Съществуват различни методи, чрез които можем да се отървем от грижите по саксийните растения
Много домакини отглеждат в дома си десетки саксии със стайни растения, които създават неповторима жива атмосфера в жилището им и освежават интериора със своите цветове и пищна зеленина. Но настъпи ли сезонът на отпуските, те се превръщат в грижа и изправят стопаните пред въпроса кой ще ги полива в летните горещини, докато отсъстват от дома си.
Този проблем е напълно преодолим, дори ако нямате всеотдайни и отзивчиви съседи, които да поемат ангажиментите по поддържането на растенията свежи. Всеки един от методите има своите положителни и отрицателни страни, но при всички случаи изборът на решение е доста голям.
Може би най-разпространеният почин е обилното напълване на подложките на саксиите с вода. Но това може да е опасно, тъй като повечето цветя не бива да се киснат във вода повече от няколко часа. Иначе съществува вероятност прогизналите им корени да изгният от прекомерната влага.
Друг вариант, който е доста по-удачен, е пръстта в саксиите да се покрие с мъх. Това може да помогне, в случай че домакините отсъстват не повече от 7-8 дни. За целта съдовете с растенията предварително се накисват за 3-4 часа в леген, пълен с вода. След това се оставят непоетата вода да се изкапе, а после почвената повърхност се покрива плътно с пласт от мокър мъх или пък друг влагоемен материал.
С наличието на мъх е свързан и друг един метод, който обаче е приложим само за керамични саксии. Те трябва да се поставят в друг по-голям от тях съд, върху чието дъно са сложени подложки, високи няколко сантиметра, или е посипан с пласт от по-едри камъчета. Налива се вода, която да ги покрие или да стигне до ръба на подложките, и отгоре се поставя глинената саксия. Пространството между нея и стените на външния съд се запълва с мокър мъх, който предава влагата на пръстта.
Стар и изпитан начин за „пасивно поливане“ на стайните растения е т. нар. метод на вълнения конец. При него на високо място се поставя съд, пълен с вода. В него се потапят дебели вълнени конци, на които единият край е заровен 3-4 см в почвата на саксията, която трябва да се полива. Тъй като намокреният конец по принцип увисва и водата, която се стича по него, вместо в саксията, може да капе на пода, се налага същият да се опъне върху положка във формата на улей, подготвена от метал или пластмаса.
Отделно е добре да се провери „проводимостта“ на конеца, тъй като не всяка вълна успява хубаво да „изсмуче“ и да проведе водата до нужното място. В крайна сметка полученото „съоръжение“ може и да не изглежда много красиво, но пък кой ще го види, след като стопаните ги няма в дома им.
Разбира се, най-модерният вариант на решаване на проблема с поливането несъмнено е ставащото все по-популярно капково напояване. В градинарските центрове и цветарските магазини лесно може да се намери готова „инсталация“, която да ни отърве от досадните грижи с поливките не само когато ни се наложи да заминем някъде за по-дълго време, но и тогава, когато по принцип сме си вкъщи, но сме заети със служебните си ангажименти или друга по-важна домакинска работа.
Поливането може да се осъществи и с метода на капещия съд, при който върху саксията се поставя друга съдина, напълнена с вода, която бавно капе. За целта някои цветари използват най-обикновено пластмасово шише, което се забива в пръста с гърлото си и водата от него постепенно прониква в почвата, когато тя се засуши. А се продават и декоративни керамични такива съдове, които допълнително внасят декоративен елемент в цветарника.
