Заради спрените евросредства 40 общини в страната могат да останат разкопани за неопределено време
Автор: Огнян Марков
Лятна политическа ваканция през тази година май няма да има. Макар 42-то Народно събрание и безумният кабинет на Орешарски да са вече в историята, изборите на 5 октомври със сигурност ще лишат представителите на политическата класа у нас от заслужената августовска почивка на някое по-тихо или пък по-шумно – в зависимост от предпочитанията, място по света.
Горещият (поне по морето) август тази година със сигурност обаче се нажежава още повече и от спрените за България евросредства по две оперативни програми. Което пък даде повод на ГЕРБ и БСП пак да почнат да се сочат с пръст в търсене на виновника за срамното положение, в което пак изпаднахме.
Но резултатът от цялата тази логорея не може да бъде по-различен от кръгла нула. Защото Европейската комисия не иска от нас да й тикаме под носа кирливите си ризи, а бързи и конкретни действия по отстраняване на констатираните нарушения в реализацията на обществените поръчки с европейски пари.
Верни на приказката, че обикновено крадецът вика „Дръжте крадеца“, кметът на Бургас Димитър Николов, гарниран с две депутатки от ГЕРБ - Лиляна Павлова и Ивелина Василева, обърна особено внимание на поредния вик за помощ, нададен този път от страна на Камарата на строителите. Браншът организира в морския град среща, на която още веднъж да алармира, че стотици фирми са докарани до критичната точка на предфалитно състояние.
Причината за това ново бедствие, случило се с българския бизнес, се оказа именно спирането на еврофондовете, съпроводено от факта, че държавата от средата на февруари 2014 г. досега не е платила нито лев по реализиращите се европроекти. От своя страна общините също се правят на ударени и не проявяват и най-малкото желание да потърсят резерви, с които да разплатят поне част от извършеното строителство по проекти, на които всъщност те са бенефициенти.
Иначе фактите, които изнесе Камарата на строителите на срещата в Бургас, организирана практически от общината, са повече от стряскащи. Извършени дейности за общо близо 1,2 млрд. лева не са разплатени по оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.
С други близо 800 000 лева пък виси реализацията на проекти по Програмата за развитие на селските райони. Както бе изтъкнато от строителите, фирмите от бранша досега са работили на добра воля и със свои средства, но те са на привършване. Така става реален рискът много неща да останат недовършени, а над 70 000 работници със сигурност ще бъдат съкратени, ако държавата или общините не започнат да се издължават на фирмите изпълнители.
„В националния бюджет реални буфери няма. Отишлото си правителство оставя тежко наследство”, обяви на въпросната бургаска среща Лиляна Павлова. Картината допълни и Ивелина Василева, която поясни: „Най-драстичен е казусът с ОПОС – там дължимите суми са за над милиард”.
И двете обаче най-вероятно са обхванати от избирателна амнезия. Защото одитът на Европейската комисия и наложените въз основа на нерадостните изводи от него финансови санкции на родни бенефициенти са тъкмо заради вредните практики при възлагането на обществени поръчки, реализирани с европари, прилагани по време на управлението на ГЕРБ.
На срещата кметът на Бургас Димитър Николов със свойствения си уверен тон реши да причисли и общината, която управлява с екипа си, към потърпевшите. „Двата милиарда
висят като воденичен камък
и на вашия, и на нашия врат. Общините и строителите са като скачени съдове – ако фалират едните, фалират и другите“, скръбно констатира той.
Николов обвини държавата като единствената грешница, защото не отпускала пари за разплащане със строителите. А за това, че общината има достатъчно възможности сама да продължи финансирането на недовършеното строителство в безвремието преди предсрочните избори, или не се сети, или пък, най-вероятното, нямаше интерес да го каже.
Но и той, както се вижда, също страда от загуба на паметта, или пък даже от раздвоение на личността, защото само преди два месеца, на 4 юни 2014 г., на специално свикана от него пресконференция твърдеше, че няма да ни спират пари по европрограми, че липсват каквито и да са констатации за нередности в бургаската община, а целият вдигнал се тогава шум се дължал на „някакви технически грешки на еврочиновниците“ и на „кресливостта“ на опозицията в бургаския Общински съвет, която основно е групата на НФСБ.
Тогава Димитър Николов много обидено заяви пред представителите на бургаските медии, че „Това не са санкции, а само констатации.“ Сега обаче, когато ножът опря до кокала, пък нали настана и предизборно време и е полезно да се яха всяко недоволство, взе без каквото и да е душевно притеснение да мисли по друг, но също така правилен според него начин.
А Бургас, витрината на ГЕРБ в страната, всъщност е големият виновник за спирането на европарите. Заради „дискриминиращи критерии за подбор, неправилна промяна в тях чрез уточнение, разпратено само до участниците, без да е публикувано в официалния вестник на ЕС, както и заради липсата на добре разписана методика за оценка на офертите, на морската община като бенефициент е наложена финансова корекция в размер на почти 5,3 млн. лева.
За яснота, финансова корекция на евроезик означава, че с тази сума се намалява съфинансирането от страна на еврофондовете и недостигът трябва да бъде поет от общината. А сметката накрая ще платят, както винаги, жителите на града. И това вече е факт, защото за да покрие тъкмо тази очертаваща се финансова дупка, общината изтегли наскоро заем в размер от 4,9 млн. лева, с които да довърши канализацията във Ветрен, Банево и Горно Езерово, ремонтът на площад „Тройката“, барабар с абсолютно ненужната подземна улица. Да не забравим да включим в този списък и реализацията на любимата рожба на кмета Николов, наречена „Интегриран градски транспорт“, която никой, освен него и приближените му, няма и смътна представа какво представлява.
Пътьом казано – и на пресконференцията на 4 юни, и на срещата с Камарата на строителите не бяха поканени журналистите от в. „Десант“. Кметът, заместниците му и другите надути чиновници от общинската администрация вероятно още живеят със заблудата, че като се правят, че не забелязват таралежа с гащите си, той няма да ги убоде.
Иначе положението е много сериозно и рискът да загубим планирани евросредства е съвсем реален. А това означава десетки обекти, включително в централните части на големите български градове, да останат недовършени.
Още в края на миналата година ЕК ни предупреди, че има редица нередности при провеждането на обществените поръчки, изпълнявани с евросредства. Тогава вицепремиерът Зинаида Златанова и финансовият министър Петър Чобанов заявиха, че няма никакви проблеми с управлението на еврофондовете, че става дума за проекти, одобрени по времето на ГЕРБ и че в краен случай сметката ще се плати от фискалния резерв. Което в крайна сметка се оказа поредния блъф на кабинета „Орешарски“.
Отговор за взети коригиращи мерки ЕК чакаше от нас до 13 април 2014 г. По това време обаче правителството се бореше за оцеляване, депутатите продължаваха да си играят на криеница в заседателната зала и кулоарите на Народното събрание и всички дружно си живееха с мисълта, че като се разплачем в крайна сметка пред Брюксел, пак ще ни погалят по главицата и ще ни дадат бонбончето.
Действителността в разгара на лятото на 2014 г. обаче се оказва доста сурова. Повече от 40 общини в цялата страна са разкопани заради строителството на водни цикли. В община Банкя проектът струва 56 милиона лева, работата продължава само заради това, че фирмата строител има свежа кредитна линия.
В Монтана също заради липса на средства строителните фирми не работят. В Костинброд, където също се строи нов воден цикъл, има забавяне, но не и спиране на строителството. Аналогично е положението и в още маса населени места в страната.
Но не навсякъде кметовете си прекарват времето в предизборни сметки и във викане на неволята. В Плевен планираните дейности продължават с общинско финансиране. В София също са намерени резерви в бюджета и работата не спира да кипи. И това е правилният път, защото Европейската комисия възстановява средства само за завършени и приети по съответната процедура обекти.
Проблемът със спрените пари обаче има и един друг, доста по-сериозен аспект, който обяснява и защо Брюксел вече не вярва на сълзи. В бюджета на ЕС за 2013 г., от който трябва да се разплатят всички тези още недовършени проекти у нас, е зейнала дупка от 23 млрд. евро. Както стана известно, тя ще бъде компенсирана със средства, предвидени в тазгодишния сметкоплан.
Самата й поява обаче означава само едно – че и на европейско ниво работата вече не е съвсем читава. А тази червена лампичка би следвало да е достатъчна да ни припомни защо на вълка вратът му е дебел.
