След като се видя, че не е безпристрастен финансов контрольор, Централната банка може да се окаже и олигархично обвързан партньор на оперативно интересни лица
Автор: Борислав Михайлов
Сегашното ръководство на Българската народна банка воглаве с гуверньора й Иван Искров е напът да сътвори банков, но и политически Чернобил. Тоест, да предизвика невиждана по размерите си катастрофа, тръгнала от малкия и видимо ненаучен „експеримент” с години да се толерира малка банка с големи апетити.
Но романсът на БНБ с Корпоративна търговска банка (КТБ) всъщност е танц между най-ярките представители на политическото задкулисие в България – от които най-видим е Делян Пеевски, а най-влиятелен бе Ахмед Доган. Което вкарва Иван Искров и компания в афера, която според някои е скандалът на века, по мнението на други е престъпление срещу народа, а трети го наричат терористичен акт срещу държавата.
Освен това аферата КТБ-БНБ е доказателство за кръвосмесителни връзки между изпълнителната власт и разполагащата с твърде много независимост Централна банка. Порочни връзки, направили възможно дългото стоене с плътно затворени очи на ДАНС, финансово разузнаване, на три правителства и двама главни прокурори и довели до скандал, който мнозина сравняват с аферата „Мейдоф”.
И освен това – обратно на непрекъснато повтаряната мантра, че българската банкова система е стабилна, а валутният борд – непоклатим – с действията си БНБ сякаш доказва, че няма нищо, което не може да бъде съборено; че няма доверие, което да не може да бъде изгубено; че няма финансова буря, която да не може да бъде разпалена, ако някой е решил, че след него ще има дори и потоп. Гняв преди потопа
Всъщност, каквото и да ви говорят политиците, винаги става въпрос за пари. Обикновено за много пари. Или за не толкова много, но техни лични, „спестени” пари.
Опасността тези пари да бъдат загубени поражда гняв, който спокойно можем да сравним с цунами. Сиреч с големите вълни, които се раждат след големите земетресения.
В този смисъл, наистина можете да си мислите за Иван Костов или за Ахмед Доган, или за Вежди Рашидов, или за Стоян Александров като за цунами. Всички те – като самопризнание или основателно предположение – имат доста големи свои пари в КТБ.
И затова би било интересно да се наблюдава със скрита камера гневът им от решението на Иван Искров да възстанови предварително обявения тримесечен срок на особения надзор върху КТБ. И съответно да се отметне от думите си, че на 21 юли клоновете на КТБ ще отворят врати и ще почнат да изплащат парите – всичките пари до плюс безкрайност, а не само влоговете до 100 000 евро.
Казано в скоби – и банкерите са господари на мълчанието и слуги на думите си. Иван Искров знае много добре тази сентенция, защото някога Симеон Сакскобургготски я повтаряше до втръсване на депутатите и министрите си.
Вече месец банкерът Искров все по-често е слуга на думите си. И както казва един коментатор, никой банкер в тази държава, а и по света, не може да си позволи да се отмята от думите си като един същи Бойко Борисов.
Искров го направи много пъти за един месец и все покрай аферата КТБ-БНБ.
Министри и банкери
А сега за Костов, който ни изненада с твърдението си пред една телевизия: „Аз мога да оправя КТБ. Оправял съм цялата държава”.
Ден по-рано бившият вътрешен министър при Костов – Богомил Бонев – го призова да си каже колко пари има в КТБ. Реакцията на някогашния главен секретар на МВР и министър бе провокирана от изразеното от Костов мнение, че одитът в Корпоративна търговска банка е опорочен от прокуратурата. И Бонев написа на стената си във Фейсбук:
„Иване, кажи си! Колко загуби? Връзките ти с Цв. В. са известни отдавна. Не прави мечешка услуга сега.”
Пък един добре информиран седмичник написа, че Костов има един милион в КТБ, а една от дъщерите му и съпругата Елена – още толкова. И все в сметки, надхвърлящи гарантираните от държавата 100 000 евро.
Вежди Рашидов имал в КТБ към 2,5 милиона. Затова пръв изтича до прокуратурата, да сигнализира за източването на 1,7 млрд. лева от банката. Това стана час преди Искров да преразкаже одита, в който сумата е малко над 1,7 млрд. евро. Да не му придиряме на скулптора…
Преди време Бойко Борисов бе казал, че Вежди Рашидов ще се самоубие, ако изгорят парите му в КТБ.
Бившият финансов министър и настоящ банкер Стоян Александров също призна, че държи пари на влог в КТБ.
Тези, а и много други ВИП персони с тлъсти влогове в КТБ, олихвявани със специални лихви, са много гневни. И ще се борят до последно за приемането на предлагания от БНБ специален закон за КТБ, гарантиращ изплащането на всички депозити в пълния им размер. Самият Иван Искров предполага, че след прехвърлянето на добрите активи на КТБ в дъщерната „Креди Агрикол” и нейното одържавяване, за операцията „Всекиму своето в пълен размер” ще са нужни около 2 млрд. лева. Пари на данъкоплатците…
Когато банките обслужват властта
Баба ми бе цапната в устата почти колкото Бойко Борисов, но не бе проста. Тя обичаше да казва, че заради парите политиците са овързани като свински черва, нищо че са от различни партии…
Сигурно си спомняте за Осман Октай, който някога бе сред най-приближените съратници на Ахмед Доган, пък след низвергването си направи разгласата на тайни и секрети почти професия.
В банковия сектор нещата се повтарят - от 1990 г., играчите играят по един и същи начин, задкулисните също, смята Октай. Ексдепутатът даде пример с „изникналата от нищото” „Росексим банк” на Емил Кюлев, финансирала проекта НДСВ, впоследствие станала банката, в която се влагат парите на държавни институции, служби и общини. По думите му, „Росексим” е обслужвала елита, включително държавни служители, висши полицаи, съдии, прокурори. Осман Октай припомни, че главен касиер на банката е бил Иван Искров, днес управител на БНБ.
„След като умря „Росексим”, трябваше друга банка. Тя изведнъж се оказа КТБ”, обясни неотдавна Октай пред Нова тв. По думите му КТБ започнала да се изгражда от нищото след сблъсъка между клуб „Възраждане” и олигарсите около тогавашния президент Георги Първанов с прехвърлянето на средствата на държавните предприятия.
Октай смята, че твърдението на одита за липсващи от КТБ кредитни досиета е вярно - "Цветан Василев е изнесъл достатъчно досиета и документи, от които много в България треперят. Според Октай обаче „най-голямата заплаха не е толкова Василев, а касиерът, който е разнасял тези авоари, където трябва - Делян Пеевски. Затова има толкова много тишина около него и затова е забравен”.
„Делян Пеевски е политически проект и неслучайно днес изглежда заплаха заради ролята, която е играл. Чрез Доган той реализира кадрово и политическо влияние във всички сектори. На стола до Доган, освободен от Илия Павлов след смъртта му, седна Делян Пеевски”, коментира Осман Октай. Според него в момента всички се опитват да си измият ръцете с Цветан Василев, а Главна прокуратура е станала политически играч и започнала да участва в реденето на пасиансите.
Да не забравим и Нострадамус от Банкя
И в случващото се покрай КТБ Бойко Борисов се обяви за пророк, комуто – за съжаление – се сбъдвали всичките лоши предсказания. Освен това нямал нищо общо с аферата КТБ-БНБ, за разлика от другите – до един от лошите. Сред които е и управителят на БНБ Иван Искров, който трябва да си подаде оставката, защото никой вече не му вярвал.
Лидерът на ГЕРБ е неоспоримо прав поне в последното си твърдение. Но с другите си тези, предположения и предложения за арести ядоса не друг, а настоящия вътрешен министър и бивш шеф на ДАНС, както и бивш съветник на самия експремиер – Цветлин Йовчев.
„Очевидно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е много уплашен, вероятно има защо. От всичките му несвързани приказки не разбрах в какво точно ме обвинява”. Така Цветлин Йовчев коментира преди дни думите на Борисов, че всички - "от Цветлин Йовчев до Владимир Писанчев, както и премиерът Пламен Орешарски" трябва да бъдат арестувани заради случващото се около КТБ.
"Според обвинението на прокуратурата източването на КТБ е започнало от 2011 година и може би хората ще си зададат въпроса кой позволи този бомбастичен ръст на КТБ по време на неговото управление. Кой позволи именно тогава да стане това източване на тези пари и кой беше министър на вътрешните работи по това време”, изтъкна Йовчев.
"Интересно е, ако по неговите думи МВР си беше свършило работата и беше разкрило това източване, кой щеше да бъде арестуван – познайте от три пъти", коментира още МВР шефът.
„По отношение на идеите му и призивите му към прокуратурата искрено се надявам, че никога няма да живеем в общество, в което един бивш охранител с връзки с лица, свързани с организираната престъпност, ще арестува, ще обвинява и ще издава присъди. Мисля, че сме отминали тези времена и бих посъветвал Бойко Борисов да не ми използва името напразно”, каза още Йовчев.
Защо аферата е КТБ-БНБ?
Има основание текущият банков скандал да се нарича „Аферата КТБ-БНБ”, защото в продължение на години – най-малко от 2011 година, БНБ си е затваряла очите пред източването на КТБ. Иван Искров се оправда със своя заместник в БНБ Цветан Гунчев, който бе и шеф на управление „Банков надзор” и всъщност пръв се сдоби с обвинение за източването на КТБ и неупражнен контрол.
Между другото, няма вариант за невиновност от страна на БНБ. Ако в Централната банка са знаели за нещо нередно в КТБ и са го прикривали – това е углавно престъпление! Ако не са знаели – опираме до престъпление по служба, изразяващо се в липса на контрол, вменен на Централната банка като нейно задължение, записано в Закона за БНБ… Или както писаха едни колеги: няма как станалото в КТБ да е грабежът на века, а БНБ да е цялата в бяло.
Друг нелицеприятен въпрос е свързан с някои станали достояние на обществото задкулисни действия на БНБ, заплашващи в буквалния смисъл на думата финансовото здраве и политическата стабилност на страната. Оказва се, че не друг, а самият управител на БНБ Иван Искров е предлагал на консултации при президента въвеждането на банкова ваканция за всички банки, като тази му идея е била подкрепена от представителите на ГЕРБ и ДПС.
Слава Богу, че тази идея не е намерила подкрепа, защото ако бе реализирана, трусът с КТБ и двудневната „нервна криза” с ПИБ щяха да излеждат като хлопване на врата, а последвалите събития можеха да приличат на цунамито, което помете АЕЦ „Фукушима” в Япония.
Освен това Иван Искров и УС на БНБ могат да бъдат обвинени в твърде голямо разминаване с истината в публичното им твърдение за изнасянето на 205 млн. лева в чували. Дори и да оставим настрани факта, че последното твърдение издържа под формата на обвинение по-малко от 72 часа, (квалификацията за такова обвинение, разминаващо се с фактите, е „клевета” или „набеждаване”, или дори „опит за заблуждаване на правосъдието”) пак остават въпросите за противоречията в това поведение, за изкуственото и нелогично противопоставяне – „Ние бяхме дотук, оттук нататък на ход са политиците” (?!).
А може би някои политици са действали през цялото време със съдействието и ползвайки се с прикритието на БНБ? Поради което други с основание заявиха, че ще поискат аферата КТБ да бъде разследвана от ЕК и независими експерти.
Последният, но не по значение, въпрос касае вживяването на БНБ в ролята на законотворец – един път с поправки, предвиждащи затвор за слухове, всяващи паника и подкопаващи доверието в банковата система; втори път – с предложението за специален закон за КТБ, правещ възможна реализацията на плана „Искров” за действия спрямо КТБ, запазващи всички депозити в нея в пълния им размер.
Когато четете тази публикация, е много вероятно Иван Искров и целият УС на БНБ да са подали оставка заради загубата на доверие в работата им. От дни насам е по-лесно да се изброят партиите и политическите лидери, които не настояват за тези оставки, отколкото онези, които вярват, че Искров и екипът му могат да удържат фронта.
След консултациите при президента в понеделник все повече става ясно, че това ръководство на БНБ изпада в ситуация на политическа изолация и гражданско недоверие! Без адекватни действия недоверието може да порази непоправимо цялата банкова система.
