Питомците на социалното заведение чакат добри хора да ги осиновят, заради особените им заболявания обаче желаещи в България няма
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Наричаме тези деца трудни, защото действително грижата за тях не е никак лека задача. Когато ги видим, извръщаме глава настрани и се кръстим или чукаме на дърво, да не ни застига подобна участ. Определяме тези божи чеда като несретници, защото държавата, общината или общо казано - чуждите хора, ги прехвърлят от едно място на друго, търсейки начин да се отърват от тях, след като те вече веднъж са изоставени от родителите си по някаква причина.
12 такива „забравени“ от близките си деца и младежи намериха дом, семейна обстановка и професионална грижа в Горна Оряховица. Вярно, това няма да замени майчината ласка, но пък им осигурява достоен живот в отлични битови условия, вече повече от половин година. Питомците на дома са от 9- до 25-годишна възраст. Болни са от детска церебрална парализа, аутизъм, дълбока умствена изостаналост.
„Задачата ни беше да построим къща, в която децата да бъдат настанени и да живеят в среда, близка до домашната. Трябваше да ги изведем от претъпканите и зле оборудвани в повечето случаи домове за деца с увреждания“, разказа Гергана Тодорова, ръководител на проекта за изграждането на центъра, приютил дузината болни.
Въпреки че повечето от тях са от няколко месеца в него, за някои адаптацията все още е много трудна и в момента продължава, допълва директорката Павлина Бакалова.
Младата жена споделя, че ежедневните трудности са от всякакъв характер.
Тези деца са с по-специфични потребности. Заради менталните си заболявания някои от тях проявяват агресия към околните. У други болестта отключва автоагресия и докато са тихи, изведнъж започват да се самонараняват. Има и такива, които се плашат от външни хора. Затова и дълго е продължил самият период на напасване между гледачите и тези малчугани. Имало е дори критични ситуации, особено нощем, когато на смяна остават само две дежурни гледачки и по-големичките възпитаници на дома проявяват спрямо тях физическа агресия. Лично мен са ме викали няколко пъти по спешност, споделя Бакалова.
„Трябваше да опознаем особеностите на децата, защото повечето от тях не могат да поддържат комуникация. Заболяванията им са такива, че те не могат да ни обяснят с думи как се чувстват в определен момент, какво искат, но на принципа на пробата и грешката, на взаимното напасване, постепенно се справяме“, добавят хората от персонала.
Децата посещават помощно училище и ежедневно ходят в дневен център. Чувстват се много добре и това личи в развитието на няколко от тях.
За половин година напредъкът у някои от болните деца и младежи е поразителен. „Движим се с миши стъпки, не със слонски крачки. Тези деца са живели при много трудни условия, в голяма група. Сега, когато са само 12, може да им бъде обърнато по-голямо внимание и резултатите са видими. Например, 23-годишна девойка е една от обитателките на Центъра от семеен тип в Горна Оряховица. Тя дойде при нас с памперс. В момента вече има елементарни умения санитарно да се обслужва, което определено е напредък“, споделят гледачите.
Тяхна гордост са и две момчета с детска церебрална парализа - на 9 и 10 години. Момчетата пристигнали при тях сгънати в ембрионална поза. След постоянните занимания в дневния център те вече се изправят самички в леглото и далеч не са в състоянието, в което били първоначално, разказват хората от персонала.
Шест от “забравените” от родителите си деца са доведени в Горна Оряховица от Дома за деца с умствена изостаналост в Горски Сеновец. Другите шестима са от дома в Илаков рът.
Днес домът, наречен Център за настаняване от семеен тип, е факт благодарение на проект, финансиран с 823 000 лв. безвъзмездна финансова помощ от еврофондовете и още 150 300 лв., отпуснати от местната хазна на Горна Оряховица.
Той е в парцел от 2683 кв.м, до градската градина на железничарския град. Минавайки покрай оградата, в първия момент, ако не прочетеш табелата с името върху жълтеникавата сграда, ще си помислиш, че това е дом на заможно семейство с градинар заради отлично поддържаните зелени площи. В предния и задния двор има красиви детски люлки, а върху покрива на сградата са монтирани фотоволтаични панели.
Зданието има три крила, свързани помежду си. В кокетните къщички има занималня, санитарни възли и спални, в които мебелите са от истинско дърво. Нещо, което едно средностатистическо българско домакинство трудно може да си позволи. В занималните пък има компютри с LED екрани.
Направена е обща трапезария, в която децата се хранят заедно. Обособени са кухненски кът, складови помещения, перално и котелно, всичко, което е необходимо за едно истинско домакинство. Огромната разлика е, че в този прескъпо оборудван и лъскав дом с "невидимите" деца ги няма родителите. За малчуганите се грижат общо 13 човека.
Съседите на имота, в който те са настанени, са толерантни. „Нямаме проблеми с обществеността, което е рядко срещано нещо предвид народопсихологията и изкривените нрави“, коментира Магдалена Трайкова.
Проектът, по който е създаден домът, ще приключи през февруари 2015 година. Това не означава, че децата ще останат на улицата или ще бъдат местени по други институции. Това, ако се случи, ще е пагубно за тях. ЦНСТ ще стане държавно делегирана дейност, т.е. финансирането на издръжката и заплатите на персонала ще се поемат от държавата. Това право трудните деца имат до 29-годишната си възраст.
Ако не бъдат осиновени или настанени в приемно семейство, което е почти невъзможно, ако не се намерят кандидат-осиновители от чужбина, болните младежи ще бъдат пренастанени в дома.
