Той може да изиграе централна роля при оформянето на цветните композиции, водните площи и входните зони
Автор: Дина Харизанова
В съвременните градини се отдава предпочитание на растенията, но в дизайна на двора свое място може да намерят и природните камъни. Не само защото са красиви сами по себе си. А най-вече аргумент за това е, че с тяхна помощ може да се отделят зелените и цветни насаждения, като така се подчертае още повече тяхното очарование.
Природният камък е отличен материал, който естествено може да се включи във всякакъв пейзаж и възможностите за използването му могат да бъдат ограничени единствено от нашето въображение. Той някак си непринудено привлича вниманието и не може да се отрече, че е невероятно практичен. Ролята му в дворния участък не е по-второстепенна от тази на растенията – само три-четири екземпляра с интересен рисунък на повърхността може да оформят ефектна група при оформянето на цветните композиции.
Камъкът с необичайна форма пък представлява уникална и скъпа вещ, която спокойно може да се нарече своеобразна градинска скулптура. Той отлично се вписва с пространството, когато дворът е с наклон.
Поставен на правилното място, той дори няма да се нуждае от обрамчване с растения, тъй като ще е достатъчно атрактивен и сам по себе си. Но все пак понякога ни се иска да подчертаем формата му с подходяща растителност.
В този случай е добре да се има предвид, че той ще изглежда много хармонично, когато редом с него се намират ниски дървета и храсти, имащи загръглена корона или спускащи се надолу клонки. Стелещите се хвойнови видове изглеждат много естествено в тези случаи, но ако се разраснат твърде силно, с времето има опасност да скрият „скулптурата“. Други подходящи растения за тези цели са папратите, перуниките и някои други растения. Като главното е да не се прекалява с количеството им – един или два вида са напълно достатъчни.
С повече растения хармонично се съчетава цяла група от натрупани природни камъни. Особено в такива местности, където те по принцип се намират в изобилие. Камъните изглеждат прекрасно и когато край тях растат нискостъблени хвойнови или други храсти. А ако искате да оформите границата на някоя растителна композиция с големи камъни, образувайки с тях красива плавна линия, то ще се получи доста по-изразителна картинка.
Мястото на относително по-правоъгълните камъни по принцип е до някоя стена. Но, разбира се, и тук ще е нужно да се добави малко хвойна или стрък кисел трън за цвят. В този вариант, ако се използва покрай входната зона, без да се страхуваме, че ще ни обвинят в кич, върви към композицията да добавим дори закачлива табела с надпис „Добре дошли“ или с друг поздрав.
Прекрасно е и съчетанието на камъка с водата, което често може да се види край някое водно огледало или градинско езеро. Всеки ще се съгласи, че при него най-силно впечатление правят не спокойните води, не интересните храсти край брега, а именно камъните, които тук не впечатляват толкова с необикновения си и изразителен рисунък на своята повърхност, а напротив – със своята обрасналост с мъхове и лишеи например. По бреговете на езерцето в градината или на някой малък ручей, протичащ през дворния участък, камъните изглеждат възможно най-естествено. Затова стопаните трябва да се постараят да ги разположат възможно най-непринудено, така че да се избегне впечатлението за „ръкотворност“ на пейзажа.
И още един плюс на съчетанието между интересни камъни и нискостъблени храсти, надвиснали над малкия дворен водоем е, че тяхната изкусна комбинация успява да увеличи зрително площтта на въпросния воден кът. Специалистите по ландшафтен дизийн препоръчват в подобни случаи по-добре да се подбират не твърде малки екземпляри с поне два-три различни размера като горемина и задължително да се избягва чуждата на природата симетрия при разполагането им.
