Партийни сметки спъват актуализирането бюджета на НЗОК


Партийни сметки спъват актуализирането бюджета на НЗОК
Липсата на пари в здравната система ще доведе и до блокиране дейността на Спешната медицинска помощ у нас Снимка: novini.bg
18 Юли 2014, Петък


В това време деца и болни са оставени на произвола на съдбата без лекарства

Автор: Огнян Марков

Габриел от Бургас е на 1,4 месеца. Както всички деца на неговата възраст трябва да бъде ваксиниран с „Пентаксим“. Този лекарствен препарат обаче липсва у нас в момента. Майката на детето Силвия Митова е разтревожена и има за какво.
Ваксината е комбинирана и предпазва децата от дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и други инфекции. Поставя се няколко месеца поред, и то точно на определена възраст на детето.

Нещо повече – съгласно Закона за здравето и Наредба 15 на Министерството на здравеопазването от 12 май 2005 г., тя е задължителна.
„Така става винаги у нас“ – казва Силвия Митова. – Трябва да умре някое дете, за да се сепнат отговорните чиновници и ваксината да бъде внесена по спешност. А защо трябва да е така?“ Тя е готова и да заплати цената на препарата, но в настоящия момент просто няма откъде да го купи.

Същият проблем има и Петя Атанасова, пак от морския град. На нея също са й казали, че всички количества от ваксината са вече изчерпани, но нямало проблеми...
Потърсена да внесе яснота, педиатърът д-р Миглена Мигарова обясни, че препаратът се отпуска на тримесечие и сега липсва в нейната практика. Няма го и в склада на РЗИ – Бургас. А на журналистически въпрос относно липсата на ваксината Министерството на здравеопазването отговаря също така – проблеми няма. Проблем обаче има и той е очевиден.

Пак някой добра платен чиновник в министерството не си е свършил както трябва работата, защото поръчката за вноса на този вид препарат трябва да бъде направена именно оттам. И сега хиляди родители са в тревога.
Онкоболни също алармират за недостиг на медикаменти. Става дума за така наричаните радиофармацевтици (радиоактивен йод). Те се ползват за диагностика, терапия и определяне на по-нататъшното лечение на няколко групи заболявания.
Тук спънката също е с институционален характер.

От здравното ведомство посочват, че фирмата, спечелила през миналата година търга за доставка на тези обособени позиции, отказала да го изпълни, тъй като щяла да претърпи загуби. Едва три месеца по-късно обаче, през март т.г., от МЗ се присетили нов търг. Към днешна дата резултати от него няма. Няма и  радиофармацевтици. Има само онкоболни, чийто живот е застрашен от липсата им.

Свързано ли е това със станалия вече хроничен дефицит в бюджета на здравната каса, чиито симптоми се проявяват в средата на всяка година? Очевидно – да, тъй като освен чиновническата некомпетентност и безотговорност, срещани за съжаление твърде често, липсата на пари продължава да препятства функционирането на системата дори и в сегашния й несъвършен вид.

„Рано е да се говори за апокалиптични картини“, отговори в края на април в едно интервю здравният министър Таня Андреева на въпроса дали този път очертаващият се недоимък в бюджета на Националната здравноосигурителна каса няма да завлече в гроба по-малките болници в страната.
Може тогава да е било рано, но след още две седмици ще е късно за каквито и да е стъпки в тази насока. До края на юли се очаква парламентът да се саморазпусне, а само той може да разреши актуализация на бюджета на НЗОК.

Касата настоява спешно да й бъдат отпуснати 320 милиона лева, за да върже как да е нещата до края на годината. Финансовият министър обаче е на мнение, че и 225 милиона ще й стигнат за тази цел.
Това разминаване пък даде повод на ГЕРБ на 16 и 17 юли да провали приемането от парламента на уж уговорената между политическите сили актуализация на средствата за лечение. Така тънките предизборни партийни сметки могат като нищо да фалират цялата здравна система у нас, в която след два месеца няма да останат и елементарни консумативи.

Няколко дни преди това бившият здравен министър в правителството на Иван Костов, стоматологът д-р Илко Семерджиев, се появи по една национална телевизия и изненадващо обясни, че всъщност дефицит в бюджета на НЗОК нямало. Имало едни 200 милиона в резерва й, също така още 300 милиона в министерството, които можели да бъдат предоставени на разположение на касата и дупката да бъде веднага запушена.

По-паметливите сред тези, които вече 25 години носят на гърба си тежкия кръст на демокрацията по български, си спомнят, че тъкмо той е бащата на сбърканата ни отвсякъде система на здравеопазване. Тъкмо д-р Семерджиев пусна търговците в храма на Хипократ и превърна болниците, включително и държавните, в комерсиални дружества. Като постави с това като точка първа в диагнозата на медиците въпроса има ли пациентът пари да си плати лечението, или няма. Но у нас, както обикновено става, акъл дават онези, които в своето си време са оцапали силно картината.

Какви са нелечимите болести, сполетели българската здравна система? Ето някои от тях. Болниците в България всяка година се увеличават и вече са над 400. Както казват лекарите, щом има ново  легло, ще се намери пациент за него. Дали реален, дали само на хартия или комбинирано, важното е парите да текат.

Верността на това твърдение се потвърждава от още статистически данни. В България броят на хоспитализациите, тоест престоя на пациенти в болниците, се увеличава всяка година, въпреки че населението на страната намалява. През 2013 г. над 50 на сто от българите били минали през здравно заведение... Някои данни сочат и че 10 големи болници в столицата гълтат половината от ресурса на НЗОК!

Защо се получава така? Отговор дава д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването: „От една страна, клиничните пътеки са недофинансирани и здравната каса намалява средно с 30% лимитите за прием. А от друга, с изискванията към болниците здравното министерство ги кара да увеличат ненужно разходите си с поне 30%, за да плащат заплати на допълнителен персонал.“
Въпросните изисквания, за които става дума по-горе, са въведени от ГЕРБ. Според тях болничните заведения са задължени да спазват допълнителни стандарти за персонал и апаратура. Така например в клиника, за която са необходими петима хирурзи, трябва да бъдат назначени 10, за да отговори тя на новия стандарт. Също и да си купи наведнъж много и скъпа апаратура...

Е, при това положение, пита се, как няма болниците да правят фиктивен прием и счетоводни фокуси, като от това зависи и оцеляването им? А и много по-важното, което е дълбоко осъзнато от медиците - здравното обслужване на населението в региона.
Каква е панацеята, за да може българската здравна система да отговаря на съвременните медицински стандарти? Замяната на клиничните пътеки с диагностично-свързаните групи, индивидуалната електронна здравна карта, закриването или откриването на болници, повсеместния контрол на медицинският одит – всичко това са бабини деветини.
Нужно е да се изпълни една проста програма от всичко на всичко две точки.

Първата е родните политици да спрат да си мечтаят за ескадрили самолети, за фрегати и миноносци, за нови служебни коли, за ядрени централи, южни и всякакви други потоци и подобни грандиозни проекти.
За сметка на това еднократно от бюджета трябва да се отпуснат толкова пари, че здравната каса да не изпитва повече недостиг. Както и държавата да почне да плаща пълния размер на здравната вноска за пенсионери, ученици, безработни, държавни служители в целия й нормативно фиксиран размер, а не половината от него, както е сега.

И, второ, за всяко допуснато нарушение на правилата да плаща от джоба си ръководителят на съответното здравно заведение. Пък той после да си търси парите от началниците на клиники и отделения в поверената му болница, които са му погодили номера.
Защото на българина само като му бръкнеш в джоба, почва да мисли правилно. Тогава  нещата вече ще потръгнат в точната посока.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки