Здравната каса вече няма да плаща лекарствата и лечението на редките болести
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Като гръм ни удари новината, че някъде из зловещите канцеларии на т. нар. Министерство на здравеопазването се подготвя нов смъртоносен удар срещу нещастниците, към които природата се е оказала не по-малко жестока – болните от тежки хронични или труднолечими заболявания.
Провалилите се като здравни „експерти“ и „ръководители“ Таня Андреева (придворна гинеколожка на съпругата на евродепутата Сергей Димитриевич, възнаградена с министерско кресло) и Бойко Пенков (забравил за неудачите си като бивш шеф на здравната каса), както и техни помагачи, разбира се, са подготвили постановление за спиране на пълното заплащане от здравната каса на инсулина, на онкомедикаментите, лекарствата за трудно лечимите болести и т.н.
Според корифеите на съвременното българско здравеопазване тези болни ще трябва за в бъдеще да плащат част от непосилно високата цена на лекарствата си под формата на т. нар. „такса“, като по този начин, с риск за живота си, спасяват потъващата територия България и нейния провалил се бюджет.
И представете си, драги читатели, инсулинозависимите болни от диабет, болни от т. нар. автоимунни заболявания и най-вече от „редките болести“ ще се лекуват вече срещу заплащане на такса. А редки болести са всички метаболитни страдания, като 80% от тях са генетични аномалии, които са често срещани в невропедиатрията, като около 50% се появяват в детството. Като цяло по света се срещат около 7000 редки заболявания, които се характеризират с хронично и тежко развитие и със сериозна промяна в качеството на живот на болните.
У нас досега не са провеждани проучвания върху разпространението, честотата и броя на болните от тези заболявания. Но представете си каква съдба очаква тези страдалци и техните семейства, които в болшинството си живеят в малки населени места (обикновено вече и без аптеки!). Те всеки месец трябва да посещават фармацевтичните вериги в големите градове и към високите цени на междуградския транспорт да прибавят и таксата за вече не безплатните им лекарства. А в член 52 от Конституцията пише точно обратното за безплатното лечение. Но има ли Конституционен съд в територията България, който да спре това антиконституционно решение?
Отделно това, меко казано, влиза в противоречие със създадения от Световната здравна организация Закон за т.нар. „лекарства сираци“, т.е. за медикаментите, които се прилагат за лечение на редките болести, които са много скъпи, произвеждат се в малки количества и трудно се намират на пазара. По тази причина Европейският парламент е приел Европейска регулация за лекарствени продукти – сираци посредством Директива 141/2000/ЕС. Така се създават предимства за статуса на лекарствата-сираци, а именно централизиран маркетинг, обществена регистрация, възможност за гарантово финансиране и национална или общинска финансова подкрепа, по-ниска или никаква такса за регистрация. Е, какво ще правим тогава, министър Андреева и господин министър-председателю Орешарски?
Но това не е всичко, както се казва в пошлите реклами на телевизионния пазар. Трагедията на лекарствата сираци започна в разгара на скандала между лекарите на България и чиновниците, които ги управляват. Става дума за вулгарното Постановление на Министерския съвет № 94/24 април 2014 г. Всички болници в страната получиха анекси към индивидуалните си договори с НЗОК, в които са включени нови текстове от въпросното Постановление № 94. Анексът хипотетично допуска заплащане за извършена дейност над установените вече месечни лимити, на само при условие че не е надхвърлен годишният бюджет на касата.
Прогнозата на самата каса е за дефицит от 500 млн лв., поради което плащане на над лимитната дейност – нещо неизбежно в условията на високата заболеваемост у нас, практически е невъзможно. „В този анекс пише, че приемаме да изпълняваме Постановление № 94, което е пълен нонсенс. Лично аз няма да подпиша такъв анекс!“ – категоричен е професионалистът лекар и отличен ръководител д-р Д. Дечев, изпълнителен директор на УБ „Св. Иван Рилски“ в София.
По този повод Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение излезе с декларация, в която се подчертава, че от страна на НЗОК е наложено подписването едностранно на допълнително споразумение към НРД -2014, което по същество е промяна, наложена над договорните партньори едностранно, без право на избор.
„Ние днес не протестираме за процентно намаление – се казва в заключение на Декларацията, а за последиците, които ще бъдат катастрофални и най-тежки при областните болници, защото не можем да затворим врати на нито едно отделение, което е губещо. Ако не получим бюджетите си за изработената дейност, няма да обявим само фалит, но и затваряне на болници, които са наречени структуроопределящи или гръбнак на здравеопазването. Но за съжаление подходът към нашите болници не е като към такива“.
„Можем по правилата, но лекуваме по нереални клинични пътеки“ - дооформят плачевната картина на нашето здравеопазване водещите специалисти по интензивна кардиология у нас доц. Иво Петров, доц. Диана Трендафилова и проф. Юлия Джоргова. Следователно необходим е нов прочит на статуквото в здравеопазването. По този повод ето няколко интересни предложения:
Известният политически хамелеон и многопартийник Атанас Щерев предлага определяне на касова цена на дейностите (по НЗОК), определяне на цена на заплащане от доброволните фондове, както и въвеждане на регламентирано доплащане от страна на пациентите.
Разбира се, категорично му се противопоставя д-р Цветан Райчинов – председател на БЛС, според когото „съществува рискът да се върнем обратно в 90-те години, когато пациентът трябваше сам да носи всичко необходимо. Съществуват два пътя, за да бъде овладяна кризата в сектора: да се приеме спешна актуализация на бюджета на НЗОК (такава е напът да се приеме, но със 100 млн лв. по-малко от необходимите, б.а.); държавата да изплаща в пълен размер здравните вноски, за което има ангажимент по закона.
Още по категоричен е проф. д-р В. Борисов, дн, който заявява: „Не е възможна национална здравна сигурност без решаваща отговорност и ангажимент от държавата. Отшумяха вече криворазбраните неолиберални лозунги на наши псевдоексперти за оттегляне на държавата от здравеопазването и за свободната интервенция на пазара като панацея на всички проблеми в здравната система“.
И като изразител на общественото мнение видният журналист Валери Найденов заключава: „Ако бе запазена старата безплатна система тип „Семашко“, с днешните обществени разходи можехме да се лекуваме като в швейцарска частна клиника за милионери. Уви, в момента здравеопазването е по-зле, отколкото беше“.
Естествено, че не може да се опровергае нищо от казаното в цитатите на лекарите, които не са „еднолични търговци“. И затова реших като заключение да използвам още един цитат – на патриарха на българската литература Иван Вазов: „О, спи ли Бог? О, Бог не види ли!“.
Че изпълняващите длъжността на божества в наши дни – Народно събрание, правителство и безброй органи на държавата – мафия спят и пет пари не дават вече стана ясно на всички. По тази причина ще контрирам с още един цитат: „Свободата не ще екзарх, а иска Караджата!“.
Но де го Караджата? Да плеснем с ръце, да се прегърнем и да търсим неговия дух? Не! Този дух е тук, сред нас. И ние можем да направим няколко предложения:
Трите и кусур милиарда лева от държавата, за които мафиотите олигарси се борят, за да спасят парите си, вложени в бандитската КТБ, да се дадат, но на социалната сфера: здравеопазване, пенсии, грижи за майките и децата, образование и т. н. Така де. Щом се иска гласуването на специален закон, с който държавата да спасява пропаднала мафиотска банка, защо да не се спасят вместо нея болните, инвалидите, пенсионерите и т. н. – тези, които създадоха благата за грабеж от страна на мафиотите.
Важна роля могат да изиграят т. нар. „народни избраници“, политиците и всички онези, които са се разположили на народната софра и лапат държавни субсидии, дивиденти от директорски бордове и какви ли не още „менти“.
Спешно би трябвало да се преустанови изпращането на пушечно месо в интерес на световния капитализъм. Да се приеме предложението на ЕС – въвеждане на 0.1% такса при всяка банкова транзакция, която такса да се използва за нуждите на социалната сфера.
А министър Мариана Георгиева, вместо да се хвали, че е повдигнала с 320 % парите за подготовка на спортистите, да отдели поне половината от тях за финансиране на здравните грижи към техните роднини, близки, колеги, т. е. към българския народ.
Няма в света друга държава, която да плаща 100 000 лева награда за пързаляне с дъска по сняг, нито пък да се финансира скъпата подготовка даже и на световни шампионки по борба в чужди страни.
И така в най-бедната държава в Европа, която има и най-висока смъртност, се издават смъртоносни постановления. Докога?