Името на града се свързва c утвърждаването на християнството по Долен Дунав
Автор: Иван Костадинов Наследство БГ
Историята на римския град Дуросторум е добре позната по извори и епиграфски паметници, c които са се занимавали преди всичко български и румънски автори. Споровете между учените са засягали най-вече топографията на античния град, статута на засвидетелстваните по епиграфски данни канаби, муниципиум и викус, както и времето на тяхното съществуване.
Много от спорните въпроси бяха решени c проведените през 70-те години на миналия век спасителни разкопки. Обнародвани са и дългогодишните проучвания на румънските археолози на работилниците за битова керамика на Дуросторум, разкрити на около 2,5 - 3 км от съвременната граница c Румъния, в североизточната част на селище, чийто статут по отношение на останалите части на града не е много ясен. Тук се срещат и древни ателиета за изработване на строителна керамика и лампи. При всички случаи става дума за военни и частни работилници, които възникват веднага след настаняването тук на XI Клавдиев легион през 105/106 година. Производството на различните керамични артикули продължава и през IV век, вероятно до Готската война през 376 - 378 година. Слаби следи от живот на селището има и след това.
В ателиетата на късноантичния град вероятно са произвеждани и многобройните, намирани случайно или при разкопки, метални части на костюма, като фибули, катарами за колани и обувки, апликации и др. Облеклото на по-заможните жители на Дуросторум и на техните прислужници е илюстрирано най-добре в стенописите на известната гробница от IV век от некропола на града. C времето вкусовете се променят и през VI век дребната металопластика се работи в духа на създадената на Долния Дунав византийско-варварска мода. Някои дребни находки и керамика могат да се свържат c присъствието на германско население още от първата половина на V век.
Като съкровище на ювелир може да се определи разкритото в църквата на бул. "Македония". Еднотипните обеци, непочистени след отливането, са директно доказателство за това. Простите, византийски по характер накити са изработени от сребро. То е добивано чрез претапяне на сребърни византийски монети, три от които са намерени заедно c накитите. Географското разпространение на накитите кара специалистите да предполагат, че е възможно да са търгувани и сред славянско население, чието присъствие в Дуросторум е факт по това време. Укриването на сребърното съкровище в църквата ознаменува най-вероятно превземането на града от Аспарух.
Това, че градът е бил митнически пункт и е въртял активна външна търговия се доказва от голямото количество открити амфори за внос на твърди храни, вино и масло. Тук била внасяна луксозна червенолакова керамика, стъклени изделия, мрамор и мраморни декоративни продукти - капители, корнизи и плочи. Може да се допусне, че в Дуросторум е съществувало обособено търговско съсловие, което, заедно със занаятчийското, е финансирало както военното строителство, така и строителната програма на църквата.
В административно отношение Дуросторум през Късната античност попада в провинция Втора Мизия. Политическата му история в голяма степен е свързана c новооснованата провинция Скития и е отражение на събитията в нея.
През 250 година част от 70 000 готи, начело c техния вожд Книва, обсаждат града, но са отблъснати. Следва голямото нашествие от 267 година, когато 320-хилядна войска, съставена от готи, херули, бастарни, гепиди, греутунги и тервинги, опустошава областта. Сега те са прогонени за повече от сто години.
Тези събития обясняват пожарите по крепостните стени на лагера и са отправна точка за датиране на последвалото военно строителство. Такива пожари са засвидетелствани и при сградите в канабите. Последният период на масивно строителство започва именно след тях.
C тези събития е свързано и укриването на две големи монетни съкровища на територията на лагера. Последните монети в тях са на император Волусиан (251-253). Строителен надпис от началото на IV век съдържа сведения за изграждане на крепост и поправка на вече съществуващи крепостни стени в Дуросторум.
На северозапад от лагера е открита колективна находка от 750 сребърни римски денара. Последните монети са също на император Волусиан (251-253) и показват още веднъж, че при готските нападения не е пощадено и цивилното население на Дуросторум.
C реформите на Диоклециан (284-305) и Константин Велики (306-337) се преминава към защита на империята от два основни рода войски: гранични и подвижни части, действащи предимно във вътрешността. Лимитанеите имат постоянни гарнизони. Войската се набира от местно население, а войниците имат право да поддържат своите семейства и са оземлявани. Граничните поделения са под разпореждането на дукс, а комитатензите са пряко подчинени на централната власт. Изворите изобилстват със сведения за укрепяване на лимеса.
Важното значение на Дуросторум за отбраната на долнодунавския лимес се проявява по време на пребиваването на император Диоклетиан. Той посещава града на 21 - 22 октомври 294 г. и на 8 юни 303 г., където издава укази. По пътя, минаващ през града, са поставени милиарни колони.
През 367 година в Дуросторум пребивава император Валент и също издава укази. Не след дълго, през 376 г., именно при Дуросторум са прехвърлени южно от Дунав готите - тервинги. Няма данни за съдбата на града по време на голямата Готска война от 376-378 г. Очевидно градът не е засегнат при тази опустошителна война.
Не толкова леко обаче се отървава Дуросторум през 441-442 г., когато хуните опустошават неговата околност. Директни доказателства за превземане от тях няма. Монетната циркулация обаче прекъсва за около 50 години. Знаем името на епископ Минофил от писмата на епископалния синод на Втора Мизия от 457 - 458 г. по времето на император Лъв - Minofilus episcopus civitatis Durostori.
He се знае обаче как е изглеждал градът по това време. Също не е известно дали част от жителите му са го напуснали. При всички случаи животът продължава под някакви форми, тъй като в отделни части на града отново се появяват монети на император Анастасий (491-518). Именно това засега са последните ранновизантийски монети от територията на лагера и канабите.
От края на IV век нататък се наблюдава постепенна варваризация на населението в провинциите Долна Мизия и Скития. Около средата на V век тук са заселени скири, садагари и алани. Още по-интензивно протича този процес през VI - VII в. в условията на непрекъснатите славянски, а по-късно и славяно-аварски нашествия.
За първи път славяни под името гети се появяват на Долен Дунав по времето на император Анастасий. Със собствено име анти те се явяват в годините на управлението на император Юстин (518-527).
През 540 г. се датира едно от най-мощните нападения на славяните, което завършва c договор между антите и император Юстиниан I. Според него те били заселени като федерати. Въпреки това славянските нападения продължават и през 578 г. Тогава византийците прехвърлят при Дуросторум 60-хилядна аварска войска срещу техните места на обитаване по левия бряг на река Дунав. През 574 г. са сечени последните по това време монети, за което говори колективна находка от 56 фолиса, намерена случайно на юг от ранновизантийската крепост.
В северозападния участък на това укрепление в опожарен пласт е намерена монета, сечена през 568-569 г. Тези монети отразяват вероятно някое от славянските нападения, които не са отбелязани в изворите. Теофилакт Симоката съобщава за превземането на Марцианопол, Залдапа и Доростол от аварите през 585 г.
Относителната стабилност на византийската власт в този граничен град се доказва от факта, че през 593 г. тук е изходната база, от която ръководените от Приск византийски войски са прехвърлени на левия бряг на река Дунав. Събитията се повтарят и през 594 - 596 г., когато военачалник на войските е Петър.
Присъствието на византийска администрация и военни части през VI-VII век се доказва от намерените в града и района между Силистра и Кълараш (в съседна Румъния) печати. Известни са осем от тях. Те принадлежат на частни и официални лица, между които на стратилата Теоктист и някой си Петър, който има титлата „консул и патриций". Двамата очевидно са кореспондирали c длъжностни лица в града.
Най-късните ранновизантийски монети, намерени при разкопките на крепостта на брега на Дунав, са на император Фока (602-610). Случайно по брега на реката са открити и две монети на императорите Ираклий (610-641) и Константин Погонат (668-685). Две сребърни монети на последния император са намерени в малко съкровище от сребърни накити, укрито в една от интерколумните на базиликална сграда, северно от римския лагер.
Какво е състоянието на града през VII век е все още много трудно да се каже.
Писмените извори прекъсват за няколко десетилетия. Оскъдни са и археологическите данни. Жилища и керамика от VI-VII век, намерени върху руините на римска баня северно от лагера и на територията на ранновизантийската крепост, показват трайно присъствие на славяни. При всички случаи в началото на VII век част от местното население бяга на юг. Тогава мощите на местния светец Дазий са пренесени в Италия, в град Анкона.
Дуросторум е град, чието име се свързва c утвърждаването на християнството по Долен Дунав. Още през IV век той става епископски център и остава такъв до края на Античността. Известни са имената на няколко от епископите му. След Авксентий, ученик на готския епископ Вулфила (Улфила), следващият познат епископ е Яков - участник в църковния събор от 431 г. По-горе отбелязахме името на епископ Минофил от втората половина на V век. От надгробна плоча от Одесос знаем името на епископ Дулцисимус, починал и погребан в този град, като артефактът е датиран от V - VI в. Участник в църковния събор през 553 г. е епископ Йоан.
Както е добре известно, ранновизантийската крепост става ядро на средновековния град Дръстър. Преди компактното застрояване на средновековния град терените, поне в северната част на крепостта, са нивелирани. Водопроводи, които лежат на около 1 м под нивото на средновековните, показват, че крепостите са водоснабдени. Канал, зидан и покрит c каменни плочи, е разкрит близо до северозападния ъгъл на късноантичната крепост.
Проучена е двупространствена голяма сграда между средновековната базилика и северната крепостна стена. Тя е със зидове, дебели 0,80 м, от ломени камъни и малки дялани каменни блокчета и розов хоросан. Основите са от същия материал, но на калова спойка. Покрита е c керемиди. Свързана е може би c жилищни нива от тухли и керемиди, запазени отчасти в централната аксида на базиликата и в източната част на централния кораб. Функциите не са ясни, но ако се изхожда от размерите и намерения археологически материал, не е обикновена жилищна сграда. Затова говори и близостта й до езерната крепостна стена. Вкопана е в пласт c монети от III-V век, а над банкетите на стените е проучен пласт c материали и монети от VI век. За сгради с каменни основи и стени от кирпич има данни в североизточната част на крепостите и от юг, пред южната стена на ранновизантийската крепост.
От края на IV век територията на лагера е обитавана вече от цивилно население. През първата половина на IV в. е датирано значително строителство в канабите Дуросторум. Видоизменят се почти изцяло плановите схеми на богатите частни сгради.
Върху най-малко две по-ранни сгради в началото на IV век се изгражда представителна постройка c ориентация север-юг и отклонение 12 градуса на изток, каквото имат повечето от постройките в канабите. Входът ѝ от изток е оформен като портик. Източната половина е заета от голямо зално помещение. Дебелите до 1 м зидове предполагат наличието на втори етаж. Строена е от камък и тухли. Повечето от камъните произхождат от по-ранното строителство. Вграден е и латински надпис.
