Класикът на българската музика Панчо Владигеров


Класикът на българската музика Панчо Владигеров
Панчо Владигеров през 1928 г.
16 Юли 2014, Сряда


Навършиха се 115 години от рождението на великия композитор

Автор: Огнян Стамболиев

На 13 март отбелязахме 115-годишнината от рождението на един забележителен българин – Панчо Владигеров. Класикът на българската музика израства като дете чудо – започва да свири на пиано от ранна детска възраст. А неговият брат близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист.
През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално- теоретични дисциплини при композитора Добри Христов.

През 1912 г. заминава за Германия, където като „изключително дарование” е приет във Висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда. Това е най-голямата премия за един млад композитор в света.
През десетилетието 1920-­1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия „Дойчес театер“ в Берлин, където работи в сътрудничество с големия немски драматичен режисьор и реформатор на театъра Макс Райнхард.

За тази знаменита сцена Владигеров създава музиката към много класически и съвременни немски и чужди пиеси. Това е голяма школа за него. По това време създава някои от най-значителните си творби:  Българската рапсодия „Вардар“, Концерта за цигулка, Българската сюита, „Есенната елегия“, „Хумореската“, Клавирен концерт №2, Седемте симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и голям оркестър.
Въпреки успеха, който постига в Германия и отзвука му в Европа, Владигеров не остава на Запад, а предпочита да се върне при корените си, в България, да твори българска музика, по български теми и мотиви, да гради родната музикална култура.

Заедно със своя брат близнак Любен Владигеров той прави сонатна двойка (пиано и цигулка) и концертира редовно в столицата и в цялата страна. През 1926 г. става един от основателите на първия наш музикален фестивал „Варненско лято”, на който се изпълнява само българска музика.
През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София.

Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. След 1945 г. продължава да концертира като блестящ пианист и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Така след себе си той оставя цяла школа – няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика.

Класикът полага основите на редица жанрове в нашата музика — цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и се утвърждава като първомайстор на българската клавирна музика, както и като един от най-крупните наши и европейски симфоници.

Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор „не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение“.
Единствената опера на Владигеров „Цар Калоян“ по либрето на Фани Попова- Мутафова, едно наистина мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност нов етап в развитието на нашата музика.

С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици.
Всъщност тя е първата ни музикално-сценична творба, получила и голямо международно признание. Премиерата й е предавана по редица световни радиостанции. Но у нас тази прекрасна опера е играна досега само в Русе, София и Стара Загора - при това отдавна, а би трябвало да е в постоянния репертоар на нашите сцени.

Много от опусите на нашия класик влизат в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определя като един от водещите композитори на съвременността.
Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва  още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско  издателство “Универсал едисион” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон” (Берлин) . Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси.


Композиторът със Саша Попов

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки