Лазаров при освещаването на българската църква в Мериленд, изградена с негови средства
28 Юли 2014, Понеделник
Един от основателите на Националния център по хирургия на ръката към университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд е българинът д-р Георги Лазаров
Автор: Георги Ваташки
Един от най-видните медицински специалисти в САЩ е нашенецът д-р Георги Лазаров, който е известен в Америка като основател на Националния център по хирургия на ръката към университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд. За българската общност в Балтимор и Вашингтон обаче той е един от хората, направили най-много за разпространяването на родната култура и традиции отвъд Океана.
Сънародникът ни е роден през 1931 г. в Пловдив. Израства в бурната и драматична епоха на годините около Втората световна война. А неговите прабаба и прадядо са убити от османците в Карлово през Априлското въстание.
Първият от рода му, който се е заселил под тепетата, е дядо му. В края на ХIХ век основава първия търговски център в града –„ Павильона”.
След като завършва гимназия, Георги учи в елитния френски колеж „Свети Августин” в родния си град.
„И до днес си спомням с най-голяма благодарност за учителя си по философия отец Камен Вичев. Той бе сред жертвите на комунистическите тайни служби, които през 1952 г. погубиха стотици хора с измислената католическа конспирация“, връща се към миналото докторът.
Поради липса на средства обаче той не успява да следва в Софийския университет и записва медицина в Пловдив.
„Не ми се ставаше лекар, защото имам математически мозък. Затова се насочих към ортопедичната хирургия, където механиката има голямо приложение и можех да използвам знанията си“ – признава специалистът.
През 1964 г. става един от основателите на първата клиника по хирургия на ръката към Медицинския факултет в града под тепетата. Дотогава такава е имало само в София – на прочутите професори Холевич и Матев.
„Въвеждах повече нови оперативни методи, отколкото всичките останали 15 лекари в катедрата. И въпреки това едва стигнах до младши асистент, понеже не бях член на БКП. Кой ще стане доцент, кой професор и завеждащ катедра, се определяше не от способностите на хирурга, а от партийната му принадлежност”, споделя горчивия си опит у нас известният медик.
През 1968 г., когато полковник Муамар Кадафи изгонва от Либия италианските лекари, нашенецът е поканен да завежда ортопедичното отделение на болницата в Бенгази, защото говори перфектно английски и френски. В същото време той публикува у нас блестяща дисертация за трансплантация на костите на ръката, но неговите ръководители замразяват труда му.
Разочарован от липсата на възможност да помага за развитието на медицинската наука у нас, Лазаров и съпругата му емигрират във Франция, а от там през 1971 г. пристигат в САЩ. В Новия свят кариерата на българския лекар тръгва стремглаво нагоре.
В началото той трябва да повтори лекарските стажове и да издържи приравнителните изпити. Започва практика в Ню Йорк, а след това, само след половинчасово интервю, е приет на работа в престижния университет „Джонс Хопкинс” в Балтимор.
Идването му в страната на неограничените възможности съвпада и с много важен епизод от развитието на американската ортопедия. По това време водещ лекар по хирургия на ръката там е професор Раймонд Къртис, който също е кадър на „Джонс Хопкинс”.
„Той беше вече започнал работа по тясното специализиране на някои от ортопедите по хирургия на ръката. Две години преди това бе обикалял Европа и бе отседнал за седмица в София, тъй като нашите хирурзи Матев и Холевич бяха най-високото ниво в източния блок в областта на този дял на ортопедията. След като ме интервюира и разбра, че вече имам богат опит и съм бивш техен колега, без да се двоуми той ме прие в екипа си”, разказва Лазаров за този съдбовен момент от живота си. Не след дълго медикът става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ.
Пловдивчанинът бързо започва да се развива като голям специалист: „Бях един от първите, които започнаха да реплантират напълно отрязани пръсти“.
Самата операция трае четири часа и се извършва с микроскоп. Работи се с малки игли, които не се виждат с просто око, а самите шевове се правят със специален лазер. Д-р Лазаров е също един от първите хирурзи в САЩ, а може би и в света, които успяват да накарат да „оживее” отрязана над лакътя ръка.
„Когато казват, че в САЩ може да умреш, ако нямаш застраховка – не е вярно! Момичето, чиято ръка реплантирах, нямаше нито стотинка. Накрая ми подари медальонче, на което още закачвам ключовете си”, спомня си нашият сънародник.
Въпреки славата и успеха, които постига зад граница, българинът продължава да следи внимателно какво се случва в родината му и след 1990 г. посещава близките си у нас поне веднъж годишно.
„За да се оправи нашата страна и се спре изтичането на мозъци, е необходима добра икономика. А тя може да се развива, само ако има свободна конкуренция. Очаквах, че по законите на капитализма некадърните ще отпаднат, а инициативните и работливите ще напреднат. Това не само че не стана, но и тези, които имат акъл и работоспособност да конкурират неспособните, често са потискани отгоре. Това е най-големият дефект на сегашна България” – категоричен е в мнението си Лазаров.
От близо десет години видният медик вече е пенсионер, но не е спрял да работи. Когато не помага в клиниката към университета „Джонс Хопкинс”, посвещава времето си на богата благотворителна дейност чрез фондациите St. George Foundation в Балтимор и „Свети Георги Победоносец” в София.
Чрез тях спонсорира единствения в нашата страна конкурс за нова българска симфонична музика в типичните български неравноделни ритми 7/8. От 2005 г. помага и на националния конкурс за нова българска народна музика в Чепеларе.
Освен това негова е инициативата за издигането на седем паметника в столицата, а в момента работи по проект за мемориал на писателя Георги Марков, който предстои да бъде открит през септември.
За своята благотворителна дейност и за заслугите му за прославата на България по света той е обявен за почетен гражданин на Пловдив, а през 2011 г. е награден със Златна лаврова клонка от българското Външно министерство.
