Момент от разкопките в местността Хасара над село Драгойново
28 Юли 2014, Понеделник
Археолози откриха три църкви и параклис, които датират от X-XIV век, съобщиха от община Първомай.
Автор: Камен Колев
Учените, които работят от 2008 г. по епископския комплекс в местността Хасара над село Драгойново, са разкрили големи фрагменти от стенописи на една от църквите.
И тази година експедицията е ръководена от зам.-декана на Философско-историческия факултет и ръководител катедра „Обща история и археология“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Иван Джамбов. Според него, находките доказват огромното за времето си значение на епископския център. Комплексът е характерен с това, че се преминава от църква в църква. На мястото е имало и камбанария. Уникалната триабсидна църква, открита миналата година, е изградена през Х век и е с изключителен за времето си градеж. Тази година археолозите са продължили разкопките на север от нея и са открили още един храм, както и параклис.
Строителите са се справили със стръмния терен по изумителен за времето си начин - оформили са стъпала, по които се е влизало в храма. На входа му, на една от скалите е издялан кръст. Непосредствено до него е открит гроб на неизвестен покойник.
От входа на новооткритата църква се влиза в еднокорабен раннохристиянски параклис, свързан с триконхалната черква. Параклисът е с кръгъл план отвътре и многостепенен отвън. Археолозите са разкрили и нов многостепенен градеж с висок 5,2 метра зид. Входът на раннохристиянската постройка е от запад. До него изследователите намират питус за съхранение на жито.
Намерени са над 78 предмета, сред които стъклени съдове, керамика, останки от обкови на книги, 10 монети и други предмети, които свидетелстват за високия ранг на хората, обитавали манастирския комплекс. Традициите на този център са продължили няколко столетия, което доказват и находките, открити от учените и студентите. Една от монетите е особено интересна за учените. Тя е датирана от Х век. От едната й страна е символът „Исус Христос - цар на царете“, а от другата – негов бюст. Изображение на св. Богородица на трон откриват археолозите на друга медна монета, която е от XI век. Сред разкритите предмети има медни обкови за книги, желязно ножче, части от стъклени гривни с червен и син цвят, керамика и др.
„Християнството трайно е започнало да се развива тук през V-VI век до ХІХ век. Открихме и некропол с над 80 скелета, което означава, че хората са почитали този епископски център дори след като са напуснали местността около село Драгойново”, казва доц. Джамбов. Той допълва, че са открити следи на светилище и от времето на траките, както и монети от елинистичния период, но тези артефакти не са предмет на експедицията им тази година.
„Тук откриваме останки от историята на Византия, както и следи от времето на средновековната българска държава“, посочва ученият, който е категоричен, че на това място хората са изповядвали ортодоксално християнство. Той смята, че тук се е намирала описаната в средновековните летописи Буковска епископия, която е била религиозен център. Тя е десетата епископия, подчинена на Пловдив. „Епископският център е съществувал още от V-VI век. Има свидетелства, че е бил развит и през тракийско време“, допълва доц. Джамбов.
За първи път в експедицията са включени трима французи – Гайс, Матьо и Одри от университета във Валансиен. Те търсят следи на френски рицари по нашите земи. Интересуват се и дали френският историк, живял в края на XII и началото на XIII век и участвал в Четвъртия кръстоносен поход, е минавал през този епископски център и е оставил някакви сведения след себе си. Предполага се, че Анри дьо Валансиен е духовник, който е работил в църквата „Св. София“ в Истанбул. Неговата хроника „Историята на император Анри“ е достигнала до наши дни в 4 ръкописа.
