Йежи Хатлас със своята книга, посветена на бесарабските българи
01 Август 2014, Петък
В началото на юни излезе от печат книгата „Бесарабските българи – 200 години история”. За наш срам тя е написана от полския историк и траколог д-р Йежи Хатлас.
Автор: Десант
Вече дълги години той се занимава и с изследвания на българските малцинствени общности.
За заслугите си в разпространяването на българската култура, на тържество в Българския културен институт във Варшава, състояло се в първите дни на миналия месец, полският интелектуалец бе удостоен от Министерството на културата на България с почетен диплом.
От краткото резюме на неговата книга става ясно, че българската диаспора в Бесарабия е на около 200 години. В миналото трудната съдба на българския народ довежда една част от него до емиграция от родната му страна, която е под турското робство. Мигрира в различни посоки, включително и в Бесарабия – земя, разположена между реките Прут и Днестър.
Причина за тези масови миграции са религиозното преследване на християните, размириците на Балканския полуостров, набезите на разбойници. В същото време Царска Русия силно се интересува от „внос” на преселници от района на българските земи, явяващи се православни християни, заради което е разчитала на бързото им адаптиране.
Въпреки че най-често се споменават две вълни на емиграция на българите през деветнадесети век (1806-1812 г. и 1828-1829 г.), това явление, макар и в по-малка степен, е настъпило много по-рано и е продължило и по-късно във времето. Всяка вълна на емиграцията е била съпроводена от завръщане обратно в родината си на разочарованите от трудните условия на живот в Бесарабия българи. А когато руските власти не са могли да се справят с твърде многото прииждащи хора, те без никакви сантименти са ги депортирали в границите на Турция.
В различни исторически периоди бесарабските българи са били и под властта на молдовската, и на румънската държава. Това са били сложни и трудни времена. Но положението на нашите сънародници в съветско време е било много по-трагично. Депортиран в Сибир е бил всеки човек, който се е смятал за враг. В някои области, населени с българи (като днешния Тараклийски район), са били затворени всички църкви и храмовете били превърнати в складове, физкултурни салони, а много от тях били разрушени.
След разпадането на Съветския съюз българите в Бесарабия попадат в границите на две държави: Молдова и Украйна. По-голямата част от диаспората се намира в Украйна, като неформална нейна столица се явява Болград. Тук се намира Болградската гимназия, която е не само училище, но и ковачница на кадри, необходими на патриотичното движение. Това е мястото, откъдето много млади хора през 1877 г. тръгват като доброволци да помагат за освобождението на България от турско робство.
В Молдова българите живеят предимно в южната част на страната, в Тараклийски район. Те може да бъдат срещнати също така в Гагаузия и в столицата Кишинев.
Макар че почти 200 години българите в Бесарабия живеят далеч от старата си родина, те пазят много елементи от своята култура, език и обичаи.
Въпреки процесите на русификация и съветизация сред българската общност в района, българите тук не са загубили своята национална самоидентификация. Те най-често определят себе си като българи, опитват се да спазват своите стари традиции. За много от тях старата родина България остава като мечта за земя, с която те имат органична връзка.
СЪВЕТСКИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НАЧЕЛО СЪС ТАЛИН СА БИЛИ МНОГО ЖЕСТОКИ КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УРАЙНА МОДДОВА И КАМСКА БЪЛГАРИЯ КАТО Я КРЪШАВАТ ТАТАРИСТАН НАРОЧНО И ИЗБИВАТ БУДНИТЕ БЪЛГАРИ И ДАЖЕ ИЗВЕРГА СТАШИН ГИ ДЕПОРТИРАЛИ В СИБИР.ПУТИН УЖ МОДЕРНО МИСЛЕЩ ДЪРЖАВНИК НИЩОИНЕПРАВИ.ПОНЕ УРАЙНА И МОЛДОВА КОИТО НАПИРАТ ЗА ЕС СИ ПРОМЕНЯТ ОТНОШЕНИЕТО.СЪЩО И БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ДА ПРИЕМАТ БЪЛГАРИТЕ БЕЗ ФОРМАЛНОСТИ ,КАКТО ПРАВЯТ,ТУРЦИЯ,РУМЪНИЯ С ТЯХНИТЕ ХОА В ТЕЗИ РАИОНИ.ДАЖЕ И В КРИМ.
