След 25 години „демокрация“ се превърнахме в идиотите на съвременния свят
Автор: Стефан Солаков
Вече свикнахме с тези термини. Години наред те ни бяха втълпявани от филмите, произвеждани на конвейер в Холивуд. „Съпътстващи щети“, „косвени жертви“ - почти във всеки екшън Made in USA подобни дълбокомислени фрази се търкалят в устата на войнствени американски президенти и на техните съветници от ЦРУ и Пентагона.
Става дума за изчисления, които пренебрегват живота на хиляди жители на планетата, дръзнали да застанат на пътя на американската „демокрация“ в нейния поход за завладяване на света.
По време на тежките бомбардировки в Ирак, Афганистан и Югославия американската пропаганда ни убеждаваше, че всичко се извършва в защита на атлантическите ценности. Малцина си зададоха въпрос какво точно представляват тези ценности и по какъв начин те са застрашени далеч от границата на атлантическата общност.
Постепенно се налагаше схващането, че когато ние, партньорите от НАТО, лишим от живот няколко хиляди невинни граждани от т. нар. аборигенски държави, това са „косвени щети“, но не дай Боже, ако гръмнат някой наш човек, тогава „о, ужас!“ - това е нечовешка трагедия, злодеяние, заслужаващо сериозен международен отпор.
През последните дни световните информационни потоци се задъхват от коментари, оценки и анализи, свързани с взривения самолет на малайзийските авиолинии. 298-те човешки жертви набързо бяха вписани в терористичната сметка на Кремъл, а руският президент Путин автоматично се превърна в злодей номер едно на планетата. В същото време израелската армия методично и почти безшумно ликвидира над 600 палестинци. Истинско човешко клане, което продължава и в този момент, без да впечатлява кой знае колко западните медии, вторачени кръвожадно в Москва и руския президент.
Един келеш от радио „Дарик“, за които сме писали и друг път в „Десант“, онзи ден заплаши Путин, че „този път няма да му се размине“. Напомни ми за мафиота Христо Бисеров, който от трибуната на парламента се канеше да вади зъби и да измъчва колегите от бандитските структури на ГЕРБ.
Същият този кретен от „Дарик“ преди две седмици обяви на всеослушание, че с радост ще приветства ново българско правителство, наредено и контролирано от американския сенатор Джон Маккейн, долетял за кратко в България, за да изкомандва българските политици и да им посочи „верния“ път към конфронтация с Русия.
Навремето имах съученик, почти същия идиот като менте журналиста от „Дарик“. Името му беше Стоян и почти не минаваше ден без да се „насладим“ на поредната му дивотия.
В час по рисуване ни прочетоха приказката за Пепеляшка и трябваше по памет да пресъздадем в образи току-що чутите приключения на приказните герои. Стоян изведнъж се оживи и с необяснимо настървение започна да иска думата от учителя по рисуване.
Оня го знаеше, че е много гламав и се правеше на разсеян. Накрая не издържа и го попита какво иска. Стоян скочи триумфално от чина и заяви на висок глас: „Другарю Т., мога ли вместо Пепеляшка да нарисувам другаря Сталин?“
Все пак бяхме деца и не се усетихме, че нашите хихикания могат толкова да притеснят иначе благия и обичан учител. Той направо си глътна езика и след като помисли няколко минути, погали идиота на класа по ръбатата глава и му разреши да нарисува всичко, на което е способен. Днес нещата отново се повтарят, но с обратен знак. Пишман анализатори, които отдавна ни съветват да прекъснем всякакви контакти с азиатските бандити от Кремъл, от сутрин до вечер припомнят за руските зверства в Афганистан, Чехия, Катинската гора и т. н., и т. н.
От всичко това трябва да стигнем до заключението, че никой друг освен кръвожадните руснаци не може да жертва невинни хора за своите пъклени планове спрямо свободния свят.
Само че има няколко дребни подробности, които убягват на кресливите русофоби, маршируващи денонощно из българските медии. Една от тях е повече от очевадна – Москва няма никаква, ама абсолютно никаква полза, да се конфронтира с останалия свят и то в един толкова деликатен момент от нейните отношения с Украйна, Брюксел и Вашингтон.
Часове след падането на самолета акциите на руските компании почти се сринаха на световните пазари, а загубите още през първите дни след инцидента се изчисляват на десетки милиарди долара.
Един сравнително малко известен факт е, че към ЦРУ и други стратегически централи на САЩ има създадени отдели за специални операции, включващи подробни сценарии за бъдещи провокации в изгода на американските глобални интереси.
Често пъти тези „стратези“ притоплят стари манджи от годините на Студената война и ги възкресяват за нови операции срещу актуалния противник.
Преди години изтребител на руските ВВС свали южнокорейски пътнически самолет, използван като параван от американските специални служби за разкриване на противовъздушната отбрана на Москва в Далечния изток.
Тогава пропагандната война между Кремъл и Белия дом продължи с години и позволи на президента Рейгън да наложи на световната общественост доста спорното определение, че „СССР е империя на злото“.
Американците съвсем не са невинни в „играта“ със свалянето на граждански самолети. Преди 26 години ирански „Еърбъс А-300“, летящ за Дубай с 290 души на борда, бе свален с две ракети от американска фрегата, патрулираща до бреговете на Иран.
Техеран обяви трагедията за международно престъпление, а САЩ твърдяха, че е допусната грешка от командира на фрегатата. По-късно Вашингтон компенсира с над 100 млн. долара роднините на жертвите при атентата.
Прочутото сваляне на самолет на компания „Пан Ам” над английското градче Локърби, при което загинаха стотици невинни пътници, бе приписано от американската пропаганда на либийския диктатор Муамар Кадафи. След като бе принуден да плати около 10 млрд. долара за обезщетяване на човешките загуби, шефът на Джамахирията преглътна и етикета „пръв терорист“ на планетата. Всъщност по-късно стана известно, че атентатът е извършен от агенти на ЦРУ, които са заличавали следи от престъпления вътре в собствената им централа.
Дълъг е списъкът със свалени граждански самолети, станали жертва на тайните войни между „властелините на света“. Израел също не си поплюва и даже води хорото в най-зрелищни провокации срещу машини на гражданското въздухоплаване.
Днес на пангара са руснаците и рано или късно ще разберем дали този път са били палачи или пък обратно – жертви на все по-обединяващия се международен фронт, чиято главна задача е стопирането на Владимир Путин и на неговото твърдо желание да върне предишната тежест на Москва като решаващ фактор за новото геополитическо разпределение на сферите на влияние в световен мащаб.
В очертаващата се жестока битка между планетарните гиганти Русия вече не е сама. Китай, Индия, Бразилия и други държави с високо национално и икономическо самочувствие се готвят за решителни сблъсъци с досегашния световен доминант и неговите чираци от Брюксел.
А къде ще бъдем ние в предстоящата световна баталия?
Излишен въпрос, ако пак се върнем на изпълненията на моя съученик Стоян и на „меката китка“ от радио „Дарик“. Ще си останем в групата на идиотите и на сервилните измекяри.
Нещо като „съпътстващи жертви“, но не от свалянето на самолети или от обстрела с израелски и американски ракети, а чисто и просто от всеобщата шизофрения, тресяща българската държава вече четвърт век след като ни развързаха от комунистическата конюшня и ни пуснаха на воля из прериите на демокрацията.
А там окончателно превъртяхме и трайно оглавихме класацията за най-нихилистична нация в света.
Надежди за обрат все още мъждукат, но въпросът е докога? Отговорът оставям на вас, скъпи наши читатели.
