Общините да отделят до 30 000 лв. месечно, за да разкрият социални кабинети, в които хора, нямащи възможност да плащат здравни осигуровки, да получават медицински грижи.
Около тази идея се обединиха участниците в кръглата маса, проведена в Хасково тази седмица.
Според организаторите с една толкова малка сума трайно безработните ще имат възможност за един първичен и два вторични общомедицински прегледа, рентгенография на бял дроб и сърце или на опорно-двигателния апарат, лабораторно изследване на пълна кръвна картина, преглед от специалист - по преценка на лекуващия лекар, извършване на общи медицински манипулации - поставяне на мускулни и венозни инжекции, превръзки.
Изчисленията сочат, че малко направени разходи в доболничната помощ ще спестят по-големите в болничната помощ. Участниците във форума споделиха мнението, че сумата за разкриването на социални кабинети общините могат да заделят от бюджета си или да търсят финансиране по европейски програми. Друг вариант е кабинетите да отворят врати с решение на правителството, което трябва да прехвърли парите от Фонда за болнична помощ на неосигурените лица в доболничната помощ. В момента той разполага с 5 милиона лева.
За да се случи това обаче, трябва да се допише т. нар. Направление № 17, което касае болничната помощ за неосигурени. В България засега единствено община Димитровград е заложила разкриването на социална манипулационна, която може да посещават хора, нямащи възможност да плащат здравни осигуровки. Статистиката показва, че 460 000 души в България са безработни и не могат да заделят пари, за да внасят осигуровки за здраве. Над 254 000 души пък умишлено си икономисват този разход, тъй като са заети в сивата икономика. Над 2 милиона души трябва сами да се осигуряват, но не го правят.
Заради тези и други проблеми на здравеопазването се оказва, че продължителността на живота на българите е 73, 4 г., докато в другите страни от Европейския съюз тя е 79,5 години. Т.е., българите живеят с около 6 години по-малко от останалите европейци.
Друга част от негативната статистика е два пъти по-високата детска смъртност у нас, в сравнение с тази в другите страни в ЕС, съобщи Ваня Григорова, консултант по проекта „Достъп до доболнична помощ за лица, отпаднали от процеса на здравното осигуряване“. Тенденцията е много обезпокоителна, тъй като при настоящата демографска криза да се примирим с това, че нашите деца умират два пъти по-често, е неприемливо, допълва тя.
