тази вода от улицата в речното корито”, разказва Павел Станов.
Оказва се, че и за голямото бедствие в седемте родопски села виновни няма. „На 100 процента това е от големия водосбор и от обилния проливен дъжд, продължил с часове”, смята кметът на община Родопи Пламен Спасов. „Ако приемем, че водният ад в Храбрино дойде от това, че речното корито не е чистено от две години насам, тогава откъде дойдоха пораженията в Дедево и Извор – там няма река“, разсъждава той. „Водата от планината се стече надолу и за мен причината е в това“, допълва кметът.
