Интуитивно Борисов се оттегли навреме от позорния брак с ДПС, но доказа, че непредвидимостта е част от политическите му оръжия
Автор: Ани Александрова
Някога имаше един траурен марш – „Покойници, вий в други полк минахте”... Вече с чиста съвест можем да го посветим на 42-то обикновено Народно събрание – дето се казва, с изваждането на ГЕРБ от терена „селекционерът” Бойко Борисов заби последния пирон в ковчега му. Останалото или вече се е случило, което на практика е точно така, или тленните останки ще помърдат още малко.
Мърдането направо ще е факт, ако старата коалиция между БСП, ДПС и „Атака” възкръсне за едно последно извънредно заседание, колкото и абсурдно да звучи – „Атака” са някъде в полунелегалност, а ДПС – коалиционни предатели, на които БСП са сърдити до… вчера.
И в политиката никога не се казва никога – по-късно ще ви го обясни лично Мая Манолова.
Та едно последно и всъщност вече насрочено заседание на парламента би имало някакъв смисъл, ако нещата се завъртят единствено около гласуването на второ четене на повече пари за Здравната каса; както и повече вреда, отколкото полза, ако в предварителния трипартиен пазарлък за кворума влезе и актуализацията на държавния бюджет. И не би било колосална загуба, ако това последно заседание въобще не се състои.
Става дума за евентуалното прощално заседание на този опозорен парламент. Политологът Антоний Гълъбов каза нещо много тревожно и лесно запомнящо се само няколко часа след като Бойко Борисов с кеф усмърти това Народно събрание и затвърди ефекта от убийството на парламентаризма, което практикува от 2009 г. насам.
„Това е най-гръмотевично проваленият мандат в българската политическа история. Не си спомням след Освобождението да сме имали подобен крах на парламентаризма”, категоричен Гълъбов.
Вечерта на синьо-сребърната мъгла
Ако случайно сте забравили – вечерта във вторник ГЕРБ и ДПС демонстрираха ужасяващо противоестествен брак по сметка, за да приемат на първо четене една съвършено ненужна актуализация на държавния бюджет. Тя пък бе внесена от правителството на ДПС и БСП, за което по едно време социалистите готвеха вот на недоверие, ако случайно Орешарски се заинати и не подаде оставка.
Заседанието бе пряко излъчвано по БНТ и БНР и доказа, че лицето на българския парламентаризъм може да се състои от 100 и кусур броя гьонсурати, обединени около разбирането, че интересът клати феса.
Трудно, но не и невъзможно е да се преброи колко пъти по време на това заседание ГЕРБ и ДПС гласуваха като едно цяло неща, противоречащи на правилника на парламента, на действащите закони и дори на Конституцията – само и само да унижат БСП. И успяха. По едно време имаше опасност Мая Манолова да изгуби гласа си, също като станалия пръв партиен и парламентарен ръководител Михаил Миков. Той пък бе допуснал грубата грешка това заседание да се води от заместника му по линия на ДПС Имамов.
Е, поне се видя какво е партията на Местан да си разиграва коня, както си иска. Гласуваха срока между първо и второ четене на проектозаконите за актуализация на бюджета да е два дни, за да не влязат в лятната ваканция на парламента (при записано „минимум три дни” в Правилника на Народното събрание, който има силата на закон). После си гласуваха ваканцията да почне от 5 август, а не от първи (без да има внесено проекторешение, както е по закон). А след това второ надзаконие изведнъж на трибуната изгря Цецка Цачева и предложи все пак да има три дни между първо и второ четене, за да не нарушават Правилника на парламента, щом като вече са променили ваканцията.
И всичко това ГЕРБ и ДПС гласуваха със 100% единодушие, сякаш бяха делегати на някой от онези конгреси, на които Тодор Живков бе избиран за „първи” с пълно мнозинство. На депутатите от левицата им останаха сили, колкото да подвикват „Горчиво” след всяка една такава демонстрация на ново висшегласие…
Борисов се събуди с друг акъл
А на сутринта Бойко Борисов се сопна и обяви, че извежда депутатите на ГЕРБ от парламента. Отиде си, така да се каже, след първата брачна нощ и остави ДПС с отворена уста, бюджетът – в разкрачено положение, а социалистите – възкръснали и насъбрали наглост да се обявят за победители.
Що се отнася до ДПС – на Местан му бяха нужни часове, за да се съвземе. Но паметта му изневери и той повтори нещо, вече казвано от Благовест Сендов в последния соцпарламент: „Всички вкупом съгрешихме и вкупом ненужни станахме”.
Което си е вярно – то е вярно!
Що се отнася до социалистите – новият им лидер Михаил Миков явно е изприказвал целия си речников фонд на конгреса, където победи Драго Стойнев с фотофиниш, та се наложи Мая Манолова да обяснява с думи прости гаврата на Борисов с парламента и парламентаризма.
В тази ситуация Манолова каза цели три истини подред.
Първата гласи: „Явно никой не иска да бъде пришит към ДПС и това е, което стресна Бойко Борисов."
Втората констатация касае (не)актуализацията на бюджета: „Това е за добро, защото иначе държавата щеше да бъде натоварена с 3,5 млрд. допълнителен дълг”.
Третата истина бе изречена в отговор на въпрос дали е възможна бъдеща коалиция между БСП и ДПС. Мая Манолова отговори, че в политиката никога не се казва „никога“. Сиреч – възможна е…
Можете да го разбирате и така: Когато гласувате за БСП, винаги можете да получите и ДПС, дори да ви се вижда противоестествено...
Невидимите подводни пластове
Между другото, и при усмъртяването на този парламент Борисов прояви своята политическа интуиция, която за разлика от харизмата му, продължава да работи. Извади ГЕРБ от парламента, използвайки традиционно войнствената си реторика, обогатена с лирични отклонения: Станишев се целува с Местан, Орешарски се целува със Станишев, а сега на мен ще ми викат „Горчиво”. С което завоюва още от сърцата и умовете на симпатизантите, спечелени преди години с репликата: „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме”.
Но въпреки фръцнята в думите и действията си, с отдръпването си от ДПС Борисов си оставя вратичка за взаимодействие в бъдеще с БСП, дори за някаква форма на бъдещо съвместно управление. Това е нещо, което мнозина прогнозират от години, но то определено беше невъзможно докато Станишев водеше социалистите. Което не значи, че не са правени контакти и сондажи, мир на неогласените записи...
Сиреч, говорим за задкулисието в българската политика, което е основна и същностна черта на статуквото, а също и гаранция за оцеляване след видимо безпринципни политически сделки – както стана с ГЕРБ и ДПС в последната седмица.
С напускането на парламента от ГЕРБ кризата се задълбочи, защото отказът по същество да бъде актуализиран бюджетът на НЗОК и държавния бюджет може да изправи в следващите седмици редица системи в държавата пред много сериозни трудности, коментира политологът Антоний Гълъбов. Той е категоричен, че отказът на ГЕРБ е част от кризата, както и че става дума за един много влиятелен, много мощен втори план в развитието на този спектакъл, който остана невидим както за общественото внимание, така и за анализаторите.
Гълъбов е един от многото анализатори, които отдавна алармират, че видимата част на българския политически живот се стеснява все повече за сметка на невидимата. Той прогнозира предизборна кампания в условията на обща държавна криза, обща криза на политиката, нова вълна на популизъм и изключително агресивна агитация, която би могла да откаже мнозина да гласуват.
Статуквото в българската политика се пази почти като при Мечо Пух, но наобратно: Колкото по-малко – толкова повече. Ниската избирателна активност повишава КПД на търговците на гласове, както и на партиите с податлив на мобилизация твърд електорат.
Добрата вест: ДПС върна мандата
Имаше нещо тревожно в начина, по който президентът Плевнелиев отложи връчването на мандата на ДПС. Не за друго, а защото междувременно новият шеф на парламентарната група на левицата Атанас Мерджанов на няколко пъти прогнозира, че ДПС може и да не върне мандата. По това време Местан и Борисов още бяха като хора, които могат да си поделят цяла България покрай две малки чашки с турско кафе и в този смисъл повод за тревога имаше.
Може би в малко изненадващото разпадане на парламента, предизвикано от Борисов и ГЕРБ, присъства и този елемент – няма парламент, няма и друго правителство в рамките на 42-то Народно събрание.
Както и да е. Плевнелиев подаде папката на Местан, наследникът на Доган върна папката на президента на ГЕРБ.
„Отказвам да реализирам проучвателния мандат. Възможностите на 42-то Народно събрание да излъчи друго правителство са изчерпани”, подчерта Местан. Страната се нуждае от предсрочни избори – най-прекият път към политическа стабилност, допълни председателят на ДПС.
Малко по-късно журналистите го попитаха дали сътрудничеството с останалите партии става все по-трудно, визирайки разпада на партньорството с БСП и твърде късия флирт с ГЕРБ. На което Местан многозначително отвърна, че „нито едно сътрудничество не е самоцел". И добави, че реализирането на политики и национални приоритети е „твърде тежка и непосилна задача за която и да е политическа сила, в това число и за най-силната от тях”, та е добре заради конюнктурата и емоциите на деня, да не се разрушават окончателно мостовете помежду им.
В случая Местан говореше конкретно за ГЕРБ и за Борисов, но не само. Водачът на ДПС изрично изтъкна, че тази препоръка – да не се рушат мостовете – се отнася и за БСП.
Както вече казахме, часове по-рано Мая Манолова бе рекла по този повод, че в политиката никога не се казва „никога“.
На въпрос дали са необходими нови консултации при президента, Местан отговори, че консултациите са много хубаво нещо, стига постигнатото на тях съгласие да се материализира. В против случай думите девалвират, а оттам се обезсмисля и самата политика.
Което също е истина, но трудно хваща вяра, защото вече поколения български политици действат в съзвучие с максимата: „Слушай ме какво говоря, а не ме гледай какво правя”.
В този ред на мисли, по думите на премиера в оставка Пламен Орешарски, правителството е изпълнило по-голямата част от поетите ангажименти. Премиерът не го изтъкна изрично, но се подразбра учудването му, че обикновените хора, (както и плаващата опозиция в лицето на ГЕРБ, „Атака”, БСП и партньорите от „Газпром” и ЕК) не отчитат ползотворния ефект от подобрения инвестиционен климат например.
Хубавото при човеци като Орешарски, които предпочитат да говорят и да се разбират със себе си, е че нерядко дават и правилните отговори на въпросите си.
Според премиера в оставка успехите на правителството са постигнати в „една тежка година в новата българска история, сигурно не най-тежката, преживявал съм и по-тежки управленски периоди, но най-нестабилната".
В най-нестабилната от нестабилните последни 25 години успехът изневерява дори на стабилните до вчера и подкрепяни от няколко правителства банки, като КТБ например.
И това не е само черен хумор, а и проклятие за няколко десетки хиляди българи.
Впрочем мъртвото вълнение продължава. Както и подозрително гъстата тъмнина около съставянето на служебното правителство.
Чуйте само: „Непрозрачността в президентския подход за съставяне на служебно правителство буди сериозни опасения за влияние и намеса на олигархични и икономически интереси, каквито виреят най-силно в сумрака на тайните договорки и неясните ангажименти зад кулисите".
Пише го в едно открито писмо, изпратено наскоро до партии, работодателски и синдикални организации…
