Днес той се посещава от хиляди вярващи, които искат да се докоснат до историята на обителта, свързана с издигането на българския дух през Възраждането
Автор: Пламен Николов
Едва ли има българин, който да не е чувал за Троянската света обител „Успение Богородично”. Манастирът е заслужил славата си на крепител на българщината в най-тъмните столетия на хилядолетната ни история – по време на петвековното турско робство. Днес той се посещава от хиляди вярващи, които идват в това очарователно кътче на Стара планина, за да видят обителта, свързана неразривно както с книжовните усилия за издигане на българския дух през Възраждането, така и с националноосвобидителните борби.
Манастирът е третият по големина в България и един от трите ставропигиални (което ще рече под пряката юрисдикция на Св. синод). Към него функционират два скита - монашески обиталища, затворени за външни посещения. Разположен е в живописна местност на брега на река Черни Осъм, в непосредствена близост е курортното селище Орешак.
Началото на историята на Троянския манастир се губи в мрака на отминалите столетия. Някои изследователи твърдят, че обителта е възникнала в края на Второто българско царство, но запазени данни в подкрепа на тази теза няма. Сведенията за първите наченки на монашески живот по тези места се отнасят към началото на 17 век.
В манастирски летопис от 1835 г. е отбелязано: "Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство”. Според летописеца пръв тук дошъл атонски монах с единствения си ученик, заселил се в планинската пустиня, вдигнал проста хижа и скоро станал известен сред народа.
Малко по-късно, на път за Влахия тук пристигнал и друг атонски монах и донесъл чудотворна икона "Св. Богородица Троеручица". Възнамерявал да я отнесе със себе си, но щом понечил да си тръгне, по чудодеен път иконата се връщала в балканското монашеско обиталище. Затова той си тръгнал сам и оставил чудотворното изображение на Божията майка завинаги по тия места.
Вестта за чудната икона привлякла много монаси и манастирът се разраснал. Поробителите обаче не били благосклонни към това свято за раята място. Турска банда опустошила манастира. Турците посекли игумена Калистрий. През първата половина на 18 век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически.
По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. Тук получили образованието си видни духовници като Йосиф Соколски, Онуфрий Габровски и др.
По същото време игуменът Христофор предприел първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. уредил и водоснабдяването му. Около 1780 г. започва изграждането на нова, вече каменна трикуполна съборна църква. През 1812 г. храмът бил разширен, а манастирът вече бил доста голям. В северозападния ъгъл имало отбранителна кула.
Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 г. бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на 18 век на манастирския скит "Св. Николай Чудотворец" източно от манастира. През 1820 г. йеромонах Партений издигнал ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост и го хвърлил в Ловешкия затвор.
Не останали манастирските братя встрани и от борбата за църковна независимост.
През 1830 г. монасите направили решителна стъпка да отхвърлят опеката на ловешките гръцки епископи. Те изпратили делегация до Цариградската патриаршия и настойчиво поискали признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Петицията им имала успех и Троянският манастир бил признат за ставропигиален, което ще рече подчинен директно на патриаршията.
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на издигнатото религиозно положение на манастира. В 1832 г. бил изграден втори скит, посветен на св. Йоан Предтеча, в местността Зелениковец. Събрани били дарения и за построяване на нова съборна църква. През 1835 г. бил издействан и султански ферман за градежа. Същата година храмът "Успение на Пресвета Богородица" бил осветен.
Църквата е атонски тип, просторна, кръстообразна куполна. Има широк притвор и открита галерия. Изградена е от дялани камъни и тухлени пояси. Централната част представлява квадрат, във всеки ъгъл на който стои по една каменна колона със симетрични пиедестали и капители. От тях се извисяват дъгообразни сводове, а върху тях - кубето на църквата.
Жилищните корпуси на Троянския манастир са на по два, три и четири етажа. Веднага ни обзема очарованието на възрожденския архитектурен стил, с дълбоки чардаци, живописни кьошкове и светли стаи за гостите.
Манастирът е разделен на жилищно и килийно крило. Тук се предлагат стаи за нощувка, което дава възможност и на посетителите да се докоснат до идиличния живот на това място. Гостоприемницата не е приумица на съвремието, тя е изградена през далечната 1843 г.
През 1866 г. майсторът Иван от с. Млечево вдигнал пететажна уникална кула в манастирския двор. В най-долното й ниво е разположено съдохранилище, над него е параклисът, посветен на светите братя Кирил и Методий, жилищни стаи.
На върха е звънарницата. Кулата е напълно реставрирана през 1987 г. и днес може да се види в първоначалния й вид. Така стабилно изграденият манастир се е превърнал и в духовна крепост на българщината. През 19 век тук творят книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски. Те полагат неуморни усилия да съживяват и разпространяват българското слово.
Още през 18 век в Троянския манастир се появили интересни творби от Ранното българско възраждане.
Особено забележителни са стенописите. Изографисването на съборната църква било поверено на най-добрия за времето си иконописец - Захарий Зограф от Самоков.
Наред с изящните сцени от Светото писание, творецът е оставил и великолепни изображения на българските светци – братята просветители Кирил и Методий, св. Иван Рилски, св. Борис Покръстител, св. Тривелий (Тервел), новомъченици св. Георги нови и св. Никола Софийски и много други. На различни малко по-скришни места са изписани портрети на ктиторите на храма, монасите, игумена и автопортрет на Захарий Зограф.
Впечатляващ е и дърворезбеният иконостас в църквата. Иконите в него са на Захарий Зограф, брат му Димитър и един от видните представители на тревненската иконописна школа – Цаню Захариев. Троянският манастир пази произведения не само на църковната живопис, а и на приложните изкуства и занаятите. Тук се съхраняват сребърен обков на Евангелие, изящен потир, сребърна мощехранилница с позлата и скъпоценни камъни, великолепен напрестолен кръст с миниатюрна резба. Светинята на манастира е чудотворната икона "Пресветая Богородица Троеручица".
През 60-те и 70-те години на 19 век, по времето на игумена Макарий манастирът става средище на националната революция. Игуменът не бил познатият като повечето си събратя по онова време смирен духовник или труженик на книжовното поприще, с което да смята, че е изпълнил дълга си към българския род.
Светското му име е Минко Иванов Мошеков. Роден е през 1831 г. в махалата Усойна, днес част от с. Черни Осъм). Постъпва в манастира като послушник и учи в тукашното килийно училище. Буен и любознателен, още тогава спечелва вниманието, обичта и уважението на монасите. В годините на революционен подем с интерес следи „народното дело” и подготовката на национална революция.
Родолюбието на отец Макарий не остава неизвестно за Апостола Левски, който се свързва с него и го приобщава към делото. Дяконът организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. Левски многократно е посещавал обителта и дори се е налагало да бяга от турски потери през таен изход, който и до днес може да се види и е една от атракциите за посетителите на манастира.
И след гибелта на Апостола неговите следовници Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров, Петър Факиров намират убежище в манастира.
С манастирски и свои лични пари Макарий купува оръжие за комитета и прави скривалище за пушките и барута в отсрещната махала Миленча. При обявяването на Новоселската република архимандрит Макарий оглавява чета от 70-80 мъже от въстаналото село Орешак и защитава манастира от нападенията на башибозуци и черкези.
При погрома на въстанието и Орешак не е подминат от озверелия башибозук. Изклани са над 100 мирни жители и въстаници. Костите им се белеели години наред непогребани. 9 години след кървавите събития те са събрани и поставени в храма в Троянския манастир.
Първоначално са били под стъклен похлупак, сега са затворени с дървен капак и катинар.
След разгрома на въстанието Макарий е хвърлен в затвора и осъден първоначално на смърт, после е помилван. По време на освободителната война участва активно, давайки сведения за разположението на турците и съдействайки по всякакъв начин на освободителите.
На делото на Апостола и пребиваването му тук е посветен музейният кът, разположен в стаята, в която е нощувал Дякона, когато е бил в манастира. Тук е и тайният изход, който през покрива извежда извън манастирските стени и вероятно е бил ползван от не един от революционерите. Тук може да се види и единствената фотография, която показва как е изглеждал Левски в ранните си години, когато е бил все още дякон Игнатий.
Пребиваването в Троянския манастир няма как да не накара да трепне всяко българско сърце. Защото това възрожденско средище е изпълнило достойно мисията си да бъде крепост на българския дух, съчетавайки стремежа към духовно усъвършенстване и към национална свобода на българския народ.
