Средновековните църкви в крепостта на царете от династията на Асеневци са изрисувани с графити и потънали в плесен и треви
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Наклонен асансьор ще качва за три минути туристите на хълма Трапезица до крепостта Царевец във Велико Търново. Вече приключи монтажът на зъбчатата железница, както и техническите проби на лифтовото съоръжение.
25-местната кабинка на фуникуляра е изработена в Италия и струва 2 450 860 лв. Тя тежи 55 тона, а за да могат туристите напълно да се любуват на панорамата наоколо, асансьорът е с прозрачни стени. Той е с товароподемност 1875 кг, дължината му по диагонала е 124 метра, а максималната скорост, с която ще се движи, е 1,6 метра в секунда, разказва техническият ръководител на обекта инж. Николай Николов.
Асансьорът ще тръгва от чакалня до старата железопътна гара Трапезица. С него туристите ще се издигат на височина от 65 метра до западната част на крепостта. Наклонът на терена е 30 градуса, а разстоянието от началната до крайната точка на трасето е 135 метра. Съоръжението се изтегля по релси с носещо въже. На Трапезица туристите ще слизат на станция, построена до разкрития преди две години от археолозите 40-метров зид от XIII век.
Туристическият асансьор до Трапезица е по проект на Министерството на културата за 4,933 млн. лв., целящ подобряване на туристическата инфраструктура на знаковия паметник. На практика малкият кабинков лифт ще бъде годен да превозва туристи още в началото на август. От Общината заявиха, че първите ентусиасти ще могат да се качат на Трапезица с фуникуляра не по-рано от септември, защото през лятото там ще има интензивни археологически разкопки.
Но и в този случай каруцата е поставена пред коня, защото, качвайки се на Трапезица, туристите се оказва, че няма какво да видят. Трапезица в момента е повече от непривлекателна и недружелюбна към посетителите си. Мястото е обрасло с храсти, в определени участъци пътеката почти липсва и историческият хълм по-скоро представлява опасен змиярник, колкото туристическа атракция.
Ако се намерят поне 1 милион лева, може да се направи 600-метрова калдаръмена пътека, която да свързва Южната и Северната порта на укреплението.
Отдалеко крепостта е напудрена и гали окото. С художествено осветление са реконструираните и реставрирани археологически и архитектурни останки в южната й част. Ефектни светлини нощем озаряват възстановената Южна порта, зъберите на крепостта и новооткрития квартал в близост, както и четири от знаковите църкви с номера 5, 11, 13 и 14.
От площада пред Царевец гледката наистина е много внушителна, но като се отиде на място, се вижда, че храмовете са в руини, оплакват се археолозите, които с години се опитват да проучват Трапезица.
Не е подсигурен нито лев за спешна консервация и реставрация на разкритата автентична тамошна архитектура. Рушат се дори останките от двореца на първите Асеневци, който ще бъде основна забележителност за посетителите на крепостта. Наложително е поставянето на защитни мрежи, които да задържат камъните от градежа, оцелял отпреди повече от 800 г. Необходимо е да се направят и укрепващи конструкции на оригиналната архитектура, разположена по периферията на скалния венец.
Тревожно е състоянието и на всички 19 църкви на Трапезица. Уникалните стенописи в някои от храмовете са потънали в плесен, защото покривите и защитните съоръжения над тях текат. Много от паметниците са изрисувани и с графити, на които никой не обръща внимание, алармира проф. Константин Тотев.
1,5 милиона лева се чакат за консервация, реставрация и експониране на Западната крепостна стена и за изграждането на туристическа алея на хълма. Проектът предвижда да бъде възстановен участък от около 100 м от защитното съоръжение на крепостта, разположен непосредствено до горната станция на зъбчатата железница на Трапезица, обясни главният проектант на обекта арх. Пламен Цанев.
Върху останките от оригиналните зидове, градени по времето на цар Калоян в началото на XIII век, ще се издигне стена от около 4 м. Основите бяха разкрити при разкопки през 2012 г. от екип, ръководен от археолога проф. Константин Тотев.
Внушителният градеж е свързан със Северната главна порта на крепостта, където бяха открити и първите дворци на Асеневата династия. За тяхното реставриране обаче все още не са осигурени средства.
Арх. Пламен Цанев вече има готови проекти за някои от култовите сгради на историческия хълм. Последната му обемна възстановка е на Северната кула и двореца на първите Асеневци. Това е най-високата точка на хълма и заедно със Северната порта образува затворен комплекс. Кулата се издига на повече от 20 м, построена е на най-високата надморска височина - около 203 м. По-високи от това място на Трапезица са само Патриаршията на Царевец и Царският дворец, които се издигат съответно на 230 м и 209 м надморска височина.
Върху компютърния проект ясно се виждат тронната зала, помещенията на висши военни и казармите, които са побирали около 150-200 души. Арх. Цанев ги е възстановил според запазената архитектура от XII-XIII в., която разкри проф. Константин Тотев през последните 5 години.
Архитектът е категоричен, че Министерството на културата трябва да има политика за превръщането на подобни обемни възстановки в реални обекти. От Министерството на инвестиционното проектиране пък преди време обявиха, че са изготвили мащабен проект за около 10 милиона лева, който е представен за европейско финансиране. Той предвижда пълна консервация и реставрация на запазените архитектурни паметници на Трапезица.
Има и готов проект за около 750 000 лв. за цялостно обезопасяване на двореца на Асеневци и участъка под него. Заложено е изграждането на подпорна бетонна стена със стоманени колони по периферията на скалния венец. Върху тях трябва да бъдат монтирани защитните мрежи, спиращи падащите камъни.
Докато не се направят укрепващите конструкции, този обект не може да бъде проучен докрай, не скрива тревогата си арх. Пламен Цанев.
Сега дворецът е опасен не само за археолозите и работниците, които им помагат при разкопките, но и за живеещите в района на Асенова махала. Камъни от скалния венец непрекъснато се сипят и върху колите, които се движат по пътя за Арбанаси.
