Чудотворният извор на света Марина в с. Каран Върбовка
17 Юли 2014, Четвъртък
Край много от църквите и манастирите, които носят името на св. Марина, бликат лечебни извори
На 17 юли православната църква почита паметта на света Марина. Тя живяла през ІІІ в. и е била дъщеря на езически жрец от Антиохия. Баща й я възпитавал в идолопоклонничество. Независимо от това още на 12 години Марина приема християнството.
Тъй като в Антиохия нямало свещеник, който да извърши светото тайнство кръщение, тя останала непокръстена. Току навършила 16 години, срещнала управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Момичето не скрило от него, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на Него.
Тъй като отказва брак на Олибрий, той започва да я преследва и измъчва. Приковали я към едно дърво, опалвали раните й с огън. Но тя не преставала да се моли. Накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Марина приела това изтезание като вид кръщение и започнала да се моли на Господ да й развърже веригите. Едва приключила молитвата си и оковите се разкъсали, а неизвестна светлина огряла мъченицата. За своето странно Христово кръщение девойката получила смъртна присъда и била посечена с меч.
Света Марина често е изобразявана като победителка на дявола. Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. Край много от църквите и манастирите, които носят нейното име, бликат лечебни извори, особено силни в деня, в който се почита светицата. Тя пък е известна още като господарка на змиите и лечителка на ухапвания от тях. Почитана е и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.
Манастирът „Света Марина“ край русенското село Каран Върбовка е един от най-старите български обители. Той възниква по време на Второто българско царство. След завладяването на България от турците бил опожарен и постепенно забравен. Възстановяването му започва в началото на ХІХ в. Недалеч от разрушения манастир била построена църква, посветена на светицата, която съществува и днес.
Легендата разказва, че в един юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата, който бил турчин, оставил сляпото си 12-годишно момченце да спи в единия край на имота, а самият той се заел с работата си. Детето се събудило и тръгнало да търси баща си. Вървейки, стъпило във вода. Пило от нея и след като умило лицето си, прогледнало. Било 17 юли – денят на света Марина. За благодарност към светицата друговерецът дарил нивата с извора със заръката като идват там болни, да има място за настаняване.
Всяка година, когато се чества денят на светицата, тук се провежда голям събор. Празникът се почита от хората в четирите съседни села – Каран Върбовка, Помен, Баниска и Могилино. Те идват пеша със семействата си, за да запалят свещичка и да отпият от лечебната вода.
В народния календар празникът се свързва с т. нар. „горещници“ – най-топлите дни в годината. Те започват на 15 юли, когато хората изгасяли огъня в къщите си и чак на третия ден от горещниците – на света Марина (17 юли), се палел ритуално огън на селския мегдан, като му се придавала магическа сила. Вярвало се, че той лекува всички болести на света, затова всеки гледал да занесе искрица от него в дома си.
