Храмът „Св. Успение Богородично” в село Узунджово винаги е бил на държавата и общината, смята съдът
Автор: Десант
Най-голямата селска църква в България – тази в хасковското село Узунджово, която преди няколко века е била джамия, е собственост на Община Хасково. Това става ясно от решение на окръжен съд, който като първа инстанция се произнесе в полза на кметството, а не на страната на Българската православна църква (БПЦ), която предяви претенцията.
Въпросът със собствеността на църквата бе разискван сред обществото години наред.
Критики отнесе и хасковският градоначалник Георги Иванов, след като стана ясно, че има издаден акт за общинска собственост. Така двете страни стигнаха до съда. По време на процеса БПЦ поиска тя да бъде собственик, защото от началото на ХХ век, когато са започнали богослуженията, храмът е нейно владение. Освен това през цялото време църквата е заплащала всички текущи разходи по поддръжката на сградата и имота, както и извършваните ремонти.
Свещениците твърдят, че на 16 февруари 2005 г. Община Хасково, без наличие на каквото й да е основание, е актувала имота като публична общинска собственост, за което е съставен и Акт № 2369. От своя страна пък от кметството заявяват, че БПЦ няма никакво право да оспорва, като обосновават отговора си с няколко факта. Първо, че имотът никога не е бил предоставен на Българската православна църква. Той е даден през 1900 г. безвъзмездно с Указ № 15 на княз Фердинанд от държавата на Узунджовската селска община. По-късно, с настъпилите промени в законодателството, е станал държавна собственост, а след влизане в сила на Закона за общинската собственост отново минава към Община Хасково.
От кметството не отстъпват, че църквата не е могла да придобие право на собственост върху имота на основание давностно владение, защото е съществувала забрана за това през целия период от предоставянето на имота от държавата на селската община с.Узунджово и до момента.
От своя страна БПЦ, която се явява ищец в процеса, е предоставила нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 162/1974 г. От него е видно, че църковното настоятелство при храм „Св.Богородица” в Узунджово е признато за собственик на недвижимия имот. Църквата е представила и документи за направени разходи за ремонтни работи по сградата и за заплащане на консумирана ел. енергия, за която пари е давало църковното настоятелство.
Но и от общината също вадят доказателства за направени разходи във връзка с извършени строително-монтажни работи по реставрирането на църковната сграда и облагородяване на дворното място.
Вещо лице установило, че по плана на село Узунджово от 1959 година имотът е записан на „Храм Св.Богородица” на основание нот.акт № 162/1974 год., а в плана от 1997 год. по разписен лист е записан като „двор Черква - Община Хасково”, базирайки се на Акт за общинска собственост № 2369/2005 год.
Всъщност спорът за това кой е собственикът на църквата датира от 2005 г. Тогава кметът на Хасково уведомил Пловдивския епархийски митрополит, че ще бъде съставен акт за общинска собственост за узунджовския храм, за да могат да се ползват пари по европейски програми и той да се реставрира, защото е в изключително лошо състояние.
Що се отнася до това кой е правил ремонти и с какво е плащал за тях, в съдебната зала се чуха няколко версии. Според един от разпитаните по делото свидетели, освен отпуснатите от общината средства, в поддръжката на православната сграда са били вложени и пари от продажба на църковна гора. Той твърди, че и преди да бъде актувана като общинска собственост, също са били извършени ремонти с църковни средства.
Но се оказва, че средства са били отпускани и от държавата и по-конкретно от държавния Комитет по култура.
Друг свидетел разказва, че след като е било отпуснато финансиране от кметството и реставрацията била направена, посещенията в храма и църковните ритуали като венчавки и кръщенета се увеличили. Омъжена през 1967 г. в Узунджово жена свидетелства, че допреди ремонта от 2007 г. сградата е била силно занемарена, докато сега тя е изключително впечатляваща и се посещава и като туристически обект.
В крайна сметка съдът прие, че БПЦ не е успяла да докаже, че тя е собственик на имота. На първо място магистратите отбелязват, че той е бил предоставен безвъзмездно на общината в началото на ХХ век и е станал общински. След това събраните доказателства сочели, че и самото превръщане на сградата, която към момента на даряването й от държавата на селската община е представлявала турска джамия, също е станало с държавни и най-вече с общински средства.
Решението на Окръжен съд – Хасково може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив.
Църквата „Успение Богородично" в Узунджово, както „Десант” вече писа, първоначално е построена като християнски храм, който е бил унищожен през 1593 г. от турските нашественици. След това на същото място е издигната джамия, преустроена в църква през 1906 г., след като Турция преотстъпва сградата на България.
Иконостасът в храма е дело на тревненския майстор дърворезбар Уста Дарин Божков. Неговите размери — височина 8,80 м и ширина 14 м, го нареждат сред трите най-внушителни иконостаси в страната.
Църквата в село Узунджово е единственият православен храм у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.
