Ще успее ли Мико Комико да се пребори с конниците на Апокалипсиса
Автор: Стефан Солаков
Лято е, сезонът на лекото облекло и на лековатите емоции. България е подходящо място за посещение на атрактивни рок групи със затихващи функции или на вехти балкански певачки, за които само у нас все още се намират зрители, нуждаещи се от разтуха след уморителната битка за житейско оцеляване.
На фона на това скучно безвремие, в центъра на българската столица станахме свидетели на забележителен спектакъл, организиран от една 123-годишна „девойка“ и нейните храбри синове. Партията на българските социалисти, най-старата политическа формация в нашата страна, си спретна внушително аутодафе, върху което се опита да изгори всички стари грехове към своите избиратели и целокупния български народ, за да продължи напред – девствена и неопетнена – пред смаяните погледи на видялата какво ли не родна общественост.
Главен изпълнител на това политико-сатирично шоу беше досегашният лидер на БСП Сергей Станишев. Подготовката за т. нар. конгрес на социалистите, а всъщност лятна естрада за сантиментални пенсионери, беше широко рекламирана от скучаещите медии, жадуващи за червено клане в редиците на бившите комунисти. Уви, очакванията за лятна буря сред хората от „Позитано“ не се сбъднаха, а тържествено украсената зала № 1 на НДК бързо потъна в летаргията на добре познатите ни социалистически „спявки“, които са запазена марка на партията столетница.
Както вече казах, единствената атракция на червения конгрес беше бившият вече лидер на БСП Сергей Станишев. Винаги съм твърдял, че този човек е най-знаменитият гьонсурат сред българските политици от годините на т. нар. преход. Още като се появи на голямата обществена сцена в началото на новия век и бе „помазан“ за шеф на най-старата политическа партия у нас, стана ясно, че това ще бъде терминаторът на българския социализъм.
Закърмен с млякото на Живковия тоталитаризъм, Серьожа от еврейския квартал на украинския град Херсон беше определен, може би свише, да нанесе смъртоносния удар преди дългата агония на столетната червена идея в постсоциалистическа България. Неговото унищожително дело може да се сравнява по ефекта на настъпилите поражения само с разрушителната мисия на Михаил Горбачов, погребал могъщата съветска империя и открил пътя пред американските легиони към завладяване на политическите руини в Източна Европа.
Политолози и анализатори тепърва ще разсъждават дали Горби и Серж са били калесани от един и същ стратегически център, за да ерозират и в крайна сметка да усмъртят наследството на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин по нашите земи. Важното е, че коварният план успя, и то без употребата на крилатите ракети и атомните бомби, трупани с десетилетия от днешните властелини на планетата. И тук вече стигаме до финалните акорди и забележителните думи на Шекспир за Мавъра, който се оттегля, след като е изпълнил своето пъклено дело. И Горбачов, както и Станишев, бяха изтеглени от политическото си обращение, за да отстъпят място на следващите екзекутори, обучени да доубиват и окончателно ликвидират всяка една източна заплаха срещу интересите на Вашингтон на нашето полукълбо.
У нас като че ли засега този план се отлага за по-късен период от българското безвремие. Готвеният за наследник на Станишев и лансиран от американското посолство в София младок Стойнев не успя да се пребори за шефското място на БСП и отстъпи на Михаил Миков, човекът от Северозападнала България, който спечели състезанието с прочутия номер на легендарния бай Тошо. А именно – дебелашки майтапи, приемани, кой знае защо, за изтънчено чувство за хумор от верните съратници и симпатизанти на БСП.
Още отсега е ясно, че ръководството на столетницата и нейният новоизбран лидер ще бъдат редовни гости в „Господари на ефира“, както впрочем беше и досега – за радост и забавление на телевизионните сеирджии. Мико Комико тепърва ще печели овации със своята неизчерпаема страст към трудно обясними гафове и издънки, извиращи сякаш от безсмъртните книги на Алеко Константинов и от подвизите на незабравимите му герои.
Бившият соцлидер Станишев направи безуспешен опит да засенчи комедийните качества на своя наследник. На сцената на НДК оттеглящият се „син на червения полк“ проля крокодилски сълзи, умилен от народната любов към собствената му персона през изминалите 13 години начело на столетницата. Безумните му спомени за плетени чорапи, терлици и елечета, подарени от зомбирания електорат, прозвучаха като печално ехо на забравената отдавна песен на Ирина Чмихова за „Синьото елече“.
Бате Серго очевидно тъгуваше не толкова заради фаталните грешки, допуснати от партията под неговото мъдро ръководство, а по-скоро пред неизвестността, към която са го натирили неговите външни кукловоди. Брътвежите му за „големите успехи“ на БСП в началото на ХХІ век и за подлите врагове, прекъснали възхода на досегашното червено Политбюро, ще оставим на психотерапевтите, от които бягащият от „Позитано“ Серж ще има неизбежна нужда в най-скоро време.
За наивно вярващите все още в социалистическата идея остава утехата, че техният довчерашен лидер все пак си призна, че е бил измамен от онбашиите на Ахмед Доган и е допуснал да бъде употребен от хитрия циганин от Дръндар, укриващ се като вампира Дракула в недостъпните си Боянски сараи. Как се случи така, че силно претенциозният наследник на комунистически клан Станишеви, врели и кипели, и най-важното, успели да оцелеят в придворните интриги на Живковия режим, бе прецакан от водача на турските чобани у нас? На този въпрос Серьожа ще си отговори някога по-късно, когато окончателно се изясни схемата на турско-американската агентура у нас и на нейните хватки за манипулиране на привидното демократизиране на България през последните 25 години.
След очевидния разгром на БСП, извършен от внедрените политически термити на Вашингтон, на хоризонта се задава ново унищожително торнадо, продуцирано от Големия брат. В сравнение с него „градушката Станишев“ може да ни се стори като нежен морски бриз. България отново е в окото на съкрушителен ураган, начело с конниците на Апокалипсиса, на които вече ядохме попарата преди да предадат американската щафета на Станишев и компания. Сега се завръщат още по-свирепи и изгладнели досущ като кърджалийските орди, опустошавали българските земи по време на Османската империя. Впрочем тя, империята, също се завръща на крилата на националното предателство, готова на всичко, за да сложи кръст на всяка една идея за национално възраждане и неотклонен път към европейските хоризонти.
Българи, бъдете нащрек! След крокодилските сълзи на Станишев над нас ще се излее цялата злоба и мъст на пълчищата, жадуващи за реванш и ново поробване на нашето изстрадало Отечество. Нека ги посрещнем подобаващо и да изпратим и тях в небитието, накъдето вече се е запътил досегашният вожд на червените аборигени.
