Седем улици пресичат знаковото място в града на седемте тепета
Автор: Камен Колев
Сегашният кмет на Пловдив Иван Тотев ще бъде запомнен с много крупни дела, но едно от тях е прекръстването на площад „Джумаята”. Пловдивчани отново си припомниха тази несправедливост този понеделник, когато Тотев, рамо до рамо с президента Росен Плевнелиев, откри обновения Римски стадион като втори етап от реконструкцията на историческия обект.
Самото прекръстване стана през 2012 г., когато общинските съветници с 29 гласа "за", 7 "против" и 9 “въздържали” се решиха площадът да се казва не “Джумаята”, както го знаят всички пловдивчани, а “Римски стадион”. Предложението бе на Иван Тотев, който лансира идеята, покрай реконструкцията на античния стадион, който се намира в центъра на знаковото пространство.
Съветниците от опозицията го иронизираха, като предложиха площадът да се казва Бойко Борисов, тъй като именно бившият премиер тогава преряза лентата на обновения стадион.
Така, след като веднъж посегна на една традиция, пазена от пловдивчани в продължение на векове, Тотев изведнъж се сети, че мястото е изпълнено с история и реши да го напомни на пловдивчани при поредното откриване на Римския стадион в началото на седмицата: "При старта на втория етап от обновяването на Римския стадион тръгнахме с идеята да създадем презентационен център, в който да покажем какъв е бил Пловдив. Има и кафе, в което се надяваме пловдивчани да сядат с носталгия", заяви на официалното откриване кметът Иван Тотев.
Действително, хората на Пловдив изпитват носталгия, но по старото име на площада. Затова никой не го нарича по новому, а за всички той си остава просто Джумаята - име, отдавна преживяло предишните наименования „Айнал мегдан“, „Александър Стамболийски“, „19 ноември“.
Откъде идва то? От голямата джамия в единия му край, носеща името Джумая джамия. Думата "джума" на арабски език означава петък или празник.
Стари пловдивчани разказват, че преди да бъде разкопан през 70-те години на ХХ век, за да бъдат направени разкопките за експонирането на Римския стадион, пл. “Джумаята” е бил най-оживеният в града.
"За средище на града се смяташе площад Джумаята или както някои още наричаха площада “Айнал мегдан”, пише Никола Алваджиев в прочутата си книга “ Пловдивски хроники”.
Мястото е известно и престижно и един пловдивчанин е толкова по-уважаван, колкото по-близо до този площад живее. Така е било и навремето, за което свидетелства една прелюбопитна случка, разказана от пловдивския журналист Евгений Тодоров в книгата му "Запомнете Пловдив".
Негов приятел му доверил, че когато дядо му бил ерген, на един панаир се запознал с красива девойка. Омаял я той и тя обещала скоро да дойде в Пловдив на гости. Уговорили се да се срещнат на “Джумаята”, където човекът казал, че живее.
Пристигнала хубавицата с две бохчи багаж, явно готова да пристава на новия си познат. Прехласнато разглеждала къщите на площада и се чудела в коя ли от тях живее нейният избраник. Но бъдещият младоженец й казал, че домът му е „малко по-нататък”, а после и още „малко по-нататък”.
Така двамата вървели час пеша и стигнали до крайната Русин махала, където се намирал домът на младия мъж, а след него имало само ниви. Девойката била разочарована, че къщата му не е баш на “Джумаята”, но от срам и гордост нямало как да си иде, та пак се оженила за него, въпреки опашатата лъжа.
На площада се пресичат 7 улици. Тук е била първата пиаца на файтоните, след това тук се събирали и първите таксита, тръгнали и първите в Пловдив тролеи, изобретени в Москва, но произвеждани в София. Пловдивските са били бяло-червени и минавали по цялата днешна Главна и пешеходния мост.
Пак оттук са минавали и първите автобусни линии. Заслони и навеси за автобусните спирки нямало, обозначението било по една метална цифра, закована за бордюра.
През 50-те години мегданът се изпълвал с все повече модерни превозни средства, а каруците намалявали. Движението станало интензивно и градските власти решили да сложат регулировчици.
На “Джумаята” тази служба поела една много красива жена. Била толкова хубава, че мнозина пешеходци се спирали просто за да я погледат. Един ден към нея се приближил мъж с милиционерски дрехи. Извадил пистолет и я убил почти от упор. Жената паднала в локва кръв, а мъжът преспокойно отишъл при ваксаджийчетата отсреща и ги накарал да лъснат ботушите му. И така, докато дошли милиционери и го отвели с белезници.
Седмици наред градът говорел за трагичната случка. Една от най-спряганите версии била, че убийството е продиктувано от несподелена любов. Мъжът бил болен от туберкулоза и по тази причина съпругата му отказвала интимни ласки. Така и истината отишла в забвение, както и самата регулировчица.
Навремето площадът бил много стръмен и това създавало много проблеми както за автомобилите, така и за пешеходците.
Евгений Тодоров разказва в книгата си няколко любопитни истории, свързани с трудния терен на площада. Негов приятел му разправял как една зима пили до късно в кръчмата на гара Филипово. Решили да си допиват на площада и тръгнали пеша натам. Но било заледено и толкова хлъзгаво, че обувките им се пързаляли и не могли да изкачат стръмното. Така се върнали обратно в пивницата на гара Филипово.
Друга градска легенда е свързана с една доставка на паламуд, който през 50-те години на ХХ век идвал у нас от Турция. Карали рибата с влак до гарата, а оттам я товарели в кошове на волски коли.
Една нощ влакът пристигнал много късно и докато натоварят паламуда, станало полунощ. Тръгнали волските каруци по ул. "Отец Паисий" и оттам по надолнището през площада към халите. Но единият вол се спънал, каруцата се преобърнала и паламудите се затъркаляли по целия площад.
Дежурните хамали от халите скочили да ги събират, намесили се и минувачи да помагат. Към 2-3 часа обаче пред халите се появила двойка пловдивчани. Носели те по един паламуд в ръка и обяснили, че намерили рибата в тъмнината. Междувременно разбрали какво е станало и дошли да я предадат на халите - защото те са държавни, а от държавата не бива да се краде.
На площада някога се е намирала и кръчма "Венети", където е прострелян смъртоносно капитан Райчо Николов. Той бил назначен за комендант на областната жандармерия веднага след обявяването на съединението на Княжество България и Източна Румения.
Дни след това в Пловдив царял хаос. Капитан Николов отишъл да търси в кръчмата началника на пощата Костадин Тодоров, с когото някой имал финансов спор. Пиян, Тодоров извадил пистолета си и застрелял капитана в гръб.
В съседство с площада е и някогашното кафене "Кристал", любимо място на пловдивската бохема и великолепно описано в книгата "Грандкафе "Кристал" от журналиста Георги Райчевски.
Тук в края на ХХ век е любимото място за сбирки и почерпки на интелектуалния кръг от артисти, писатели, музиканти, журналисти, гравитиращи около някогашния Клуб на културните дейци.
Независимо как се казва площадът днес, всички стари пловдивчани го свързват с по нещо от миналото. За едни това е старата шкембеджийница, за други - термометърът на фасадата на аптеката. Трети са запомнили ориенталската сладкарница под Джамията, в която се сервираше въртяно на жар кафе с бяло сладко и кадаиф, приготвен със стафиди и розова вода.
Едно от незабравимите места е затворената вече кръчма "Пловдив" встрани от “Джумаята”, чиито стени през 1967 г. са били изрисувани от предишното поколение големи пловдивски художници Георги Божилов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Бояджиев, Здравко Захариев. Паметна е и старинната сграда с часовника, в която днес се помещава известна банка.
А градинката пред някогашната кръчма "Пловдив" е любимо място на пловдивчани за срещи. Тя участва в кампания във Facebook и събра трети по брой гласове, след градинката пред “Кристал” в София и входа на Морската градина във Варна.
